Дорийският диалект на старогръцки е
дорийскиилидорийски(на старогръцки Δωρικός ) е диалект на древногръцкия език.
Варианти на този диалект са говорени от жителите на южните и източните части. Пелопонес, Крит, Родос, някои острови в южната част на Егейско море, в някои градове на Мала Азия, Южна Италия, Сицилия, Епир и Македония.
Заедно ссеверозападния диалекттой съставлява "западната група" на класическите гръцки диалекти.
В елинистическата епоха, под властта на Ахейския съюз, в т.нар.Ахейският дорийски койнепоказва много черти, общи за всички дорийски диалекти, забавяйки разпространението на „атическото койне“ в Пелопонес до 2 век пр.н.е. пр.н.е д. [2]
Този общ диалект започва да се използва в постановленията на Ахейския съюз. В Аркадия появата му може да бъде проследена много лесно, тъй като се различава значително от древния недорийски аркадски диалект. В самата Ахая той заема длъжност до 1 век пр.н.е. Ахейското дорийско койне не е имало екстремните характеристики, които са типични за егейския дорийски и северозападния дорийски койне.
Общоприето е, че дорийският диалект произхожда от планините на Епир, в северозападна Гърция, родината на дорийците. Той е разширен до всички други региони по време на дорийското нашествие (около 1150 г. пр.н.е.) и последвалата колонизация. Съществуването на дорийска държава в Централна Гърция, на север от Коринтския залив, дава повод за теорията, че дорийците произхождат от северозападна Гърция или може би на Балканите. Диалектът се разпространил на север до мегарската колония Византия и коринтските колонии Потидея, Епидамн, Аполония и Амбракия.
Местните епиграфски доказателства са ограничениДекрети на Епирската уния и плоча със заклинания от Пела (и двете не по-рано от 4 век пр. н. е.), и дорийският епоним Μαχάτας, записан за първи път в Македония (по-рано от 5 век пр. н. е.) [3] .
Съдържание
Правилно Дориан
Мястото на дорийската диалектна група в общата класификация на древногръцките диалекти зависи до известна степен от класификацията. Преобладаващото мнение е, че дорианският е подгрупа отзападногръцкидиалекти. Някои използват терминитесеверногръцкиилисеверозападен гръцкивместодорийски. Географските различия са само вербални и освен това погрешни: всички дорийски диалекти са били говорени на юг от „южногръцки“ или „югоизточен гръцки“.
Както и да е, името "северногръцки" априори се основава на факта, че дорийците са дошли от север и на факта, че дорийският е тясно свързан ссеверозападния гръцки. Кога е започнала раздялата не е известно. Всички „северняци“ може да са говорили по времето надорийското нашествиена същия диалект; и, разбира се, Дориан може да бъде допълнително диференциран в класически диалекти едва когато дорийците превземат южната част на страната. Таказападногръцкие най-точното име за класическите диалекти.
Цаконският език, наследник на лаконския дорийски (в Спарта), все още съществува в южната част на Арголида, в Пелопонес, в съвременните номи на Аркадия и Лакония. Днес той представлява значителен интерес за лингвистите и е застрашен от изчезване.
Диалекти от дорийската група
Лаконски, Хераклейски
Лаконскиятподдиалект е бил говорен от населението на Лакония в южната част на Пелопонес и нейните колонии, Тарент и Хераклея, в Южна Италия. Източникът на разпространение беше Спарта.
лаконски диалектзасвидетелствани от надписи върху керамика и камъни от 7 век пр.н.е. д. Посвещението на Елена датира от 2-ра четвърт на 7 век. пр.н.е д. Тарент е основан през 706 г. пр.н.е. д .. Основателите му са говорили на лаконски диалект.
От Спарта са останали много документи. През 7 век пр.н.е д. спартанският поет Алкман пише на неговия диалект. Филоксен от Александрия е написал трактатЗа лаконския диалект.
арголски
ПоддиалектътАрголиде говорен от жителите на гъсто населения североизточен Пелопонес, например в Аргос, Микена, Хермиона, Трозен, Епидавър и на остров Егина близо до Атина. Тъй като микенският език се е говорил в този регион през бронзовата епоха, е ясно, че дорийците са го завладели, но не са успели да превземат Атика. От Аргос дорийците се заселили в Крит и Родос.
Обширен епиграфски материал с правно, политическо и религиозно съдържание съществува поне от 6 век пр.н.е. д.
Коринтски
Коринтскиятподдиалект за първи път се говори в района на провлака между Пелопонес и континентална Гърция, тоест на Коринтския провлак. Впоследствие се говори в Коринт, Сикион, Клеони, Флий; в колониите на Коринт в Западна Гърция: Керкира, Лефкада, Анактория, Амбракия; в италианските колонии: Сиракуза и Анкона; колонии на Корфу: Дирахия и Аполония. Най-ранните надписи в Коринт датират от началото на 6 век пр.н.е. д. Изписани са с местното гръцко писмо. (Вижте атическия диалект.)
Коринт противоречи на мнението, че дорийците са били селски милитаристи, както някои смятат, че спартанците. Разположен на международния търговски път, Коринт играе водеща роля в възстановяването на Гърция след век на изолация и безредици след разпадането на Микенска Гърция.
Северозападен
Северозападенгрупатана древногръцкия е тясно свързана с дорическата група и понякога не се прави разлика между дорийски и северозападни диалекти. Независимо дали се счита за част от дорийската група или за отделна подгрупа от западногръцката група заедно с дорийския, разделението и групирането на диалектите остава същото. Западнотесалийският и беотийският диалект на древногръцкия език са силно повлияни от северозападния диалект. Северозападните гръцки диалекти се различават от дорийските диалекти по следните начини [4] :
- Дата н. мн. част 3-то склонение в -οις (-ois) (вместо -σι (-si)): ( Ἀκαρνάνοις ἱππέοιςAkarnánois hippéoisвместо Ἀκαρνᾶσιν ἱπ πεῦσινAkarnâsin hippeûsin, „вакарнски конници“).
- ἐν (en) + вин. н. (вместо εἰς (eis)):en Naupakton
- -στ (-st) вместо -σθ (-sth): γενέσταιgenéstaiвместо γενέσθαιgenésthai("да стана"), μίστωμαmístōmaвместо μίσθωμαmí s thōma("наем")
- arвместоer: NWамара/ дор.amera/ att.hēmera"ден", елейскиwargon/ дор.wergon/ att.ergon"работа"
- Дата стр. единици ч. на -oiвместо -ōi: сев.‑зап. τοῖ Ἀσκλαπιοῖ / Дор. τῶι Ἀσκλαπιῶι / att. τῷ Ἀσκληπιῶι
- Причастие вж. обезпечение с -eimenosвместо -oumenos
Територията на разпространение на диалектите от тази група:
Плутарх съобщава, че жителите на Делфи произнасятbвместоp( βικρὸν вместо πικρὸν ) [5]
- Locrian
- Ozolian Locris, по северозападното крайбрежие на Коринтския залив, близо до Амфиса (ок. 500 г. пр.н.е.) [6]
- Опунтианска Локрида, на брега на континентална Гърциясрещу северозападна Евбея, близо до Опунтус
Диалектът на Олимпия и Елида, заедно с еолийския, е един от най-трудните за изучаване и разбиране текстове, написани на него [7] (ок. 600 г. пр. н. е.) [8]
- Северозападно койне
- Смесен диалект на Атика с някои дорийски черти.
- Основно свързан с Етолийската лига и датира от 2-ри век. пр.н.е д.-3 в. пр.н.е д. векове пр.н.е ъъъ..
Светилището на Калидон (ок. 600-575 г. пр. н. е.) [9] - Етолийски съюз 300-262 г. пр. н. е. д. [10]
- Епир
- Оракулът от Додона, първоначално под контрола на теспротите [11] (ок. 550-500 г. пр. н. е.) [12] - Молосската лига в Епир [13] [14] (ок. 370 г. пр. н. е.) [15]
Науката твърди, че древният македонски език би могъл да е гръцки диалект, вероятно включен в северозападната група [16] , и се опитва да представи езика, ако не като „напълно гръцки“, то поне като „изключително отклонен“ от гръцкия [17] .
Разлики между дориански и атически/койне
- Запазването на дълготоā(α), докато в Att./Koine то се промени наē(η), както в γᾶ μάτηρ (gā mātēr) „майката земя“ - Att./Koine γῆ μήτηρ (gē mētēr).
- Контракцияae>η (ē) за разлика от Att./Koine ᾱ (ā).
- В някои дорийски диалекти протогръцките дифтонгиeo,ea> ιο, ια (io, ia) .
- В някои дорийски диалекти („строг дорийски“) има η, ω (ē, ō) вместо Att./Koine „фалшиви дифтонги“ ει, ου (ei, ou) (така наречените вторични дългиē, ō, получени чрез свиване или компенсаторно удължаване). Най-ярките примери са окончанията на род. стр. единици h -ω(-ō) = -ου (-ou), вин. н. мн. ч. -ως (-ōs) = -ους (-ous) и инфинитив -ην (-ēn) = -ειν (-ein).
- Кратко α (a) = Att./Koine ε в някои думи: ἱαρός (hiarós), Ἄρταμις (Ártamis), γα (ga), αἰ (ai).
консонантизъм
- Запазване на -τι (-ti) на мястото на Att./Koine -σι (-si). Най-ярките примери:
2) 3-то лице, мн. ч. темп. и подлог-nti, напр.: λέγoντι (légonti) — att./koine λέγουσι(ν) (légousi(n));
3) "двадесет" Ϝίκατι (wīkati) — Att./Koine εἴκοσι(ν) (eíkosi(n));
4) обозначаването на стотици в комплексни числа-katioi: напр. „триста“ τριακάτιοι (triākátioi) — Att./Koine τριακόσιοι (triākósioi).