Аденокарцином симптоми, лечение, описание
Аденокарцином
Аденокарциномът (рак на жлезата) е злокачествен тумор, който се състои от "бунтовни" жлезисти клетки. Метастазите, които се отклоняват от фокуса на тумора, могат да покрият нови жлезисти тъкани, разположени в други органи.
Аденокарциномът може да засегне всеки човешки орган, поради което има много разновидности. В медицината е разработена специална класификация на това заболяване според местоположението му, вида на болните клетки и веществото, което съдържа тумора.
Аденокарцином на стомаха
Този тип рак е доста често срещан. Туморът засяга в повечето случаи пилорната или антралната част на стомаха. Най-честата причина за аденокарцином в този случай е дългосрочната употреба на храни, съдържащи повишено количество нитрити. Именно нитритите, разцепвайки се, могат да разрушат стомашната лигавица, което води до образуването на злокачествен тумор. Генетичното предразположение също заема важно място във въпросите за появата на аденокарцином на стомаха.Този злокачествен тумор обикновено се среща при хора на възраст над 45-55 години. По-често аденокарциномът на стомаха засяга мъже, които преди това са имали не толкова значителни, но все пак заболявания на стомашно-чревния тракт.
Аденокарциномът на стомаха се проявява в началния етап чрез гадене, разстройство на изпражненията, загуба на тегло, тежест в епигастричния регион, повръщане, подуване на корема и друг дискомфорт в храносмилателната система. Развитието на всички тези признаци може да се обясни със загубата на еластичност на стомаха. Ако се появят тези симптоми, определено трябва да се свържете с гастроентеролог и да преминете необходимия преглед.
Вторичните симптоми на заболяването ще бъдат остри и почти липсващи.преходни болки в корема, повръщане, наподобяващи утайка от кафе и/или черни изпражнения (катранени изпражнения, мелена).
Лечението на аденокарцином на стомаха е само хирургично. В зависимост от стадия, на който е открита болестта, обемът на операцията ще бъде различен. Ако туморът е малък, се извършва резекция (отстраняване на част) на стомаха. Ако туморът е засегнал почти целия стомах и има далечни метастази, тогава се извършва палиативна операция. Основната му цел е да облекчи състоянието на пациента, като му осигури възможност за хранене.
След операцията, за да се предотврати рецидив на заболяването и да се премахнат метастазите, радиацията и/или химиотерапията са задължителни.
Аденокарцином на ректума
Тази форма на рак се среща доста често и мъжете са по-податливи на нея, както и на всички други заболявания на стомашно-чревния тракт.Аденокарциномът засяга ректалната ампула над сфинктера и метастазите се разпространяват в простатата, матката, пикочния мехур, вагината и уретрата. В по-късните етапи метастазите растат в черния дроб, костите и дори белите дробове. Прогнозата е много разочароващо, тъй като болестта е доста трудна за лечение.
Първичнитепризнаци на аденокарцином, локализирани в ректума, са слуз, секретиран първо по време на дефекация, а след това извън него. Това се обяснява с факта, че развиващият се тумор води до постоянно дразнене на чревните стени и пациентът изпитва фалшиви и доста чести позиви - тенезми. Както знаете, вместо изпражнения се отделя слуз.
В бъдеще в слузта ще се наблюдават примеси от кръв и гной. Дефекацията на пациента става трудна, в корема се появяват дърпащи болки и подуването практически не изчезва, защото червата просто не са в състояниепразен напълно. С течение на времето функцията на движение на червата е напълно нарушена и пациентът започва да редува продължителен запек и продължителна диария. Пациентите се оплакват от обща слабост, постоянна болка, нарушение на съня, липса на апетит, загуба на тегло.
Диагнозата на заболяването може да бъде трудна, поради факта, че в ранен стадий аденокарциномът на ректума е подобен по симптоми на хемороиди. Дигиталното изследване на ректума, копрологичният и хистологичният анализ помагат да се определи наличието на тумор.
При ранна диагностика на заболяването ректума и ануса се отстраняват с налагането на колоностомия. Операцията, разбира се, е трудна и прогнозата също не може да се нарече утешителна. При наличие на отдалечени метастази е показана радиация и / или химиотерапия, която не само може да удължи живота на пациентите, но и донякъде да подобри тяхното качество.
Аденокарцином на матката
Туморът се образува от клетките на вътрешния слой на матката, т.е. ендометриума и се простира в дълбините на тъканите.Диагнозата на аденокарцином на матката е трудна. Тъй като неговите първични признаци често се появяват вече в късен стадий на прогресиращо заболяване. Първите симптоми на аденокарцином на матката често са: атипично вонящо течение и постоянна болка, локализирана в долната част на корема. Жената губи тегло, чувства силна болка в краката и гърба, изпитва остра болка по време на полов акт.
Аденокарциномът на матката може да се появи и по време на менопаузата. Ето защо жените над 55 години задължително трябва да посещават гинеколог веднъж годишно. Метастазите засягат близките органи, включително костите.
Видове аденокарцином на матката:
1. Високо диференциран тумор. Променени клетки с подобен ходмалко аденокарциноми. Всъщност има промяна в размера на клетките в посока на увеличаване, т.к. по време на този процес техните ядра се увеличават и удължават. Този тип аденокарцином на матката протича по-благоприятно от останалите.
2. Умерено диференциран тумор. Протича подобно на силно диференциран тумор, само че вече има повече атипични клетки.
3. Слабо диференцираният аденокарцином има по-изразен клетъчен полиморфизъм. Патология на тъканите, по-изразена. Туморът расте много бързо, метастазира и има най-неблагоприятната прогноза.
Лечението на аденокарцинома на матката зависи от неговия стадий и възрастта на жената. Ако туморът е концентриран изключително в маточната кухина и няма метастази, тогава матката се отстранява заедно с придатъците. Ако туморът е нараснал в мускулния слой (миометриум), тогава се отстраняват не само матката и придатъците, но и регионалните лимфни възли, което предотвратява повторната поява на заболяването.
При наличие на метастази в други органи не е показана хирургична интервенция. В този случай се използва лъчева терапия, която често се допълва от химиотерапия.
Ако след хирургично отстраняване пациентът претърпи рецидив, тогава й се предписва полихимиотерапия.