Генерал Корнилов - Имало ли е бунт Военен преглед

На единадесет години, заедно със семейството си, Лавр Георгиевич се премества в град Зайсан, граничещ с Китай. По това време момчето успя да завърши основно училище. Тук той се запознава с местния бит, език и обичаи, което впоследствие му позволява да стане ориенталист и е използвано от него в разузнавателна дейност. Сибирският кадетски корпус в Омск, а след това и най-доброто от военните артилерийски училища - Михайловското, са блестящо завършени от Корнилов. Преподавателите отбелязаха неговата отговорност и трудолюбие, но тук се оформи твърдо отличителната черта на българския офицер - твърдо и непреклонно придържане към понятията за чест. Известен акт, характеризиращ Лавър Георгиевич, беше схватка с един от офицерите от училището Михайловски. През 1890 г. младежът успява да отговори на обидчика си и защитава честта си, като почти пуска меча си в действие. Дори тогава учителите бяха внимателни към младия мъж, в резултат на което скандалът беше успешно разрешен.

Военната кариера се развива успешно. Активен и енергичен характер, висок интелект, лидерски качества - всичко това направи неговия възход, ако не бърз, то много интензивен. Отличните знания и характеристики на учителите позволиха на Корнилов да се присъедини към охраната и да остане във военния окръг на столицата. Въпреки това, подчинявайки се на зова на душата, той избира да бъде назначен в 5-та батарея на Туркестанската артилерийска бригада. Имаше и друго значение в това назначение, тъй като отношенията с Афганистан, Персия и Англия ставаха все по-изостряни. Така Корнилов се стреми не толкова към малката си родина, колкото към фронтовата линия. Скоро Лавр Георгиевич постъпва в Академията на Генералния щаб, а през 1896 г. се жени за Таисия Марковина. Блестящото завършване на Академията отново дава шанс на Корнилов да остане в Санкт Петербург,но се стреми към изток.

военен
Бъдещият главнокомандващ прекарва шест години в Туркменистан, където служи като адютант, а малко по-късно става щабен офицер. Тук той предприема смела, но неразрешена операция, за да разузнае плана на английска крепост, наречена Дейдади. Използвайки азиатската си външност и отлично владеене на езика, Лавър Георгиевич прониква в бастиона и получава информация, която най-високите чинове не са се надявали да получат. Въпреки това, вместо награда за такава умело извършена операция, Корнилов получава порицание. През годините на престоя си на Изток бъдещият генерал описва характеристиките на Афганистан, Персия и източната част на Туркменистан и успешно установява широки разузнавателни връзки. Наблюденията и получените резултати Корнилов излага в книгата си „Кашгария или Източен Туркестан“, доста високо оценена в научните среди, както у нас, така и в чужбина. Службата в Туркестан донесе на младия офицер орден „Свети Станислав“ III степен.

По време на службата му в Туркестан неговият изследователски талант се проявява най-силно. При една от своите експедиции през иранската Степ на отчаянието Корнилов успява да състави точно и обширно описание на района. Въз основа на съставените от него карти и произведения бяха премахнати пропуските в географските, етнографските и други области на познанието за тази източна страна. От 1903 до 1904 г. продължи командировка в Индия, където Корнилов анализира колониалната система и стабилността на британската власт.

След дълги експедиции Лавр Георгиевич е назначен за главен писар в щаба. Той обаче отново търси преместване в редиците на армията, тъй като смята престоя си в Санкт Петербург за безполезен. Корнилов участва в битката при Сандепу, както и в отстъплението от Мукден, където се проявява като талантливкомандир. Въпреки това репутацията на ефективен разузнавач-ориенталист, залегнала в него, го прави една от незаменимите фигури в процеса на изследване на Изтока. От 1907 г. Корнилов заминава за Китай. Оценявайки военния и икономическия потенциал, изучавайки живота и обичаите на тази огромна и загадъчна страна по това време, Лавр Георгиевич заключава, че в близко бъдеще Китай ще бъде мощна сила. Делото му е оценено подобаващо не само от български политици и учени, но и от западни дейци.

бунт
По време на Първата световна война Корнилов е начело на дивизия, по-късно наречена "Стоманена", и участва в битки в Карпатите и на територията на Галисия. Отношенията с Брусилов не се получиха веднага, но дори при такива обстоятелства командирът уважаваше Корнилов за неговата решителност и смелост. Деникин отбеляза и неговите способности за военно лидерство. Войниците наистина уважаваха и дори идолизираха своя командир. Популярността в редиците на военните се появи точно в периода на ожесточени битки в Европа, по това време Корнилов вече имаше чин генерал-лейтенант.

Орденът на Свети Георги 3-ти клас е получен от Лавър Георгиевич за битките на стоманената дивизия, по време на които тя е почти напълно унищожена. Действията на Корнилов позволиха да се спаси 3-та армия, което беше високо оценено от командващия Иванов и Николай II. Самият командир на стоманената дивизия оцелява, но е заловен от австрийците. Скоро обаче успява да избяга и се завръща в родината си.

Командването на Петроградския военен окръг е поверено на Корнилов от императора и той е назначен от Временното правителство за главнокомандващ. Трябва да се каже, че през този период генералът се включи в политическа дейност. Съвременните историци и политолози го характеризират като "наивен политик",опитвайки се да съчетае понятията за чест с интересите на държавата. Това качество на българските офицери, способни да жертват всичко, включително и собствения си живот, за доброто на Отечеството, му изигра жестока шега. Авторитетният пълководец, който след разстрела на царското семейство можеше да претендира за еднолична власт, се стремеше да доведе България до свикване на Учредително събрание и самоопределение. В условията на такава остра борба подобен план беше почти невъзможен за изпълнение. Неговата популярност и желание да запази основите на българската държавност уплашиха мнозина. Консерватизмът беше приет за желанието да се върне монархията, така че скоро дори ръководителят на временното правителство започна да се страхува от Корнилов.