5. Начини за решаване на екологични проблеми
Повечето учени, които изучават проблемите на околната среда, смятат, че човечеството има още около 40 години, за да върне естествената среда към състоянието на нормално функционираща биосфера и да разреши проблемите на собственото си оцеляване.
Основните постижения на цивилизацията през 20 век включват успехите на науката и технологиите. Постиженията на науката, включително науката за екологичното право, също могат да се разглеждат като основен ресурс при решаването на проблемите на околната среда.
Разгледайте въпроса за основните начини за решаване на екологични проблеми с помощта и в рамките на екологичното право.
А. Формиране на нов екологичен и правен мироглед. За преодоляване на екологичната криза и последователно решаване на екологичните проблеми България и човечеството се нуждаят от съвършено нов и пълноценен правен светоглед. Неговата научна и философска основа може да бъде учението за ноосферата, за чието развитие голям принос има българският естествоизпитател академик В.И. Вернадски. Това учение е проникнато от идеята за хуманизъм, насочена към трансформиране на отношенията с околната среда в интерес на свободомислещото човечество като цяло.
В същото време трябва да се реши проблемът за възстановяване на отдавна изгубената здрава връзка между човека и природата и съотношението на правните норми, според които човек живее или трябва да живее, с естествените императиви, произтичащи от законите на развитието на природата. При възпитанието, формирането на екологичен мироглед, тези истини трябва да се вземат за основа. Признавайки живота си като най-висшата ценност, човек трябва да се научи да цени целия живот на Земята, за да възстанови решително условията за съвместно съществуване на човечеството и природата.
Б. Разработване и последователно, максимално ефективно провеждане на държавната екологична политика. Този проблем трябва да бъде решен вв рамките на постоянната екологична функция на държавата (вж. раздел II на учебника).
Най-важните елементи на екологичната политика са целите за възстановяване на благоприятното състояние на околната среда, стратегията и тактиката за постигането им. В същото време целите трябва да бъдат реалистични, т.е. базирани на реални възможности. Като се вземат предвид тези цели, обществото и държавата определят стратегията за опазване на околната среда, тоест набор от действия, необходими и достатъчни за решаване на поставените задачи, начини за постигане на поставените цели. Един от тези методи е законът, който регламентира използването на различни правни средства - регулиране, оценка на въздействието на планираните дейности върху околната среда, експертиза, сертифициране, лицензиране, планиране, одит, мониторинг, контрол и др. Необходимо е да се създаде ситуация, при която всяко икономическо, управленско и друго екологично значимо решение се изготвя и приема само въз основа и в съответствие със законовите екологични изисквания.
Б. Формиране на съвременно екологично законодателство. Екологичното законодателство е едновременно продукт и основна форма за осигуряване на държавната екологична политика. Основните характеристики и критерии на съвременното екологично законодателство включват:
- създаване на система от специални законодателни актове в областта на околната среда, актове на законодателството за природните ресурси и екологизирането на друго законодателство (административно, гражданско, бизнес, наказателно, икономическо и др.). Основните изисквания са липсата на пропуски в правното регулиране на екологичните отношения, съответствието му с обществените нужди;
- образуване на механизмиосигуряване изпълнението на законовите екологични изисквания;
- хармонизиране с екологичното законодателство на Европа и света.
Г. Създаване на оптимална система от държавни органи за управление на природата и опазване на околната среда, като се вземат предвид принципите:
- интегриран подход за решаване на проблемите за осигуряване на рационално управление на природата и опазване на околната среда;
- организация на управлението, като се отчита не само административно-териториалното, но и природно-географското райониране на страната;
- разделяне на стопанско-оперативни и контролно-надзорни правомощия на специално упълномощени органи.
Д. Осигуряване на оптимално финансиране на мерки за осигуряване на рационално управление на природата и опазване на околната среда и висока ефективност на капиталовите вложения. Държавата трябва да осигури решаването на тази двупосочна задача, като:
- законодателно закрепване на изискването за задължително заделяне в бюджета на минимален процент от сумите за екологични цели от разходната част на бюджета;
- чрез осъществяване на държавен екологичен контрол върху изпълнението от предприятията на законовите екологични изисквания, законодателно закрепване на икономически стимули, осигуряване на екологично финансиране в рамките на реалните възможности;
- създаване на законов механизъм за осигуряване на максимален ефект от инвестициите в областта на управлението на природата и опазването на околната среда.
Д. Държавата, като политическа организация на обществото, в рамките на екологичната функция, за постигане на целите на екологичната политика, е заинтересована от включването на широки слоеве от населението в дейности по опазване на околната среда. Една от последните тенденции е свързана с демократизацията на екологичното право.Това се изразява в създаването на организационни и правни условия за участие на заинтересовани обществени формации и граждани в подготовката и приемането на екологично значими икономически, управленски и други решения.
Високата степен на демократизация в областта на правната защита на околната среда, обусловена от потребностите на заинтересованата общественост, е важно направление, предпоставка и резерв за повишаване на ефективността на дейността на държавата по опазване на околната среда.
Дъглас Уилям О. Тристагодишната война. Хроника на екологичното бедствие. М., 1975. С. 238.
Революцията в съзнанието на хората, която е толкова необходима за преодоляване на екологичната криза, няма да се случи от само себе си. Това е възможно с целенасочени усилия в рамките на държавната екологична политика и самостоятелна функция на държавната администрация в областта на околната среда. Тези усилия трябва да бъдат насочени към екологичното образование на всички поколения, особено на младите, към възпитанието на чувство за уважение към природата. Необходимо е да се формира екологично съзнание, индивидуално и социално, основано на идеята за хармонична връзка между човека и природата, зависимостта на човека от природата и отговорността за нейното опазване за бъдещите поколения.
В същото време най-важната предпоставка за решаване на екологичните проблеми в страната е целенасоченото обучение на еколози - специалисти в областта на икономиката, инженерството, технологиите, правото, социологията, биологията, хидрологията и др. Без висококвалифицирани специалисти със съвременни познания по целия спектър от въпроси на взаимодействието между обществото и природата, особено в процеса на вземане на екологично значими икономически, управленски и други решения, планетата Земя може да няма достойно бъдеще.
Дори да има организационни, човешки,материални и други ресурси за справяне с проблемите на околната среда, имат ли хората волята и мъдростта да ги използват адекватно?
6. За ролята на законите за развитие на природата
Познаването и спазването на закономерностите на развитието на природата в дейността на човека и обществото са от решаващо значение и се оценяват като императив. Законите на развитието на природата, проявяващи се във взаимодействието на обществото и природата, създават естественонаучни и философски основи за различни дейности в управлението на природата и опазването на околната среда, включително в областта на правото. Отчитането на законите на природата при планирането и осъществяването на вредни за околната среда дейности и тяхното спазване трябва да служи като основен критерий за екологичната валидност и допустимост на такива дейности. Тяхното познаване и отчитане е особено важно при прилагането на такива правни мерки за защита на природата като регулиране на максимално допустимите въздействия върху природата, оценка на въздействието на планираните дейности върху околната среда, екологична експертиза, планови мерки за защита на природата и др. Законите за развитие на природата също трябва да се вземат предвид при изготвянето на проекти на закони по въпросите на околната среда. Осигуряването на отчитане и спазване на законите на природата при вземането на икономически, управленски и други екологично значими решения е едно от условията, методологичната основа за преодоляване на екологичната криза.
Много учени се занимаваха с въпроси за законите на развитието на природата. Голям принос за тяхното идентифициране и обосноваване на съвременния етап от взаимодействието между обществото и природата има един от водещите еколози в България проф. Н.Ф. Раймърс. Основните закони на развитието на природата в интерпретацията на Н.Ф. Реймерс са изложени в работата „Право на околната среда (право на околната среда).
Вижте: Reimers N.F. Екология. Теории, закони, правила, принципи и хипотези. М.,1994 г.; Reimers N.F. Природоустройство: Речник-справочник. М., 1990.
Бринчук М.М. Екологично право (право на околната среда): Учебник за студенти от висши юридически учебни заведения. М.: Юрист, 1998. С. 36 - 43.
Известният американски учен по околната среда Б. Комонър свежда основните закони на екологията до следното:
- всичко е свързано с всичко;
- всичко трябва да отиде някъде;
- природата "знае" по-добре;
- нищо не се дава безплатно.
Commoner B. Затваряне на кръга. Природата. Човек. технология. пер. от английски. Л., 1974. С. 32.