Анализ на съответствието на продължителността на строителството - Строителство
Високите крайни резултати от дейността на строителните организации се постигат чрез осигуряване на пускането в експлоатация на производствени съоръжения и други строителни съоръжения навреме с високо качество и минимални разходи за производствени и технически ресурси. При разработването на план за строително-монтажни работи и наблюдението на неговото изпълнение се използват нормите за продължителността на строителството на предприятия, стартови комплекси, работилници, сгради и конструкции. Нормите за продължителност на строителството (SNiP) включват времето от началото на подготвителния период до пускането в експлоатация на производствените съоръжения, техните етапи, пускови комплекси, работилници и други съоръжения с пълното завършване на работата, предвидена от проектите.
Планираните дати са определени в списъка на заглавията, регулаторните се определят от действащите строителни норми и правила (SNiP) на обектите, а действителните се определят от месеца, в който счетоводният отдел начислява разходите за производство на работа по обекта до момента на одобрение на акта за приемане на обекта в експлоатация.
За монтажа на оборудването действителното начало на работа се установява според актовете за готовност на обекта (фундаменти, носещи конструкции) за производство на монтажни работи. Общата продължителност на монтажните работи включва времето, необходимо за изпитване, механична настройка на възли, апарати и др.
Сроковете за въвеждане в експлоатация на съоръженията трябва да отговарят на строителните норми и правила (SNiP), които са задължителни както при разработването на планове, така и при наблюдението на тяхното изпълнение. Необходимо е обемите на незавършената работа съгласно заглавните списъци да осигурят създаването на нормално изоставане за въвеждане в експлоатация на производствени мощности и строителни съоръжения, като се вземат предвид обемите на работа на съоръженията,започнато и завършено строителство през планираната година.
Стойността на незавършеното строителство зависи от структурата на въведените в експлоатация съоръжения и мощности, нормите за продължителност на строителството и планираните годишни обеми на строително-монтажните работи, както и промените в техните баланси в началото и края на плановия период. Обемът на незавършеното производство се изразява по формулата:
където - незавършено производство в края на годината;
- същото, в началото на годината;
- планирания обем на работа за годината;
- обхвата на работата по предадените на клиента обекти, мощности и работни пакети.
В процеса на анализ на спазването на сроковете за продължителност на строителството се сравнява действителното време на строителство с планираното, нормативното, както и действително установеното в предходни отчетни периоди за подобни съоръжения и мощности, както и се проверява степента на напрежение на планираните и нормативните срокове на строителство.
Анализът установява и фактите на нарушаване на нормативните срокове за продължителността на строителството и причините, които са ги предизвикали. Отклонението на действителната продължителност на строителството от планираното показва недостатъци в производствената и икономическата дейност на изпълнителя и клиентите, а отклонението на планираните дати (в посока на увеличение) от установените стандарти показва недостатъци при планирането на въвеждането в експлоатация на съоръжения и съоръжения. Спазването на стандартите за продължителност на строителството се влияе от различни фактори: навременна наличност на проектна и разчетна документация, материални и технически ресурси, труд, недостатъчна координация на обхвата на работата с капацитета на строителните организации, времето за доставка на оборудването за монтаж и др.
В анализираната строителна организацияотклонението на действителното време за строителство от нормативното и планираното се характеризира със следните показатели (таблица 2.6)
Анализ на времето за изграждане на KRU Stroy-Service LLC
Жилищен комплекс "Серебряни бор"
Цех за спомагателно производство
Отклоненията в пуснатите в експлоатация съоръжения показват недостатъци в производствената и икономическата дейност на строителната организация и клиентите, в планирането на работата. Така че за котелната централа, вместо стандартния срок на строителство от 14 месеца, планът предвижда 16 месеца или е надценен с 2 месеца. Всъщност той беше въведен в сила със закъснение от 6 месеца в сравнение със SNiP.
Сроковете за продължителността на строителството са нарушени и за други съоръжения, които са въведени в действие в сравнение със SNiP. Планът предвиждаше намаляване на нормативния срок за продължителността на строителството на цех № 2 на цеха за технологично оборудване с месец. Фактическото изпълнение на този план показа, че той е преизпълнен с 2 месеца, а в сравнение с нормите на SNiP - с три месеца. Това заслужава положителна оценка в работата на строителната организация.
Въпреки ранното пускане в експлоатация на основната сграда на ремонтния завод с 2 месеца, не беше възможно да се постигне икономически ефект, тъй като котелната централа беше пусната в експлоатация със закъснение от 2 месеца спрямо SNiP и 2 месеца срещу плана, т.е. наборът от съоръжения и съоръжения, установени от плана, беше нарушен.
Положителен резултат от работата на строителната организация е предсрочното пускане в експлоатация на цех № 2 на завода за технологично оборудване за 1 месец. Намаляването на сроковете показва, че усилията на персонала на строителната организация са насочени към повишаване на ефективността на строителното производство. Нарушениенормативните условия на продължителността на изграждането на детска градина за 6 месеца в сравнение със SNiP доведоха до значителни загуби в икономическия ефект. Изчисляването на загубите от икономическия ефект се извършва по следната формула:
където - загуба на икономически ефект, хиляди рубли.
- нормативен коефициент на полезно действие (установен за всеки сектор на националната икономика) за индустрията 0,16;
- обща прогнозна цена на обекта, хиляди рубли;
- реална продължителност на строителството, години;
- нормативна продължителност на строителството, години.
Загубите на икономическия ефект от забавянето на пускането в експлоатация на мощностите в основната сграда на ремонтния завод () ще възлизат на 274,6 хиляди рубли. [0,16*5200(2,33-2)].
Полученият икономически ефект от ранното пускане в експлоатация () на цех № 2 на завода за технологично оборудване ще възлиза на 167,8 хиляди рубли. [0,16*4196(1,25-1,5)]. Наличието на загуби в икономическия ефект поради забавянето на въвеждането на мощности в експлоатация, получаването на икономически ефект от намаляването на времето за строителство трябва да се вземе предвид при оценката на работата както на изпълнителите, така и на клиентите.
Изпълнението на плана за въвеждане в експлоатация на обекти и мощности и преди всичко намаляването на времето за строителство осигурява повишаване на ефективността на капиталното строителство.
Намаляването на продължителността на строителството създава условия за осъществяване на въвеждане в експлоатация на съоръжения и мощности и намаляване на обема на незавършеното производство, както и ускоряване на обръщаемостта на оборотния капитал.
2.4 Анализ на структурата на разходите и разходите на предприятието KRU Stroy-Service LLC
Анализът може да се извърши в три направления:
- по разходен център или дейност.
Анализ на разходитеи анализът на разходите изисква различна информация и различен акцент за извършване. Така че анализът на разходите е по-важен за регулиране на паричния поток на компанията, а анализът на разходите и разходите е по-важен за формирането на финансовите отчети. Методите за тяхното прилагане обаче са сходни и в крайна сметка изводите, направени от резултатите от аналитичните процедури, характеризират ефективността на управлението на предприятието. Тъй като исторически се е случило така, че при анализа на финансово-икономическата дейност на българските предприятия на счетоводните аспекти се обръща повече внимание, отколкото на управленските, има смисъл да разгледаме по-подробно анализа на разходите и себестойността.
Такъв анализ ще даде най-полезна информация, ако се извършва едновременно в два раздела: по разходни центрове, структурни единици или видове дейности в контекста на статии или елементи.
Всяко предприятие има повече или по-малко сложна организационна структура. Ако предприятието има няколко цеха, отдели на отдели, отдели, групи или други структурни звена, които произвеждат различни продукти, съставът на разходите в тези структурни отдели ще варира значително. В този случай проучването на структурата на разходите за цялото предприятие би било много по-малко сходно и полезно за управлението като цяло от анализа на отдела.
От друга страна, анализът на разходите на някои структурни единици, предимно спомагателни индустрии и административни единици с малък брой персонал и сравнително малки бюджети, изискващи значителни разходи за труд, също ще даде малко за определяне на перспективите на предприятието и процедурите за планиране. Най-полезна информация за вземане на решения ипланирането на по-нататъшната дейност на предприятието дава анализ на разходите, извършен не за всички звена, разпределени в структурата на предприятието, а за така наречените разходни центрове. Разпределението им във всяко предприятие е доста субективен процес и се извършва в рамките на управленските счетоводни процедури. Обикновено всички основни производствени мощности на предприятието са разпределени към разходни центрове. Спомагателни, второстепенни производствени, административни, управленски и други структурни единици се групират в разходни центрове по един или друг начин в зависимост от техните функции, роля в структурата на предприятието и размера на бюджетите.
В малки предприятия, чието ръководство не вижда необходимостта от формиране на разходни центрове, както и в предприятия, където различни видове продукти се произвеждат в една и съща структурна единица, е препоръчително да се извърши анализ на разходите в този контекст. В повечето промишлени предприятия то наистина се извършва под една или друга форма при определяне на цената на съответните продукти. Наистина, определянето на "справедливата" или "оптималната" цена по формулата "цена плюс желана норма на възвръщаемост" е едно от важните приложения на анализа на разходите за продукт по продукт.
Списъкът на разходите на българското предприятие е даден в глава 25 от Данъчния кодекс на България и включва следните позиции:
- разходи за подготовка и развитие на производството;
- разходи, пряко свързани с производството на продукти (работи, услуги);
- разходи, свързани с използването на естествени суровини;
- некапиталови разходи, свързани с подобряването на технологията и организацията на производството;
- разходи, свързани с иновации и изобретения;
- разходи, свързани с обслужване на производствения процес;
- разходи за осигуряване на нормални условия на труд и безопасност;
- разходи, свързани с управлението на производството;
- разходи, свързани с наемане на работна сила, обучение и преквалификация на персонала;
- плащане на услуги за извършване на сетълмент операции;
- разходите за транспорт на служителите до и от работа;
- амортизация (износване) на дълготрайни активи и нематериални активи;
- разходите за плащане на лихви по получени банкови заеми;
- разходите за създаване на осигурителни фондове (в границите, установени със закон);
- разходи, свързани с продажбата на продуктите;
- плащане на данъци и такси;
Освен това себестойността включва някои непроизводствени разходи: загуби от брак, разходи за гаранционен ремонт и гаранционно обслужване, загуби от престой по вътрешни производствени причини, недостиг на материални активи при отсъствие на отговорните лица, плащания за обезщетения за щети, причинени от производствени наранявания и др.
- разходи за материали (с изключение на отпадъците, подлежащи на връщане);
- разходи за труд;
- амортизация на дълготрайни активи;
Анализирани са разходите за производство на рамки за основата на FM-2 (надлез № 18).
Изчисляването на работата е представено в таблица 2.7
Изчисляване на работата за производство на подсилени рамки за основата