Федерален закон 169-ФЗ "За архитектурната дейност в България"
Член 1. Цел и цели на този федерален закон
2. Този федерален закон е насочен към развитието на архитектурното изкуство, насърчаване на защитата на произведения на архитектурата, исторически и културни паметници, както и природни ландшафти.
3. Този федерален закон определя правата, задълженията и отговорностите на гражданите и юридическите лица, занимаващи се с архитектурни дейности, както и държавните органи, местните власти, клиенти (разработчици), изпълнители, собственици (собственици) на архитектурни обекти.
Член 2. Основни понятия
За целите на този федерален закон се прилагат следните основни понятия:
архитектурен обект- сграда, структура, комплекс от сгради и конструкции, техния интериор, обекти за подобряване, ландшафт или градинско изкуство, създадени въз основа на архитектурен проект;
архитектурно-устройствено задание- набор от изисквания за предназначението, основните параметри и разположението на архитектурен обект върху конкретен поземлен имот, както и задължителните екологични, технически, организационни и други условия за неговото проектиране и изграждане, предвидени от законодателството на България и законодателството на съставните образувания на България;
разрешение за строеж- основание за изпълнение на архитектурен проект, издадено на клиента (разработчик) от местните власти на градските райони, градските и селските селища, изпълнителните органи на субектите на България - федералните градове Москва и Санкт Петербург.вреда за околната среда.
Член 3. Правно основание за създаване на архитектурен обект
1. Клиентът (разработчик) - гражданин или юридическо лице, възнамеряващо да извърши строителството, реконструкцията (наричано по-нататък строителството) на архитектурен обект, чието изграждане изисква разрешение за строеж, е длъжен да има архитектурен проект, завършен в съответствие с архитектурната и плановата задача.
2. Разрешение за строеж не се изисква, ако строителните работи не водят до промени във външния архитектурен облик на съществуващото развитие на града или друго селище и техните отделни съоръжения и не засягат характеристиките на надеждността и безопасността на сградите, конструкциите и комуналните услуги.
Определянето на списъка на обектите, за чийто строеж не се изисква разрешение за строеж, е отговорност на държавните органи на субектите на Република България.
Изграждането на всеки обект трябва да се извършва с разрешение на собственика на парцела и (или) сградата, конструкцията и в съответствие с градоустройственото планиране, строителните норми и правила.
3. Архитектурно-устройственото задание се издава по искане на клиента (разработчика) от органа по архитектура и градоустройство (наричан по-нататък органът по архитектура и градоустройство), в съответствие със законодателството на Република България.
Архитектурно-устройственото задание трябва да съдържа разпоредбите на одобрената градоустройствена документация, задължителните екологични, санитарни и противопожарни изисквания за архитектурен обект, изисквания за опазване на исторически и културни паметници, инструкции за строителство при специални условия (сеизмична зона, зона на вечна замръзналост и др.), Изисквания за спазване на правата на гражданите июридически лица, чиито интереси са засегнати в хода на този строеж.
Основата за издаване на архитектурно-устройствена задача е заявлението на клиента (разработчик) и документи, удостоверяващи неговата собственост (право на разпореждане) върху поземления имот или разрешението на собственика на поземления имот за проектиране на този обект.
Издаването на архитектурно-устройствено задание може да бъде отказано, ако намеренията на клиента (разработчика) противоречат на действащото законодателство, регулаторни правни актове, стандарти за градоустройство, разпоредбите на одобрената градоустройствена документация, правилата за изграждане на град или друго селище. Отказът за издаване на архитектурна и планова задача може да бъде обжалван от клиента (разработчика) в съда.
4. При изграждането на отделни архитектурни обекти, определени с одобрената градоустройствена документация, архитектурно-устройственото задание трябва да бъде разработено въз основа на задължителни предпроектни проучвания или конкурси за архитектурен проект. Редът и условията за провеждане на тези проучвания или конкурси се определят от органите по архитектура и градоустройство на субектите на Република България.
Конкурсът за архитектурен проект се провежда с участието на обществени професионални и творчески организации (сдружения) на архитекти.
5. Отказът за издаване на разрешение за строеж може да се обжалва от клиента (разработчика) пред съда.
7. Архитектурен проект, който отчита изискванията на законодателството в областта на градоустройството, държавните стандарти в областта на проектирането и строителството, строителните норми и наредби, съответните разпоредби за градско планиране, правила за изграждане на град или друго населено място, задания за проектиране и архитектурно и планиранезадание, е документ, задължителен за всички участници в изпълнението на архитектурния проект от датата на получаване на разрешение за строеж въз основа на него. Един екземпляр от архитектурния проект и изпълнителната документация се депозират в съответния орган по архитектура и градоустройство с последващо предаване на тези документи в държавния архив по начина, предвиден от законодателството на Република България. Контролът върху изпълнението на архитектурния проект се осъществява в съответствие със законодателството на Република България.
Член 3.1. Архитектурна дейност на чужди граждани, лица без гражданство и чуждестранни юридически лица
Чуждите граждани, лицата без гражданство и чуждестранните юридически лица извършват архитектурна дейност наравно с българските граждани и юридически лица, ако това е предвидено в международен договор на Република България. При липса на съответен международен договор на България чужди граждани, лица без гражданство и чуждестранни юридически лица могат да участват в архитектурна дейност на територията на България само с архитект - български гражданин или юридическо лице.
Член 3.2. Архитектурна дейност на български граждани и юридически лица на териториите на чужди държави
Български граждани и юридически лица могат да извършват архитектурна дейност на териториите на чужди държави, ако това не противоречи на международните договори на България и законодателството на Република България.