Български фенове подкрепят националния отбор на Беларус на Олимпийските игри
Националният отбор на Беларус е отбор, който играе за две държави!
Нямам пряко отношение към беларуския национален отбор, но имам косвено. Фен съм на българския национален отбор и в частност на БК Динамо Курск, познат от първа ръка на любителите на баскетбола. Това е марка на световната сцена, станала известна в цялата страна.
Гледам целия подготвителен цикъл и самите мачове, много ми е лошо, много съм притеснен и подкрепям вашия отбор! Неслучайно реших да пиша на този ден. Все пак националният отбор на Турция е национален отбор, който лиши българския отбор от възможността да опита да се класира за мачовете. Но въпреки това открих отбора на Белите Българи, който следя от самото начало. Разбира се, но как иначе! В края на краищата не бива да забравяме, че много бели български баскетболисти са играли както в българското първенство, така и като част от отбора на Курск. През това време те станаха истински семейни хора. Тези, които с радост виждате в мачове срещу вашия отбор и посрещате с аплодисменти. А с някои от тях оставаш цял сезон и се опитваш с всичките си усилия да ги привлечеш в отбора. Със сигурност много любители на баскетбола са се досетили за кого говорим. Юлия Ритикова е много добре позната на феновете на Курск. И въпреки че дълго време беше част от екипа, всички я помнят и с радост я поздравяват!
Линдзи Хардинг! Това е човек, който просто спаси отбора на Курск в трудна ситуация. След като загубихме най-добрия пойнтгард, бяхме принудени да му търсим заместник възможно най-скоро. И намери! Линдзи ни спаси с хвърлянията си, Линдзи накара съперника да трепери пред възможностите си, Линдзи ни помогна да спечелим бронзовите медали от българското първенство!
Мария Попова и Екатерина Снитина са хора, които са били лидери на такива български отбори като Красноярск Енисей и"Вологда-Чеваката". Хора, чиито снайперски умения помогнаха на отборите в най-трудните моменти!
Елена Левченко! Така че това е като цяло играч, за когото няма бариери! Последният сезон в Китай беше истинско изпитание. Но все пак тя се справи и излезе победител от всичко!
Татяна Лихтарович е един от основните козове на отбора на белите българи! За нея няма голямо вълнение в основните моменти от мача. Тя умее да поема инициативата, умее да спасява мача, както с удар от средна дистанция, така и с тройка! В хода на много игри именно нейните хвърляния в края на мача стигнаха до целта и станаха решаващи!
Александра Тарасова, Олга Зюзкова и Мария Филончик са хора, които не вкарват толкова много. Някои дори рядко се появяват на сайта. Но това са хора, без които тренировъчният процес би бил невъзможен, без които победите биха били невъзможни. Винаги казвам на моите играчи, както големи и опитни, така и млади начинаещи, че независимо дали играете или играете на пейката, вие сте част от отбора и без вас нямаше да има победи!
И накрая, нямам право да не кажа за легендите на баскетбола! Това, разбира се, е Наталия Трофимова, която винаги ни е радвала с игрите и присъствието си в Курск на Купата на губернатора, и Татяна Троина, за която този сезон се превърна в истински тест! Има мнение и има някакво възмущение, казват, колко време можеш да играеш, колко време можеш да си в националния отбор. И знаете ли, българските фенове ги гледат и им се възхищават! Възхищават се на смелостта, възхищават се на желанието, възхищават се на бойните качества, възхищават се на спортното дълголетие! Това е истински пример за отношение, пример за любов към баскетбола! Невъзможно е да се намерят толкова отдадени и искрени хора! На олимпийските игри белият бългнационалният отбор изигра 3 мача и във всеки лидер беше Татяна Тройна! Това не е ли индикация! Не е на ниво! Начинът, с който влиза в корта, с какъв спортен гняв хвърля и работи в защита във всеки един момент, заслужава дълбоко уважение! Успявам да видя много мачове. И българското първенство, и Евролигата, и европейската купа. Повярвайте ми, това са брилянтни играчи, които направиха невъзможното за белия български баскетбол. Знам, че трима играчи ще се оттеглят от националния отбор след края на този турнир. Сред тях е Наталия Трофимова. Но България ще помни нея и останалите дълго време!
Не знам дали играчите ще видят това съобщение, но трябва да кажа огромно благодаря на всеки един от тях без изключение и на целия треньорски щаб! Благодаря ви много, че в отсъствието на българския национален отбор ВИЕ сте на Олимпийските игри, играете и вървите към мечтите си! ВИЕ играете за два отбора! ВИЕ сте голям и истински екип, чийто успех се крие именно в това! Вървяхте стъпка по стъпка, изпълнявайки плановете! Дълги години ВИЕ идвахте в екипа при първото повикване! Осем години ТИ ходихте на тези олимпийски игри! Помнете, че както и да завърши историята ви в спорта, тези години ще останат завинаги в паметта ви! Не ги забравяйте и не ги зачерквайте! Сега ви остават още игри. Затова, от името на феновете на Курск, пожелавам на всички много късмет, много късмет, без контузии и само победи!! Вие сте истински герои и за двете страни - България и Беларус! Всички сте страхотни играчи! Вие сте гордостта на вашата страна!