Анализ на книгата - Родина - Лихачов, Infoshkola
Днес ще се запознаем с главите от книгата на Лихачов "Родна земя". В хода на съвместното разсъждение нека отговорим на въпроса: как са свързани човек и земята, на която живее? Ще разгледаме и един нов литературен жанр - жанра на публицистиката.
Какво е интересното в този жанр? Защо стана толкова популярен през последните десетилетия?
Родина, Отечество, родна земя, синовна вярност… Това, надявам се, са свещени понятия за всеки един от нас, не само днешното и не само сегашното поколение са свързани с Родината, Родината е непреходно понятие, тя обединява всички ни в едно велико, могъщо семейство.
Зад нас е хиляда години история, Родината са дядовци и прадядовци, това сме всички ние, сега живеещи, възрастни и деца, Родината също е специален ъгъл, онази съкровена, родна земя, където сме родени. Българската природа, българската история, българското изкуство, българското слово свързват миналото и настоящето, без които е невъзможна жива връзка между поколенията, връзка между времената. Искреност, любов към родната земя, нейното минало, настояще и бъдеще, към хората са пропити с главите на книгата D, S. Лихачов "Родна земя"
—Прочетохте ли вкъщи уводната статия от учебника, какво пише?
Ученият разказва как се е развила съдбата му, споделя житейския си опит, мислите си.Това е автобиографичен разказ, мемоари.
Д.С. Лихачов е човек, чието име е известно на всички континенти, изключителен познавач не само на местната, но и на световната култура, избран за почетен член на много чуждестранни академии, автор на 500 научни и около 600 публицистични труда. 2006 г. е обявена от президента на България Путин за година на Лихачов.
— Да се върнем към статията на Лихачов. Какво отвлече вниманието на учения от академичната наука?
(Стремеж да се запазиматериални и духовни ценности на хората.)
Това е един вид духовен капитал на човечеството, натрупан в продължение на хилядолетия, който не само не се обезценява, но по правило се увеличава. Става въпрос преди всичко за морални и естетически ценности. Те с право се считат за най-висшите, защото до голяма степен определят човешкото поведение.
За моралните ценности основният въпрос е връзката между доброто и злото, природата на щастието и справедливостта, любовта и омразата, смисълът на живота.
Духовните ценности са добри обичаи, традиции, идеи за доброто и красивото, както и език, литературни произведения, които издигат човек над обикновеното и му показват идеала.
— Какво мислите за смисъла на заглавието на книгата „Роден край”?
Нека обърнем внимание как ученият обяснява значението на думата "земя". Четем: „Думата „земя“ в българския език има много значения. Това е и почвата, и страната, и хората (в последния смисъл за българската земя се говори в „Словото за похода на Игор“), и цялото земно кълбо. В заглавието на книгата ми думата „земя“ може да се разбира във всички тези значения.
—Какво може да направи човек за земята си?
Четем: „Човекът е създаден от земята. Без нея той е нищо. Но човек създава и земята. Неговата безопасност, мирът на земята, умножаването на нейното богатство зависят от човека.
Книгата "Родна земя" е написана под формата на писма за добротата и адресирана до по-младото поколение.
— За изкуството на словото и филологията. — Както виждате, всяка глава заслужава внимание и внимателен прочит, служи като повод за разговор и размисъл върху значими и важни за всеки от нас проблеми.
Мисля, че тези глави могат да се нарекат и прощални думи към тийнейджърите, които започват да живеят.
Духовни прощални думи - думи, пожелания към тръгващия на път, както и изобщообучение, съвети за бъдещето. Духовността е свойство на душата, състоящо се в преобладаването на духовните, моралните интереси над материалните.
И тук неволно си спомняме учението, прощалното слово на един от първите писатели на Русия, което прочетохме в началото на учебната година. Помня! - "Поучение" от Владимир Мономах (1053-1125).
Кога е написал учението си? (Както той се изрази, „на дълъг път, седнал на шейна“, тоест в края на живота си, мъдър с голям политически и житейски опит.)
Какъв човек беше Владимир Мономах?
(Това е искрен, благороден, „хуманен човек, който винаги мисли за доброто на своята държава“. Той призовава за доброта, милост, просвета. „Поучението“ на Владимир Мономах отдавна е любимо четиво в Русия.)
— Може ли да се нарече книгата „Родна земя“ близка до „Поучение“?
— Какво обединява „Поучението“ на Владимир Мономах и призива на Дмитрий Лихачов към младите?
(Любезни, умни инструкции, съвети, ненатрапчиви поучения.) - Ще добавя. Интересно е, че както в Поучението на Владимир Мономах, така и в разсъжденията на Лихачов, сложната тема за моралния избор на човек приема формата на обикновен поверителен разговор за това как да намерим съгласие със света около нас.
В книгата „Родина” ученият щедро споделя с младите читатели мислите си за това, което му се струва важно: за смисъла на живота, приятелството, културата.
Сега нека се запознаем с преценките на Лихачов, изразени в отделни глави от книгата му, включени в учебника (акцентирано изваждане): „Младостта е цял живот“, „Изкуството ни отваря голям свят“, „Да се научим да говорим и пишем“.
- "Младостта е целият живот." Какви са основните разпоредби на статията. (Ученият припомня, че като ученик тойизглеждаше: „... когато порасна, всичко ще бъде различно. Ще живея сред други хора, в друга среда ... Но в действителност се оказа различно ...)
— Как се оказа? Какво искаше да каже ученият, за какво да предупреди?
- "Репутацията ми на другар, човек, работник остана с мен, премести се в онзи друг свят, за който мечтаех от детството си, и ако се промени, то изобщо не започна наново..."
- Помни родителите си. „Спомням си, че най-добрите приятели на майка ми до края на дългия й живот бяха нейните училищни приятели и когато отидоха в „онзи свят“, нямаше замяна за тях. Същото и с баща ми - неговите приятели бяха приятели от младостта.
- Защо родителите на Лихачов не намериха заместници на приятели, които починаха?
„Като възрастен беше трудно да се сприятелявам. Именно в младостта се формира характерът на човек и се формира кръгът от най-добрите му приятели - най-близките, най-необходимите.
Формирането на характера става постепенно, вкусовете, възгледите се определят по време на периода на обучение в училище и университета. И в този случай е важно да изберете кръг от приятели.
- Нека се опитаме да разберем какво е важно да знаем и правим, за да не станем смешни. (Да умееш да пазиш достойнство, да не се натрапваш на другите с мъката си, да бъдеш дружелюбен, да умееш да изслушваш, да умееш да мълчиш, да умееш да се шегуваш, но навреме; да не се натрапваш дори с приятелските си чувства, да не се измъчваш от физическите си недостатъци; да уважаваш другите, да бъдеш искрен; да не си смешен в начина на обличане.) Това, оказва се, е страхотно и истинско изкуство, което помага да се живее в обществото.
Съгласни ли сте, че за да не бъдете смешен, ви трябва не само способността да се държите, но и умът?
- Да прочетем отново изявленията на Лихачов: „Разузнаването не есамо в знанието, а в умението да разбереш другия. Проявява се в хиляди и хиляди малки неща: в способността да спориш уважително, в способността незабележимо (именно незабележимо) да помогнеш на друг, да защитиш природата, дори в навика да се държиш скромно на масата, да не изхвърляш боклук около себе си - да не разхвърляш с фасове или псувни, лоши идеи (това също е боклук и какво още!)
Да обобщим:— За какво се замислихте, какво стана важно за вас, след като се запознахте с главите на книгата „Роден край”?
"Аватари", "Патрули", детективски сериали - именно оттук младите хора често черпят онези "ценности", които определят техния духовен свят. Културата на "клипа" е толкова вкоренена в съзнанието на тийнейджърите, че те не само не могат да прочетат класически роман, но дори не могат да изгледат филмовата адаптация на същия този роман до края. Неприпряността на художественото повествование, характерна за най-добрите образци както на литературното, така и на кинематографичното изкуство, е чужда на поколението, възпитано върху безкрайното трептене на планове.Могат ли писмата на Лихачов до младежта да се нарекат ръководство за живота? Интересни ли са неговите наблюдения? Какво научихме от учения? — Книгата отразява житейския опит и мирогледа на учения; в живота човек трябва да бъде щедър, да носи доброта и радост на хората; Лихачов учи да обичаш живота, да се наслаждаваш на музиката, изкуството, красотата на света, съветва те да се вгледаш в себе си, в хората около теб, да мислиш за смисъла на живота.
- Намерихме отговори на въпросите: как да не сме смешни? Как да живеем дълъг и щастлив живот? Д.С. Лихачов говори и за внимателно отношение към българското слово, учи човек да се интересува от миналото, да го обича. Той говори за любов „към своята земя, към своята Земя“.
— Актуалността на книгата е и в това, че те кара да се замислиш върху много важни въпроси:не е късно да се поправим, да спасим земята за нашите потомци, а за това трябва да научим всичко добро.
- Прави сте, момчета, ще споделя с вас още една идея Лихачов, която ми хареса за живата връзка на времена и поколения, един вид отговор на въпроса: струва ли си да препрочитате книги, като имате предвид реликви, които са потъмнели с времето? Има ли смисъл да държите дървени колиби с резбовани архитрави, бродирани домашно изтъкани кърпи?
В книгата "Родна земя" Лихачов поставя въпроса за историческата и културната приемственост на поколенията. Вярва, че културата е в състояние да преодолее времето, да свърже миналото, настоящето и бъдещето.
Без минало, смята той, няма бъдеще; който не познава миналото, не може да гради бъдещето. Видяхме колко важно е за нас днес мъдрото, очистващо слово на Лихачов, човек с висока духовност.
Чувстваме истинска духовна хармония, когато надежден приятел е наблизо, когато обичаш родната природа, отечеството, когато живеем според високите морални стандарти. Ние много обичаме идеята, че източникът на красотата е самият човек, от него зависи светът на Земята, неговото опазване и умножаване на богатството му.