Благоприятно използване - Агротехника и технологии
Още преди 20 години ситуацията беше съвсем различна - в СССР имаше програма за развитие на биоотпадъците, но заради кризата от 90-те години днес нашето земеделие създава остри екологични проблеми, казва Александър Чумаков, заместник-председател на БЗК. Експертът е убеден, че проблемът може да бъде решен в близко бъдеще, ако националният проект за развитие на животновъдството бъде допълнен с част, предвиждаща задължително преработване на отпадъците в енергия и органо-минерални торове. „Многократно съм правил тези предложения, но правителството не ме подкрепи“, разстроен е Чумаков.
Чумаков обаче е убеден, че само организирането на мрежа от високодоходни надотраслови земеделски стопанства от нов тип може да реши проблема. „Необходимо е да се създаде система от вертикално интегрирани компании, в които полското земеделие, животновъдството и преработката на всички видове отпадъци в торове и енергия, както и преработката на суровини в крайни стоки, транспортна и маркетингова мрежа, ще бъдат под контрола на един собственик“, смята експертът.
Според него с организирането на собствена търговска мрежа в големите градове на България подобни компании ще станат недостъпни за конкурентите. В края на краищата модерните технологии за преработка на отпадъци ще дадат възможност на фермите да откажат да купуват моторно гориво, торове и разходи за електроенергия. Освен това всеки продукт, произведен в икономиката, няма да бъде обект на данък върху добавената стойност, което драстично ще намали разходите и ще повиши конкурентоспособността на произвежданите продукти на потребителския пазар. „Задачите на такава компания трябва да включват подготовката на компоненти за възстановяване на почвеното плодородие. Ние се фокусираме върху биологичното земеделие сминимум култивиране, оран и смислено култивиране на почвообразуващи организми - не само червеи, но и бактериални култури ”, добавя Чумаков.
Лев Ернст, заместник-председател на Руската селскостопанска академия, също говори за необходимостта от повторно използване на животинските отпадъци. Съотношението на хранителните вещества в оборския тор е 40%, което позволява да се преработва много ефективно, убеден е той.
Всички животновъдни ферми до известна степен се занимават с обезвреждане на отпадъци: някои, в съответствие с агрономическите стандарти, използват модерно оборудване за преработка на оборски тор в тор, докато други, които искат да спестят пари, неконтролирано изнасят отпадъци в нивите. Много предприятия извършват рециклиране, използвайки остаряло оборудване, но въпреки това го правят отговорно, в съответствие с всички норми и правила и, ако е възможно, постепенно актуализират автопарка.
Най-популярната технология за оползотворяване на оборския тор е неговото утаяване в хранилища за оборски тор с последващо прилагане на полетата. „Съгласно NTP утаяването на неразделения оборски тор трябва да продължи шест месеца, а на отделения тор – четири месеца“, казва Семин от DeLaval. През годините този метод не е претърпял значителни промени, само механизмът за прилагане на тора е подобрен. По-конкретно маркучните системи постепенно стават все по-достъпни, цитира примера Перегудов. „Те са много ефективни и могат да се използват дори в малки ферми с 400 говеда и 3000 свине, като същевременно се увеличи разстоянието до мястото на приложение. В България маркучните системи работят вече на 10,4 км“, доволен е специалистът. Подобна технология може да се използва и за прилагане на течен пилешки тор върху полетата.
Втората най-популярна технология за обезвреждане на тор е неговатапреработка в постеля за животни. Тази техника е приложима само за говедовъдни ферми. „Преработката на оборски тор в постеля ви позволява да избегнете разходите за събиране, транспортиране и изхвърляне на слама, пясък или дървени стърготини. В същото време постелята от отделени твърди компоненти на оборския тор е удобна, екологична и не уврежда здравето на кравите. Освен това използваната постеля се използва като тор, без да се замърсяват полетата“, описва положителните страни на технологията Перегудов. Семин е напълно съгласен с него. Той отбелязва, че тази технология се използва от напреднали ферми, например фермата Рождество във Владимирска област. Семин също така свързва популярността на преработката на оборски тор в постеля с осезаемите икономически ползи, които предоставя.
Червеят е приятел на човека
Алтернативни технологии за преработка на отпадъците са използването на ларви на домашни мухи, микро- и макроорганизми, използването на инсталации за биогаз и технологии за изгаряне на органични вещества. Експертите обаче наричат вермикултивацията най-популярната сред тях.
Подробно за тази технология писахме в брой 3 за 2007 г. През това време вермикултивацията се разпространи донякъде на запад, започна да се използва от биоферми от Източна Европа, казва Екатерина Галаева, търговски директор на Green-PIK (Ковров, производство на биохумус, продажба на земни червеи).
В същото време Юрий Божков, главен изпълнителен директор на NPP Biotechnologii (Ростов на Дон, производител на торове), няма много положителен опит с тази технология. Фирмата му се занимава с изкупуване на биологични отпадъци, тяхната обработка и последваща продажба на органични торове на фермерите. През последните четири години Божков също се опитва да разпространи вермикултивацията, нодокато не получи поддръжка. „Самата технология е доста евтина, но преквалификацията на персонала и преоборудването на помещенията е доста сериозна трудност, с която българските фермери не искат да се сблъскват. Коренът на злото е незаинтересоваността на земеделските производители към нещо ново и нежеланието да преработват отпадъците”, оплаква се Божков.
Инсталациите за биогаз са много популярни в Европа, където държавното обезщетение за изграждането им достига 90%, но в България те не се използват масово поради изключително високата им цена (от 800 000 евро), казва Перегудов. „Освен това основните възпиращи фактори за разпространението на инсталациите за биогаз са относително ниските цени на природния газ и ниските зимни температури в по-голямата част от България, което прави използването на тези инсталации нерентабилно. Освен това са трудни за проектиране и изграждане, а трудностите при изграждането им се задълбочават от липсата на опит на българските производители“, обяснява специалист от Биокомплекс.
Семин описва ситуацията в същия дух: „Всички говорят за биогаз, но не познавам нито един фермер, който да се осмели да оборудва предприятието си с такова оборудване. Без държавна подкрепа хората просто се страхуват да предприемат такава рискована стъпка.
Ксения Колощивина, инвестиционен съветник в Северната екологична финансова корпорация (НЕФКО) (Санкт Петербург, кредитиране и експертна подкрепа на проекти с въздействие върху околната среда) разглежда проблема от различен ъгъл. „В Дания биогазови комплекси се създават навсякъде, тъй като само те могат да дадат икономически ефект“, казва тя. —
Тези съоръжения се занимават с комплексна преработка на селскостопански отпадъци и сметища. Въпреки това, ако планиратепреработка на говежди тор в биогаз, тогава добитъкът трябва да се храни по определен начин. Следователно в Дания това е цяла индустрия: фермерите избират един и същ фураж както за производството на месо, така и за производството на биогорива.
Въпреки всички трудности, описани от специалистите, фермата RusBelgo (Ленинградска област, свиневъдство) възнамерява да построи цех за производство на биогаз. „Вярваме, че това е най-обещаващият начин. Строителството започна преди година, но беше спряно заради кризата. Засега не мога да правя прогнози кога ще се възобнови ”, казва Юрий Иванов, директор на фермата. В момента компанията оползотворява отпадъците по класическата технология: оборският тор се утаява и след това се нанася върху нивите.
Ларви на домашни мухи и биоферментация
Технологията за преработка на птичи изпражнения и свински тор чрез култивиране на ларви на домашни мухи у нас е само в етап на разработка, но Ернст от Руската селскостопанска академия работи върху нея от 20 години. „Използваме естествени хранителни вериги, което ни позволява да получим 100 кг ларви и хумус от тон оборски тор, който може да се внесе в земята. От обвивката на ларвата е възможно да се изолира и хитин, който е най-търсеният от естествените полимери“, описва предимствата на технологията експертът. По думите му този метод на обработка е широко разпространен в Китай.
И в България вече е въведена технологията за ускорена аеробна биоферментация на птичи отпадъци с възможност за получаване на екологично чисти органо-минерални торове.
Базира се на процеса на ферментация на органични и неорганични съединения, чийто катализатор са добавените към биомасата ензими. „Продължителността на процеса на ферментация е 5-7 дни. През това времетемпературата на сместа се повишава до +75 ° поради изотермични реакции, настъпва смъртта на патогенната микрофлора и семената на плевелите губят способността си за покълване“, обяснява Анатолий Князев, мениджър по развитието на Zavod Kommunar (Ленинградска област, производство на органо-минерални торове по технологията на BioEcoSan SPC).
В същото време специални инсталации за експресно компостиране се използват за преработка на тор или постеля, допълва той. Инсталацията се състои от агрегати за смесване, зареждане, ферментация и разтоварване. Осем камери за ферментация са монтирани едновременно (една резервна, за поддръжка на оборудването, почистване, ремонт). Процесът на ферментация продължава седем дни, една от камерите се разтоварва и зарежда ежедневно. Специалистът отбелязва, че тази технология позволява преработката на 100 и повече тона пилешки или говежди тор на ден и практически не изисква енергийни ресурси.
Ейриян е особено доволен от технологията чрез култивиране на домашни мухи. „Решихме да използваме този метод, тъй като ви позволява да преработите тора само за шест дни, след което той изсъхва и губи специфичната си миризма. Не знам за други такива бързодействащи методи, изключение правят само скъпите технологии за получаване на газ“, обяснява избора си аграрият.
Днес Среднеуралската птицеферма харчи само 300 рубли за обработка на 1 тон тор. Биологичните торове, получени в резултат на този процес, се използват във вътрешните ниви на фермата, а също така успешно се продават на растениевъдни предприятия в региона. Eiriyan специално отбелязва, че преходът към нови технологии беше много евтин: нямаше нужда да се купува скъпо оборудване, което доведе до много добри нива на възвръщаемост за реорганизацията.