Член 7 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Принципът на хуманизма
1. Българското наказателно право гарантира сигурността на човека.
2. Наказанието и другите мерки от наказателноправен характер, приложени към лице, извършило престъпление, не могат да бъдат насочени към причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
Коментари към чл. 7 от Наказателния кодекс на Руската федерация
1. Принципът на хуманизма предполага такъв подход към човек, който утвърждава неговото достойнство и ценност, подчертава хуманността на отношенията между хората. Този принцип произтича от основите на конституционната система на Руската федерация, които провъзгласяват приоритета на човешката личност. В съответствие с чл. 2 от Конституцията на България "човекът, неговите права и свободи са най-висша ценност. Признаването, зачитането и защитата на правата и свободите на човека и гражданина е задължение на държавата."
На първо място, хуманизмът се състои в това, че наказателното законодателство на България осигурява сигурността на човека, като защитава правата и свободите на човека и гражданина, собствеността, обществения ред, обществената безопасност и други обекти от престъпни посегателства. Приоритетът на защитата на правата и свободите на личността е отразен в системата на специалната част на Наказателния кодекс, чийто първи раздел обхваща престъпленията срещу личността. Защитата се простира както на спазващите закона граждани, така и на лицата, извършили престъпления.
Второ, принципът на хуманизма се проявява във факта, че наказанието и други мерки от наказателноправен характер, приложени към лице, признато за виновно за престъпление, не могат да бъдат насочени към причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство (част 2 на член 7). В наказателното право този аспект на принципа на хуманизма се проявява в правилата, които предвиждат: наказания и други мерки от наказателноправен характер, не позволяватпричиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство като негова цел (глави 9, 15, 15.1 от Наказателния кодекс, санкции на членове от особената част на Наказателния кодекс); установяват по-леки условия за наказателна отговорност на непълнолетни (раздел V от Наказателния кодекс); забранява налагането на смъртно наказание на жени, както и на лица, извършили престъпления на възраст под 18 години, и мъже, които са навършили 65 години към момента на постановяване на присъдата (част 2 на член 59 от Наказателния кодекс); предвиждат отлагане на изтърпяването на присъди за бременни жени и жени с малки деца (чл. 82 от Наказателния кодекс); фиксира възможността за прилагане на амнистия и помилване (чл. 84, 85 от Наказателния кодекс) и др.