Архитектурни сгради - Зигурати, Конструкции на месопотамски зигурати - Древна култура
Дизайни на месопотамски зигурати
култура древна Месопотамия архитектура
Както става ясно от Свещеното писание и древните хроники, първите стъпки във формирането на месопотамската държавност са неразривно свързани с религията, която се основава на открито предизвикателство към истинския Бог, което се проявява най-ярко в изграждането на известната Вавилонска кула. Днес никой не се съмнява в съществуването му, което е доказано от историци и археолози. Тази известна кула е принадлежала към специален тип храмове - зигурати. Споменаването на зигурати се намира в надписите от началото на третото хилядолетие пр.н.е. V. Беше изразено мнение, че зикуратът е създаден от шумерите, които идват от планинските райони, където са били, и е като че ли възпроизвеждане на планините, от чиито върхове обикновено се правят астрологични наблюдения.
Zigkuramt (от вавилонската дума sigguratu - връх, включващ върха на планина) е религиозна сграда в древна Месопотамия.
И така, зикуратът беше огромна сграда, състояща се от няколко кули (като правило от 4 до 7), разположени една върху една, пропорционално намаляващи нагоре. Тераси с красиви градини бяха разположени между върха на долната кула и основата на горната. На върха на цялата структура се издигаше светилище, до което водеше огромно стълбище, започващо от дъното и имащо няколко странични разклонения. По стените на масива се разгръща наклонена рампа, която направи възможно по време на строителството, без да се прибягва до скеле, да се вдигнат строителни материали и отвори достъп до горната платформа, на която се намираше основното светилище. Стените в близост до рампите бяха украсени с тояги и бойници.
Този горен храм е бил посветен на някакво божество, коетосмятан за покровител на града. Самите кули бяха боядисани в различни цветове: долната, като правило, беше черна, втората беше червена, по-високата беше бяла, по-високата беше синя и т.н. Горната кула често беше увенчана със златен купол, който се виждаше на много километри от града.
В близост до стъпаловидната кула-зикурат обикновено имаше храм, който не беше молитвена сграда като такава, а жилище на бог. Шумерите, а след тях и асирийците с вавилонците, се покланяха на боговете си на върховете на планините и, като запазиха тази традиция, след като се преместиха в ниските две реки, издигнаха могили, които свързваха небето и земята. Суровата тухла, допълнително подсилена със слоеве тръстика, служи като материал за изграждането на зигурати, а външната страна е облицована с изгорени тухли. Дъждовете и ветровете разрушиха тези структури, те бяха периодично реновирани и реставрирани, така че в крайна сметка станаха по-високи и по-големи по размер, а дизайнът им се промени.
Шумерите ги построили тристепенни в чест на върховната троица на своя пантеон на бога на въздуха Енлил, бога на водата Енки и бога на небето Ану. Вавилонските зигурати вече са били седемстепенни и боядисани в символичните цветове на планетите (пет планети са били известни в древен Вавилон), черни (Сатурн, Нинурта), бели (Меркурий, Набу), лилави (Венера, Ищар), сини (Юпитер, Мардук), яркочервени (Марс, Нергал), сребристи (Луна, Син) и златни (Слънце, Шамаш)
Първите такива кули под формата на примитивни стъпаловидни тераси се появяват в алувиалните долини на Тигър и Ефрат в края на 4-то хилядолетие пр.н.е. д. Последният забележим изблик на активност в строителството на месопотамски зигурати е засвидетелстван още през 6 век пр.н.е. д., в края на нововавилонския период. През древната история зигуратите са били обновявани и възстановявани, съставлявайки тематагордостта на кралете.
Вавилонският зикурат, преустройван десетки пъти, се нарича Етеменанка, тоест Храмът на крайъгълния камък на Небето и Земята, който е център на колосалния храмов град Есагила (Къщата на повдигащата глава), заобиколен от крепостни стени и кули, включително много храмове и дворци. Есагила беше седалище на главния вавилонски жрец, който беше и върховен жрец на цялото световно жречество. До наше време са достигнали описанията на тази кула от известния гръцки историк Херодот и личния лекар на мидо-персийския цар Артаксеркс II Ктесий. Описаната от тях кула е възстановена при Набополасар (625-605 пр.н.е.) и Навуходоносор II (605-562 пр.н.е.) след период на упадък. Възстановявайки кулата, Навуходоносор каза: „Имах пръст в изграждането на върха на Етеменанки, за да може да спори с небето.“ И така, кулата, която построиха, се състоеше от седем етажа. Първият етаж, висок 33 метра, беше черен и се наричаше долният храм на Мардук (върховният бог на Вавилон), в центъра му стоеше статуя на бога, изцяло излята от чисто злато и тежаща 23 700 килограма! Освен това в храма имало златна маса с дължина 16 метра и ширина 5 метра, златна пейка и трон. Пред статуята на Мардук се правеха ежедневни жертвоприношения. Червеният втори етаж беше висок 18 метра; третият, четвъртият, петият и шестият са с височина 6 метра и са боядисани в различни ярки цветове. Последният седми етаж се наричаше горният храм на Мардук, беше висок 15 метра и беше облицован с тюркоазени глазирани плочки, украсени със златни рога. Горният храм се виждаше на много километри от града и в светлината на слънцето беше необикновена феерия от красота. В този храмимаше легло, кресло и маса, уж предназначени за самия бог, когато идваше тук да си почива. Там се състоя „свещеният“ брак на краля и жрицата, всичко това беше придружено от оргия, затворена в „възвишена“ философия.
Въпреки това, зикуратът винаги е бил нещо повече от просто храм, той е бил връзката между небето и земята, както и място, където самият бог се е появил, заявявайки волята си на хората чрез свещениците. Но ако през деня зикуратът е бил храм, то през нощта е бил място на астрологични събития, както и място за извършване на черни сатанински ритуали. Човечеството никога няма да научи напълно всички подробности за заминаването на тези служби, но дори информацията, предоставена от глинените плочи, е ужасяваща.
Именно в горните храмове е създадена астрологията, свързваща хората с бездната. По време на разкопките беше установено, че името на нейния основател е Saaben-ben-Aares, въпреки че мнозина смятат, че принцът на мрака е истинският създател на тази псевдонаука. Такива зигурати са построени в Нипур (около 2100 г. пр. н. е. от крал Ур-Наму), сега разположен на 40 мили западно от Ефрат; в Урук, на 12 мили от Ефрат, с площ от 988 акра; в Ериду, издигнат почти веднага след потопа и актуализиран многократно през цялата история, образувайки 12 храма, разположени един над друг; Уре също е построен от крал Ур-Наму в чест на бога на луната Нана и е много добре запазен до нашето време и т.н.