Дацан Гунзечоиней
Съдържание
известният будистки храм се намира в Санкт Петербург, на Приморски проспект, 91 (метростанция "Старая Деревня"). Дълго време той остава най-северният будистки храм в света.
Името му е съкращение от тибетски израз, преведен като „Изворът на светите учения на Буда, състрадателен към всички“. Той принадлежи към традицията Гелуг на тибетския будизъм и е запален в чест на Калачакра. Историята на дацана е тясно свързана с имената на две ключови фигури в историята на българския будизъм - XII Пандито Хамбо Лама Даши-Доржо Итигелов и лама, учен, просветител и дипломат, представител на Негово Светейшество XIII Далай Лама в България - Агван Доржиев.
Будистката общност в Санкт Петербург започва да се формира в края на 19 век. До 1915 г. в северната столица живеят повече от 150 будисти - буряти и калмики от Сибир и Поволжието, освен тях има чуждестранни будисти от Япония, Китай и Сиам, които посещават Санкт Петербург по работа.
По това време интересът към будизма завладява Европа и българската интелигенция не остава настрана. Будистки мотиви се срещат в творчеството на повечето български писатели и поети от края на века: Инокентий Аненски, Велимир Хлембников, Осип Манделщам, Максимилиан Волошин и др. Темата за Изтока прониква в градския архитектурен стил.
И когато беше решено да се построи будистки дацан в Санкт Петербург, мнозина активно подкрепиха тази идея. Николай Рьорих проектира витражите на храма, в Гавриил Барановски (известен столичен архитект, проектирал сградите на Академичния театър на комедията на името на Н. П. Акимов и Елисеевския бакален магазин - най-старият голям магазин в Санкт Петербург) става главен архитект на дацана - първият будистки храм в европейската част на България.
Този дацан се оказа единственият храм в страната по онова време, построен според всички канони на тибетската архитектура: стените му са наклонени навътре, а многостепенната конструкция създава усещане за стремеж нагоре. В Тибет храмовете са построени без свързващо вещество от камък, което води до принципа на издигане на стени под ъгъл. В Санкт Петербург е построен дацан от много скъп и издръжлив материал за онези времена - гранит.
През 1900 г. представителят на Далай Лама XIII в България Агван Доржиев получава разрешение да построи храм в Санкт Петербург. Парите за строежа са дарени от Далай Лама XIII (50 хил.), както и от Агван Доржиев (30 хил.), VIII Богдо Геген от Урга и събрани от будистите на българското царство в Бурятия и Калмикия.
През 1909 г. Доржиев придобива парцел в северните покрайнини на Санкт Петербург, в Старая Деревня, и закупува необходимите материали. Строежът продължава шест години, от 1909 до 1915 г.
Не само петербургският архитект Г. Барановски работи върху проекта на дацана. Създаден е комитет от ориенталски учени, който да осигури научно ръководство за строителството. Работата се ръководи от Комитета по строителството, който включва инженер Н. М. Березовски, академици В. В. Радлов и С. В. Олденбург, княз Е. Е. Ухтомски, високопоставени доценти В. Л. Котвич, А. Д. Руднев, Ф. И. Щербацкой, доктор по тибетска медицина П. Бадмаев, духовен и светски ръководител на Монголия Джезун Дамба Хутухта, калмикски князе Дугарови, Туменски, Тундутови, художници Н. К. Рерих и В. П. Шнайдер, пътешественици П. Козлов и Д. Клементс. Строителството е подкрепено от краля на Сиам Рама Пети. Той дарява голяма статуя на Буда за храма.
Архитектурата на дацана в Санкт Петербург се различава от канона, който се е развил в Бурятия и Забайкалския край. Там храмовете са построени по-често дървени, по-рядко - тухлени,първоначалната планировка е с формата на кръст, повлияна от традициите на българската архитектура. От монголите бурятите взеха идеята да прикрепят вестибюл, който да отдели главната зала от улицата и да предотврати проникването на студен въздух, а от китайците - ръбовете на покривите, огънати към небето. И дацанът в северната столица е построен по тибетски модел. Но между тях има важна прилика: в ориентацията на архитектурния план към кардиналните точки. Централният вход на дацана в Санкт Петербург, подобно на този на Забайкалските, е ориентиран на юг - посоката, където се намира свещената страна Шамбала.
Архитектурата на дацана е уникална с това, че наред със спазването на тибетските канони при изграждането на храма, те се опитаха да му придадат "петербургски" вид, а в декорацията му може да се види влиянието на "северния модерен" стил.
Петербургският дацан включва триетажна южна част, където се намира централната зала за масови будистки служби, над която има килии на монаси, и северната част - четиристепенна кула "гонкан", където се съхраняват светините на дацана. Светая Светих е главният олтар на храма в долния слой на гонкан. Дацанът е имал собствена библиотека и ценен архив с документи, отразяващи отношенията между България, Англия, Тибет и Китай.
Ситуацията се промени драматично след революцията от 1917 г. През 1919г. Пострадали са и личните вещи на ламите, изгоряла е уникална библиотека от тибетски ръкописи и архив от документи, събиран в продължение на 30 години по време на службата на посланик Агван Доржиев. Изчезнала е и голямата алабастрова статуя на Буда от главния олтар на храма.
По предположение тяразбити от крадци в търсене на хипотетични съкровища, а фрагменти от произведение на изкуството бяха хвърлени в езеро. Впоследствие обаче следа от статуята не е открита. Последствията от такъв вандализъм не могат да бъдат коригирани, но дори и в онези смутни години Агван Доржиев успява да възстанови дацана.
През 1927 г. се провежда Всесъюзният будистки събор, на който Агван Доржиев, имащ богат дипломатически опит, се опитва да защити будизма, като го адаптира към съветската действителност. Той предлага да се реформира българският будизъм с аргумента, че Учението на Буда не противоречи на новата идеология и преговаря с Ленин и Луначарски. Но антирелигиозната тенденция в политиката от онова време се засилва и през 30-те години на ХХ век започват масови репресии срещу ламите в Калмикия и Бурятия. Новата антирелигиозна политика определя и съдбата на дацана на Санкт Петербург. Тя е затворена, сградата е национализирана и скоро ламите, които са служили там, започват да бъдат арестувани и осъждани на смърт. През 1937 г. цялата общност в храма е репресирана и престава да съществува.
Тази ужасна съдба не подмина и Агван Доржиев, който по това време вече беше на преклонна възраст. В годините на упадък той се завръща в родината си - в Бурятия и е арестуван. Умира през 1938 г. в затвора в Улан-Уде (тогава Верхнеудинск), мястото на погребението му не е известно.
През годините на войната петербургският дацан се използва като военна радиостанция, а по-късно като лаборатория на Зоологическия институт. Будистки реликви бяха прехвърлени в Музея на религията и атеизма.
Модерност
През 1994 г. в главния олтар е монтирана статуя на Големия Буда, изработена от монголски занаятчии в традиционен монголски стил (от папиемаше, последвано от покриване на фигурата на учителя със златни листа). Височината на тялото на Буда - 2 1/2м., заедно с ореол и постамент - около 5 м. През 2003 г. след реставрация в храма е върната статуята на сиамския „Изправен Буда” (дарена през 1914 г. от българския консул в Банкок Г. А. Плансън).
Революцията от 1917 г., гражданската война и антирелигиозната политика, довели до репресиите на ламите и национализацията на храмовете, попречиха на формирането на окончателния облик на дацана, който обикновено представлява цял архитектурен комплекс, където централният основен храм на Цогчен-дуган е заобиколен от ступи - субургани и суме.
Сега тече набиране на средства за създаване на втора ступа, посветена на 160-годишнината от рождението на йерарха на българския будизъм, който освети дацана в Санкт Петербург - XII Пандито Хамбо Лама Итигелов, и 10-годишнината от завръщането му. Това ще бъде преносим субурган (ступа), принадлежащ към типа "Ступа на чудесата" и разположен в олтара на храма.
Сега Санкт Петербург Дацан е важен център за развитието на традиционния будизъм, с наситен живот, това е будистки храм и монашеско училище, където ламите редовно провеждат семинари по будизма и изнасят лекции, както и културен и медицински център, където можете да получите съвет от будистки лекар, експерт по тибетска медицина. (Графикът на събитията може да бъде намерен на официалния уебсайт на Datsan.)
Има и кафене, където можете да се запознаете с националната бурятска кухня и да опитате легендарните вкусни пози, или по друг начин - buuzy - ястие на пара, наподобяващо кнедли, във формата на лотосови цветя.