БАХ ИНСТРУМЕНТАЛЕН КОНЦЕРТЕН ФЕСТИВАЛ
В Голямата зала на Държавната консерватория на Узбекистан, фестивалът „Инструментални концерти на Й.С. В третата вечер на този музикален форум се представиха известни узбекски пианисти, лауреати на различни изпълнителски конкурси, преподаватели от Ташкентската консерватория Василий Умарова, Мадина Файзиева, Елмира Миркасимова, Равшан Абдуназаров и Марат Гумаров.
Фестивалът се проведе по инициатива на известния музикант Елдар Азимов, който отдавна се е утвърдил като отличен интерпретатор на музиката на Й. С. Бах, която е включена в постоянния репертоар на неговия Туркистон. Ташкентската публика го е чувала повече от веднъж в изпълнение на тази знаменита група. Според маестрото „всяка среща с Бах дава възможност на него и неговите музиканти да проникнат в света на гения на бароковата епоха, да го прегърнат изцяло, да го почувстват и разберат по-дълбоко“. Ще отбележа една изключително важна особеност: Азимов на първо място си поставя задачата да покаже самата музика на този композитор, нейния точен текст, докато самият той като интерпретатор остава на заден план. Затова неслучайно изпълненията на „Туркистон” се помнят от ташкентските слушатели като ярки събития в музикалния живот на столицата. Така беше и на неотдавнашната Бахова вечер.
Програмата беше открита от Концерт за клавир и оркестър (сол минор) със солист Елмира Миркасимова. Този опус е обработка на Концерт за цигулка № 1 (в ла минор). Авторът на книгата за Й. С. Бах, Алберт Швейцер, нарече тази вдъхновена творба: „Величествена в своята сурова красота“. Това е впечатлението, което оставя изпълнението на това произведение.
Миркасимова на инструмента беше съсредоточена и напълно потопена в музиката.Високото качество на нейния пианизъм направи възможно да не се губи енергия и внимание върху техниката, която се проявяваше лесно, сякаш сама по себе си, позволявайки ви да се потопите в творчеството. Пианистът има добра артикулация в бързи пасажи и фина техника.
Това беше последвано от Концерт за три клавира и оркестър № 2 (до мажор), чийто оригинал беше изгубеният концерт за тройна цигулка на Бах. Тази творба е изпълнена с празничност и оптимизъм и в много отношения е близка до прочутия Бранденбургски концертен цикъл.
Солисти бяха Марат Гумаров, Василий Умарова и Равшан Абдуназаров. Звуковата панорама, създадена от тях по време на изпълнението на този опус, се оказа изпълнена едновременно с кипяща жизненост и фина духовна лирика. Свиренето им се отличаваше с полифонична чистота, разнообразие и яснота на музикалното докосване, както и с добър усет за темпото.
Монографичната вечер завърши с Концерт за четири клавира (ла минор), който е обработка на Концерт за четири цигулки (си минор) от А. Вивалди. Оставяйки партията на оркестъра непроменена, Бах въвежда специфични техники за клавесин в соловите партии. Така едно от най-вдъхновените и драматични творения на Вивалди намира в аранжимента на Бах своята нова, уникална по звучене версия, чудесно изпълнена от М. Гумаров, М. Файзиева, Е. Миркасимова и Р. Абдуназаров.
Музикантите успяха да създадат усещане за вълнуващ музикален поток, в който всички техники се раждаха сякаш сами. Спонтанно възникваха полифонични диалози между самите солисти, между тях и оркестъра, рояха се канони и подражания. Беше истинска музикална хипноза, в която слушателите изпадаха с голяма радост и удоволствие.
С много вкус и чувство за мярка оркестър „Търкистън” се изяви като корепетитор. Това е голяма заслугапринадлежи на неговия лидер Е. Азимов. Диригентът съпровождаше съвсем коректно солистите, а оркестърът звучеше прилично. Темпото, предложено от Азимов, не предизвика никакви забележки, което днес се случва изключително рядко. Повечето съвременни изпълнители не могат да преодолеят желанието да ги преувеличат. Солистите в екстремно бързите части не са пренапрегнати, а в средните не са стегнати. Пианистите в тази програма се чувстваха доста комфортно. Тяхното изпълнение се основаваше на простотата на фразирането, те неусетно предаваха динамиката на звука и подходиха към задачата си с голям ентусиазъм.
Третата Бахова вечер беше топло приета от публиката, сред която имаше различни поколения слушатели. Единодушието им стана израз на естествено чувство на благодарност за изпълнението на всеки клавирен опус. Усещането за истински празник цареше в залата! Да се надяваме на нови срещи с прекрасни ташкентски музиканти.
Инеса Гулзарова, музиколог.