7.2 Резюме на класификацията и номенклатурата на растенията
Класификацията на растениятае един от най-важните компоненти на таксономията на растенията. Неговата цел е да установи систематични групи, техните граници и съвкупността от присъщите им характеристики. Класификацията се отнася както до процеса, така и до резултата от тази работа - система за класифициране на растенията.
Подобни и сродни видове са групирани вродове(genus), родовете всемейства(familia), семейства вразреди(ordo), разреди вкласове(класове), класове вотдели(divisio), подразделения вreal ms(regnum).
Йерархичната система на таксоните произлиза от логическата теория на класификацията, но има и биологична основа, отразяваща различната степен на еволюционна дивергенция на таксоните.
Ботаническата номенклатурае спомагателен клон на таксономията на растенията. Той записва резултатите от изследването на видовото разнообразие и класификацията на растителния свят, предоставяйки таксони от всички рангове с легализирани имена. Това е езикът на таксономията на растенията и уникално свързва имената с едни и същи растения или техните групи. Това е основният принцип на номенклатурата, без който всяко развитие на ботаниката би било невъзможно.
Биологичният латинскиизползван в таксономията на организмите се различава значително от класическия латински. Той е опростен граматически и освен това съдържа буквите (j,k,w) и много думи, взети от други езици (често от старогръцки) и липсващи в езика на древните римляни. Това е специален изкуствен език на систематичните биолози, изграден на базата на средновековния латински. Информация за историята на ботаническия латински, неговата фонетика и граматика, необходима за четене и съставяне на латински диагнози на таксони, както и речник на съкращенията исловосъчетания, използвани в ботаническата литература, кратки латинско-български и българо-латински речници са дадени в наскоро издаден учебник [5].
Произходът на научните имена на растенията е предмет на специална дисциплина - ботаническа етимология.
Съвременната номенклатура на растенията отговаря на три необходими изисквания:
1) той еуниверсален, еднакво ясен за всеки, който го използва;
2) имената на растениятаса уникални, т.е. всяко растение има само едно правилно, законно име;
3) имената на растениятастабилни, относително стабилни, тъй като абсолютната стабилност е невъзможна поради постоянното задълбочаване на познанията по систематика на растенията, преразглеждане на таксономични концепции и др.
Правилата и препоръките за формиране и използване на научни, т.е. универсални, недвусмислени и стабилни имена на растения, се регулират от "Международния кодекс на ботаническата номенклатура". Понастоящем е в сила Кодексът на Сейнт Луис, приет на 16-ия Международен ботанически конгрес в Сейнт Луис (САЩ) през 1999 г. [6].
Съществуват редица ръководства по методологията на таксономията на растенията и ботаническата номенклатура, но те не са лесно достъпни за широк кръг потребители (техният списък е даден в библиографията). Най-пълните въпроси на ботаническата номенклатура са изложени в специален учебник от E.B. Алексеева, И.А. Губанов и В.Н. Тихомиров [7], към когото препращаме всички, които се интересуват от тази тема. Тук ще се спрем само на най-общите идеи, необходими за разбиране на номенклатурната информация, дадена в ръководствата за растенията.
След реформирането на таксономията на растенията от Карл Линей (XVIII век) за името на видовете в ботаникатаИзползва седвоичнаибиномнаноменклатура. Същността му се състои в това, че името на всеки растителен вид се състои от две думи: съществително (или дума, използвана като съществително) - името на рода, към който принадлежи този вид, и прилагателно -специфичен епитет. И двете думи се използват в именителен падеж в единствено число, като името на рода винаги се пише с главна буква, а конкретният епитет - с малка буква.
Ако няколко думи участват във формирането на конкретен епитет, тогава те се пишат или заедно (кокошник -Echinochloacrusgalli), или с тире (мъжки щитовник -Dryopterisfilix-mas). В ботаническата номенклатура използването на тавтоними не е разрешено, когато конкретният епитет напълно повтаря името на рода (за разлика от зоологическата номенклатура, напримерHusohuso– белуга).
Българските имена на растителни видове, подобно на латинските, също се състоят от две думи (виж примерите по-горе). Понякога обаче една дума се използва за назоваване на някои известни видове в българския език, например:Populustremula– трепетлика (трепетна топола),Rubussaxatilis– костилка (камениста къпина) и др.
Двойното цитиране може да бъде свързано не само с промяна в таксономичното положение на вида, но и с промяна в таксономичния ранг. Например власатката на Бекер еFestucabeckeri(Hack.)Trautv. първоначално е описан от Hackel (E.Hackel, „Hack.“) като подвид на линейския вид овча власатка –FestucaovinaL.subsp.beckeriHack., на който по-късно е присвоен ранг на вид от E.R.Trautvetter („Trautv.“).
Тъй като нови растителни видовеоткрити и описани от ботаници от дълго време и в различни страни, често се случва един и същи вид да бъде описан под различни имена няколко пъти. В тези случаи се избира наименование, което отговаря на един от най-важните принципи на ботаническата номенклатура - принципът наприоритета. Приоритетното име на вида е законно публикувано преди другите. Всички по-късно законно обнародвани и широко разпространени, но обнародвани неправомерно (в нарушение на установените правила) имена се считат засиноними.
В допълнение, синоними възникват, когато таксономичната позиция на видовете се промени. Например, родът лен,RadiolalinoidesRoth, първоначално е описан като част от рода лен,LinumL. катоLinumradiolaL. Последното име еноменклатурасиноним на законното модерно имеRadiolalinoidesRoth, тъй като и двете имена се основават на един и същ тип (хербариен екземпляр).
Синонимите се дават след правилното (легитимно) латинско наименование на вида в кръгли или квадратни скоби, например:Polygonatumodoratum(Mill.)Druce (P.officinaleAll.);Spergularia diandra(Guss.) Boiss. [С. salsuginea(Bunge) Fenzl].
Синонимията, илисинонимията, е набор от синоними за юридическо наименование на таксон. Пълната синонимика на отделни, особено отдавна известни видове на науката може да включва повече от 10 имена. Въпреки това, в детерминанти, образователна и приложна литература, предназначена за широко използване, се дават само тези синоними, които са били използвани сравнително наскоро или продължават да се използват в момента заедно с юридическото име. След правилното имевид (и други таксони) става широко разпространен, старите синоними обикновено не се дават в такива публикации и се запазват само в специални справочници, „Флора“ или монографии.
1) “стр.стр.” (proparte – частично, отчасти, отчасти) - това съкращение означава, че само част от таксона, даден под синонимното име, е идентичен на разглеждания таксон (вид), докато другата му част няма нищо общо с него. Например понастоящем независим видPotentillapilosaWilld. – мъхеста тинтява иP.obscuraWild. – тъмната тинтява по-рано се считаше за разновидности (varietas) на комбинирания вид на ЛинейPotentillarectaL. - тинтява е права. В съвременните ръководства тези видове могат да бъдат изброени със синоними: „PotentillaobscuraWild.(P. rectaL. var.obscuraKoch)“, или „Potentilla obscuraWilld. (P. rectaL. p. p.)”;