Есе - Малко за нашия живот - прочетете онлайн
здравей скъпи читателю.
мислил ли си някога за живота си? Чудили ли сте се защо привидно близки хора ви напускат в неподходящия момент? защо всичко се случва по този начин?
никой не се нуждае от нас. всеки на този свят мисли само за собствените си проблеми.
вие сте просто ненужна единица жива материя, която се опитва по някакъв начин да се наложи и да излезе сред хората.
но не е толкова просто.
повече от 6 милиарда души живеят на земята.
всеки от тях има проблеми. и проблемът на всеки от тях е абсолютно незначителен за този свят.
ако обаче събереш проблемите на всички хора на планетата в едно цяло .. получаваш катастрофа от вселенски мащаб.
човекът е невероятно същество, което може да седи в храстите и да гледа как неговият другар е разчленен и пакетиран в различни опаковки, само за да спаси живота му.
различните хора имат различни проблеми.
някой е бил неразбран от родителите си, някой има проблеми с обучението си.
някои изобщо нямат родители, други нямат възможност да учат.
нечий приятел е починал, някой в момента стои на ръба на покрива или в банята, стискайки острие в ръцете си.
маниак наблюдава някого в момента, за да може евентуално да атакува.
но никой няма да помогне на тези хора. Никой.
никой няма да знае за техните проблеми. това е страшно.
животът е много сложно нещо.
По някаква причина в живота ни има болка и разочарование.
преживяваме нещо, което ни кара да искаме да разкъсаме кожата си. Искам да стискам зъби, докато започнат да се чупят.
Това ли искахме, когато започнахме всичко това?
започвайки връзка, която завърши с болезнена раздяла, ние просто искахме любов и разбиране. би искал да бъде щастлив.
и в крайна сметкаимам някаква болка.
и никой не може да я излекува. никой не се нуждае от теб.
започвайки приятелство с човек, те биха искали просто да прекарат вечерите си в разговори за това как е минал денят.
но накрая този човек е блъснат от кола.
никакво хапче няма да те спаси от това. с изключение на цяла кутия от същите тези хапчета. на един дъх.
ще се гърчиш от болка, ще се криеш в ъглите, но никой дори няма да се опита да ти помогне.
когато решите да изразите кипящите си мисли, вашите „роднини“ ще кажат само „ох.. разбирам“ или „зает съм“.
ние сме сами. трябва да се научим да си помагаме. нашите проблеми са незначителни за този свят. трябва да станем по-силни. трябва да се научиш да преживееш цялата тази болка и отчаяние. Трябва да се научите как да лекувате духовните си рани.
какво можем да кажем за нашите обичайни проблеми, ако хората не се интересуват от нещо много повече.
има война някъде в Сирия.
кръвта на невинни хора се пролива. деца, жени, старци.
представете си бебе да вика майка, убита преди 10 минути?
гледаме новините, осъждаме правителството.
никакво съчувствие към тези хора. не единичен.
ние осъждаме мигрантите, които просто бягат, спасявайки живота си.
всеки втори от тези мигранти има деца и жени.
които просто могат да бъдат убити.
може би хората най-накрая ще станат хора, а не животни?
може би хората ще започнат да си помагат?
може би вече има достатъчно изгубени животи, деца, умрели от самоубийство на деца, които просто не могат да понесат този живот?
може би е време да променим живота си?
здравей скъпи читателю. Благодаря ви, че прочетохте моята беседа за нашия живот.
Надявам се да вземеш правилното решение.
/////// това в никакъв случай не епропаганда на самоубийство/смърт и всичко останало! /////////