Абстрактна Нова година в България
1. Историята на празника
1.1. Празнуване на Нова година преди 1700 г
По време на празнуването на Нова година в Кремъл се проведоха церемониите „В началото на ново лято“, „За лятото“ или „Действието на дълготрайното здраве“. Церемонията започна около 9 часа сутринта според съвременния разказ.
На катедралния площад, срещу северните врати на Архангелската катедрала, пред Червената веранда, беше подредена голяма платформа. Платформата беше постлана с персийски и турски килими. Между катедралата "Архангел" и "Иван Велики" на платформата са монтирани три катедра - две за Евангелието и една за иконата на Симеон Стълпник Летец. Пред катедрите бяха поставени големи свещи, маса със сребърен съд за водосвет. Срещу налозите бяха поставени две места: отляво за патриарха, отдясно за царя.
Патриархът, придружен от духовенството, тръгна към акцията от западната порта на катедралния храм „Успение Богородично“. Носеха икони, кръстове и хоругви. Когато патриархът влезе на площада, царят излезе от трема на Благовещение. Шествията на патриарха и царя бяха придружени от камбанен звън на Иван Велики. Звънът спря, след като патриархът и царят заеха местата си.
Царят целуна евангелието и иконите, а патриархът го благослови. Патриархът в специално слово попита царя за здравето му. Кралят завършва речта си в отговор с думите „... Господ дал жив“.
Духовенството и болярството заемали местата си според ранга си на местата на царя и патриарха. Площадът на катедралата беше пълен с обслужващи хора. На шкафчето (площадката) от Благовещение до Архангелската катедрала стояха стюарди, адвокати и благородници, последвани от гости. На шкафчето между катедралата „Благовещение“ и „Успение Богородично“ стояха стюардите на младшите чинове, последвани от чиновници, полковници, глави и половин глави на стрелци. На верандата на Архангелската катедрала стоешечужди посланици и чуждестранни гости. На шкафчето между Архангел и катедралата „Успение Богородично“ имаше генерали, полковници, други началници и чужденци. В задните редици на шкафчетата стояха други чинове, облечени не в злато. Между шкафчетата и зад шкафчетата стояха стрелци със знамена, барабани и оръжия.
Службата започна, митрополити, архиепископи, епископи и други духовници се приближаваха двама по двама с поклон към царя и патриарха. След службата патриархът се обърна към царя с дълга „здравословна“ реч. Царят отговори с кратко слово и целуна евангелието и иконите. След това царят и патриархът бяха поздравени за новата година от духовните власти; два в ред и с нисък поклон. Царят отговори с поклон на глава, а патриархът с благословия. Тогава болярите и другите светски служители поздравиха царя с поклон пред велик обичай (почти до земята). В същото време един от старейшините произнесе поздравителна реч. Тогава болярите поздравиха патриарха. Когато взаимните поздравления приключиха, целият площад поздрави царя. Всички присъстващи на площада, включително и стрелци, удряха челата си в земята. Императорът отговори с поклон.
След края на акцията царят отива на литургия в църквата „Благовещение“ [1] .
1.2. Трансформациите на Петър I
Великият суверен му стана известен не само в много европейски християнски страни, но и между словенските народи, които са съгласни с нашата източноправославна църква във всичко, като: волохи, молдовци, сърби, долматинци, българи и черкаските поданици на неговия велик суверен и всички гърци, от които беше приета нашата православна вяра, всички тези народи според годините си се броят от Рождество Христово на осмия ден по-късно, тогава има , от 1 януари, а не от сътворението на света, за много борби и преброяване през онези години, а сега 1699 идва от Рождество Христово, иследващия януари, от 1-ви ден, започва новата 1700 година, а също и новият век; и за това добро и полезно дело той посочи, че отсега нататък годините трябва да се броят в заповеди и във всички дела и крепости да се пише от този януари от 1-вия ден на Рождество Христово 1700 г.
И в знак на това добро начинание и новия столетен век, в царстващия град Москва, след дължимата благодарност към Бога и молитвено пеене в църквата, и който се случи да бъде в къщата си, по големите и минаващи благородни улици, благородни хора, и в къщите на умишлено духовен и светски ранг, пред портата да направят някои украшения от дървета и клони от бор, смърч и хвойна, срещу образците които се правят на гостина в двора и в долната аптека, или на когото, както е по-удобно и прилично, в зависимост от мястото и портата, може да се нанесе, но за бедните хора, който и да е, дори и на дърво или клон на портата, или да го постави над собственото си имение, и така че да е узряло сега за следващия януари до 1-ви тази година и да стои за тази украса на януари на 7-ия ден от този кладенец, 1700.
Да, 1 януари на 1-ви ден, в знак на забавление; поздравявайки се за Новата година и стогодишнината, направете това: когато се запали огнено веселие на Големия червен площад и ще има стрелба, тогава в благородни дворове, боляри и кръговрат, и дума и съседи, и знатни хора, облечени, военни и търговски ранг известни хора, всеки в двора си, от малки оръдия, ако някой има, и от няколко мускета, или други малки пушки, стреляйте три пъти и изстреляйте няколко ракети , колкото на кого се падне, и по големите улици, където има място, от 1 до 7 януари през нощта да се запалят огньове от дърва, или храсти, или слама, а където има малки дворове, пет-шест аршини събрани, наложете такъв огън или, който иска, турете една, две или три смола итънки бъчви и пълнене със слама или храсти, запалват, пред кметството на кмета, стрелба и такива огньове и украса, според тяхното съображение.
- Указ на Петър I № 1736 „За празнуването на Нова година“ [2]
2. Новогодишни традиции: наследство от няколко епохи
Но истински общобългарски празник Новата година става през 20 век. Има доста традиции за празнуване на Нова година в България. Някои от тях са заимствани от немската култура (както в старите времена, така и в съвременните времена), някои произхождат от славянските езически традиции, някои са вид имитация на православните традиции във време, когато религиозността не се насърчаваше, и накрая, съветските новогодишни традиции заемат специално място. От времето на славянското езичество са наследени народни празници, кукери, шутове и шутове, новогодишните гадания. Православните традиции донесоха традиционни украсени смърчове, новогодишни песни. Епохата на Петър Велики и последвалите го реформатори донесоха фойерверки, Дядо Коледа и новогодишна трапеза. В същото време чуждите тенденции обикновено бяха русифицирани. Така Дядо Коледа бързо се идентифицира с Дядо Фрост, загуби своя елен, но придоби помощник, внучката на Снежната девойка, която се появи в съветско време. През съветските времена шампанското, мандарините на масата, бенгалските огънчета, петардите, звънещите часовници и тържествената реч на държавния лидер към гражданите на страната станаха задължителни атрибути на новата година. В българската империя баловете са се правели на Нова година, в съветско време те са били заменени, както в редица други страни, с новогодишни светлини и гощавки, които са придружени от традиционни песни като „В гората се роди елха“ и „Пет минути“.
2.1. Нови тенденции
3. Новогодишни знаци
Честита Нова година в България традиционно се свързваголям брой народни знаци (някои от тях преминаха към него от Коледа, която не се празнуваше дълго време). В навечерието на Нова година е обичайно да се обличате в нови и по-добри дрехи, защото ако влезете в новата година с ново нещо, тогава ще ходите в нови дрехи цяла година. Също така се смята, че не можете да давате пари на Нова година, в противен случай ще трябва да ги давате през цялата година. Затова преди Нова година те изплащаха всички дългове предварително, прощаваха всички обиди и тези, които бяха в кавга, бяха длъжни да сключат мир. Досега те също вярват, че е невъзможно да вземете заем в навечерието на Нова година, в противен случай ще трябва да седите в дългове през цялата година. Също така е невъзможно да спите в навечерието на Нова година, в противен случай цялата година ще премине мудно и безинтересно. Новогодишната трапеза трябва да е отрупана от гозби и вина, за да може цялата година да бъде изживяна богато и весело. Преди Нова година също се препоръчва да изхвърлите всички счупени съдове от къщата, да измиете прозорците и огледалата.
4. Нова година в кръга на другите български празници
Нова година в България от началото на 20 век се е превърнала в най-пищния и тържествен общобългарски празник. До началото на 20-те години на 19 век в Българското царство той отстъпва по значение на православната Коледа, но постепенно я измества на заден план по популярност в общобългарски мащаб по две причини. Първо, Нова година идва преди Коледа. Второ, Коледа по своята същност е религиозен празник на християните, който не се празнува от народи с други вероизповедания в България (мюсюлмани, будисти, евреи и др.) или се празнува по друго време (католици, протестанти и други християни).
4.1. коледна елха
4.2. Новогодишна маса
Традиционно шампанското, салатите "Оливие" и "херинга под шуба", мандарините са неизменни атрибути на новогодишната трапеза в България.
4.3. Дядо Фрост
Дядо Коледа е приказен герой, символ на Новата година вБългария.
За първи път Дядо Коледа се появява на Коледа през 1910 г., но не получава широко разпространение. В съветско време беше разпространен нов образ: той се явяваше на децата в навечерието на Нова година [3] и оставяше подаръци под елхата за децата, които са се държали добре през годината. Той не работи сам, помага му внучката му Снегурочка. При липса на елха Дядо Коледа може да остави подаръци в чорапи (тази традиция обаче не е изконно българска и рядко се използва)
4.4. Новогодишни филми в СССР
В СССР преди всяка Нова година по телевизията се прожектираха набор от „новогодишни филми“, например:
- Карнавална нощ
- Ирония на съдбата или Приятна баня!
- Господа на късмета
- Новогодишните приключения на Маша и Витя
- Магьосници
- късмет зигзаг
- Иван Василиевич сменя професията
- момичета
- Диамантената ръка
- Търсете жена
Днес традицията продължава с успех, но към списъка се добавят модерни новогодишни филми.
4.5. Новогодишно обръщение на държавния глава
След обръщението на държавния глава медиите излъчиха сигнал за точния час точно в полунощ (у нас те се обслужват от звъна на кремълските камбани), който отбелязва началото на новата година. По правило след този сигнал се изпълнява националният химн на страната.
След това се излъчват забавни телевизионни програми като Синята светлина, Шоуто на Оливие, Стари песни за главното, заснети няколко месеца преди Нова година.