9.2. Партньорски групи на търговска организация като потребители на информация и субекти на финансов анализ
Основните партньорски групи са заинтересовани от успеха на предприятието, тъй като тяхното благосъстояние е пряко зависимо от успеха на въпросното предприятие.
Неосновните партньорски групи включват групи, които не са пряко заинтересовани от успеха на въпросното предприятие. Те включват застрахователни компании, счетоводни и консултантски фирми, фондови борси, адвокатски кантори, асоциации, преса, профсъюзи, регулаторни органи и други подобни.
Само ръководството на предприятието може да използва пълната финансова информация. Всички други партньорски групи могат да използват само публична информация.
Финансовият анализ може да черпи информация от следните източници: o
Информация за техническата подготовка на продукцията. о
Нормативна информация. о
Информация за планиране (бизнес план): o
Икономическо (икономическо) счетоводство:
оперативно (оперативно-техническо) счетоводство;
статистическо счетоводство. о
публични финансови счетоводни отчети (годишни);
тримесечна отчетност (непублична, представляваща търговска тайна);
селективна статистическа и финансова отчетност (търговска отчетност), съставена по специални инструкции;
задължителна статистическа отчетност. о
9.3. Връзка между финансов и производствен анализ. Характеристики на управленския анализ
Финансовият анализ е част от общ, пълен бизнес анализ, който се състои от два тясно свързани раздела: o
финансов анализ, o
анализ на управлението на производството.
Приблизителната схема на анализа на икономическата дейност е показана на фиг. 9.1.
Разделяне на анализа на финансов иуправленски се дължи на разделянето на счетоводната система за цялото предприятие на финансово счетоводство и управленско счетоводство, което се е развило в практиката. Това поражда и разделянето на анализа на външен и вътрешен. Такова разделение на анализа за самото предприятие е донякъде произволно, тъй като вътрешният анализ може да се разглежда като продължение на външния анализ и обратно. В интерес на случая и двата вида анализи взаимно се захранват с основна информация.
Финансовият анализ, базиран само на данни от финансовите отчети, придобива характер на външен анализ, т.е. анализ, извършен извън предприятието от заинтересовани контрагенти, собственици или държавни агенции. Анализът, базиран само на отчетни данни, съдържа много ограничена част от информацията за дейността на предприятието и не позволява разкриването на всички тайни на компанията.
Характеристики на външния финансов анализ са: o
множеството субекти на анализ, потребители на информация за дейността на предприятието; о
разнообразие от цели и интереси на субектите на анализ; о
наличие на стандартни методи, счетоводни и отчетни стандарти; о
ориентация на анализа само към обществеността, външно отчитане на предприятието; о
ограничение на задачите за анализ като следствие от предишния фактор; о
максимална откритост на резултатите от анализа за потребителите на информация за дейността на предприятието.
анализ на абсолютни показатели на печалбата; о
анализ на показателите за относителна доходност; о
анализ на финансовото състояние, стабилност на пазара, ликвидност на баланса, платежоспособност на предприятието; о
анализ на ефективността на използването на заемния капитал; о
икономическа диагностика на финансовото състояние на предприятието и рейтингоценка на емитента.
Вътрешноикономическият финансов анализ използва като източник на информация освен финансовите отчети и други системни счетоводни данни, данни за техническата подготовка на производството, нормативна и планова информация и др.
Характеристики на управленския анализ са: o
ориентация на резултатите от анализа за тяхното управление; о
използване на всички източници на информация за анализ; о
липса на регулиране на анализа отвън; о
сложността на анализа, изследването на всички аспекти на предприятието; о
интегриране на счетоводство, анализ, планиране и вземане на решения; о
максимална конфиденциалност на резултатите от анализа с цел запазване на търговската тайна.
Ключовият въпрос за разбирането на същността и ефективността на финансовия анализ е концепцията за икономическа дейност (бизнес) като поток от решения за разгръщане на ресурси (капитал) с цел реализиране на печалба. Получаването на печалба е крайната цел на икономическата дейност на предприятието, не само защото в резултат на това се подобрява икономическото състояние на предприятието, но най-важното е, че получаването на достатъчна печалба е необходимо за поддържане на икономическата жизнеспособност на предприятието, запазвайки възможността за по-нататъшни капиталови инвестиции.
Независимо от сферата на дейност, в която се извършва дейността (търговия, услуги, производство), крайната цел не се променя. Той се свежда до факта, че първоначалният капитал под формата на пари след определено време се използва в икономически изгодна стойност (производствен потенциал), за да възстанови тези средства и да получи достатъчна печалба.
Цялото разнообразие от решения за постигане на тази цел може да се сведе до три основнидестинации: о
решения за инвестиране на капитал (ресурси); о
операции, извършвани с помощта на тези ресурси; о
определяне на структурата на финансовия бизнес.
Навременното и качествено осигуряване на тези области на финансови решения е същността на финансовия анализ, разглеждан като цяло, независимо дали е външен или вътрешен.