Четете Феноменологично познание онлайн от Свасян Карен Араевич - RuLit - Страница 65
Какво става ясно от второто изречение? Умът,"неудържимо"търсещ знание"по силата на собствената си нужда". Едно нещо е ясно: ако умъте "неудържим", тогава той не трябва да бъде задържан от плашилата на неестествената научност. И ако умът има"силата на собствената си нужда", тогава тя не трябва да бъде заменена от силата надруганужда. Искате ли да знаете кой?Неинтелигентен.
В тези две „тълкувания“ на Кантианския текст е смисълът и оправданието на философията като такава; в останалата част от текста – доказването на априорни синтетични съждения, или високата техника на научно „влагане“ в света на мярата на собствения произвол.
Глава 5. Из историята на онтологичното доказателство. Моцарт
В твърденията на Айнщайн има един афоризъм, цитиран понякога като потвърждение на мъдрата хармония на мирогледа на учения: най-неразбираемото нещо на света (цитирам по памет) е, че светът е разбираем. Би било странно нарочно и в конкретния случай да се обявява относителността на цитираните думи и да се напомня, че тяхната коректност е напълно променлива функция от някаква определена"гледна точка". Светът е широк и светът напълно допуска такава "инерционна референтна система", където най-неразбираемото нещо в него изглежда е неговата разбираемост. Но светът също позволява"трансформация"на този възглед, до решително обратна картина. Яснотата и неразбираемостта тук се определят не веднъж завинаги от координати, а лесно сменят местата си, като пулове в ръцете на Хераклитовия младенец. Защото не по-малко реален е такъв поглед върху света, където обратното е значимо. Особено когато стане твърде разбираемо, твърде разбираемо, разбираемо за скуката, за училищен учебник, за професионална прозявка, толкова разбираемо, че цялата неразбираемост на товасвръхразбираемост и остават само омразните лапласиански инструкции за работата му. Тогава – и често вече на самия ръб – разярената природа нахлува през прозореца и с чудовищно нетактични щракания (за дупето мълчим – то е извън пряката ни тема) дава урок на програмираните от Вселената глави. Природата безцеремонно напомня за себе си: кризи, катастрофи, парадокси, задънени улици, катаклизми ...хора. Той разполага с всички средства за изключения, с целия шеметен арсенал от невероятни и басни и всички тези средства са оправдани от непосредствената цел: да зашемети, раздвижи, удари, взриви - да съживи паралитична мисъл. Кой знае дали не тук трябва да се търси генетичното обяснениена едно чудо?Чудото изобщо не е чудо; това е естествена норма, норма на човешкото право по рождение, толкова рядко, че изглежда невъзможно, толкова невъзможно, че изглежда чудотворно. Миг и отношението разбираемост-неразбираемост търпи рокада. Сега най-разбираемото нещо на света е, че е неразбираемо, твърде неразбираемо, неразбираемо до тръпки, до страх, до"невъобразимо". И това не винаги изисква много средства; понякогаедин човеке достатъчен. Или по-точно"чудо", тоест първоначалната норма в човешки образ.
От мемоарите на Андреас Шахтнер, велик херцогски придворен тромпетист в Залцбург. —„Един четвъртък, след службата, се разхождах с г-н Папа до къщата ви; намерихме четиригодишния Волфгангерл, когато си играеше с писалка. Татко: Какво правиш? - Волфг: Концерт за клавир, първата част ще бъде готова скоро. - Татко: Дай да видя. - Волфг: Още не е готов. - Татко: Дай да видя, добре, концертът трябва да е добър. - Татко го взе от него и ми показа аз сс от бележки, които в по-голямата си част бяханаписано върху размазани петна от мастило (NB: малкият Волфгангерл глупаво всеки път потапяше писалката в мастилницата до дъното, следователно, щом доближи писалката до хартията, винаги получаваше петно, но вече беше готов, решително го минаваше с длан и размазваше всичко, след което продължаваше да пише отново); отначало се засмяхме на тази очевидна глупост, но след това татко насочи вниманието си към основното, към нотите, към композицията, дълго време остана неподвижен и разглеждаше листа, накрая от очите му бликнаха сълзи, сълзи на учудване и радост. „Вижте, господин Шахтнер“, каза той, „как всичко е композирано правилно и според правилата, само това не може да се използва, защото е толкова изключително трудно, че нито един човек не би могъл да го изиграе.“ Wolfgangerl се намеси: "Тъй като това е концерт, трябва да тренирате, докато успеете, вижте, трябва да стане така!" Той започна да играе, но успя да покаже точно толкова, че да разберем какво иска. Тогава той имаше представа как се свири един концерт и въпреки това беше чудо."