География на растителността - Студиопедия
Разпределението на растителността по повърхността на земното кълбо се подчинява на определени модели. Разпределението на растителността се основава нахоризонтална(широчина)зоналностивертикална зоналностилизоналност.
Географската зоналност е свързана с климата, който се определя от ъгъла на падане на слънчевата светлина върху земната повърхност. С промяната на ъгъла на падане на слънчевите лъчи се променя количеството на входящата слънчева радиация и нивото на температурата. На екватора има максимум на слънчевата радиация и максимални средногодишни температури на въздуха, като с отдалечаване от екватора стойността им постепенно намалява, очертава се сезонност в разпределението на радиацията и температурите и се променят други климатични показатели. Изменението на климата води до промяна в растителната покривка, която се разделя в географска ширина на геоботанически области. Така например в равнините на Северна Евразия се разграничават такива геоботанически региони като тундрово-арктически, бореално-горски (бореални), широколистни гори (неморални), степни и пустинни. Всеки геоботанически регион се характеризира със свой собствен зонален тип растителност или клас формация.
Геоботаническите региони заемат огромни територии, в които климатът, запазвайки общи характерни черти, все пак се променя в посока на ширина, което води до разделянето на последните на зони, които от своя страна могат да бъдат разделени на подзони. Всяка геоботаническа зона и подзона се характеризира със свои зонални типове съобщества – формационни класове, формационни групи и формации.
Надлъжните промени в климата се дължат на отслабването на влиянието на океаните върху климата, тъй като те се отдалечават от тях дълбоко в континента. Океаните оказват значително влияниепо два климатични показателя - влажност и температура. В близост до океаните климатът е по-влажен и по-мек, с по-малко горещи лета и по-малко студени зими. С отдалечаването на океаните дълбоко в континентите климатът става по-сух и по-суров - континентален, тъй като колебанията в сезонните и дневните температури постепенно се увеличават.
Надлъжните климатични промени също влияят върху растителната покривка, което е добре илюстрирано от така наречените схеми на идеални континенти (Фиг. 15.19).
Ориз. 15.19.Обобщена идеална схема на растителност за континентите на източното полукълбо : 1 - тундра; 2 - тъмни иглолистни гори; 3 - гори и гори от лиственица; 4 - борови гори; 5 - летни зелени гори; 6 - степи; 7 - влажни тропически гори; 8 - лаврови гори; 9 - дъждовнозелени мусонни гори; 10 - склерофилни (твърдолистни) гори; 11 - савани; 12 - пустини.
В тази диаграма всички континенти на източното полукълбо са комбинирани в един континент, който е изобразен като обърнато яйце, тъй като в източното полукълбо има повече земя на север от екватора, отколкото на юг от него. Предполага се, че целият континент е представен от ниска равнина и се измива на запад и на изток от еднакво топли морета. В този случай разпределението на растителността ще се определя само от количеството топлина във връзка с географската ширина и степента на континенталност на климата.
При анализа на схемата на идеален континент се разкриват най-общите закономерности в географията на растителната покривка на източното полукълбо. По дължината на екватора обширна площ от тропически гори се простира по целия континент. В центъра на един идеален континент, от двете страни на екватора, има области на пустини и степи, които оттропическите дъждовни гори са разделени от зони на савани и дъждовно-зелени мусонни гори, а на север те са заменени от комплекс от зони от бор, лиственица и тъмни иглолистни гори от бореално-горския регион, който отстъпва на тундрово-арктическия регион на северния край на земята.
В покрайнините на континентите, в условията на по-влажен и мек климат, горите царуват в цялото пространство от екватора до полярната тундра. В същото време зоната на влажните тропически гори се заменя със зони на влажни субтропични (лаврови) гори, а по-нататък на север има зони на твърдолистни (склерофилни) гори, които излизат край бреговете на океаните, след това зони на лятно-зелени широколистни гори и накрая зони на тъмни иглолистни гори, също стесняващи се към бреговете на океаните.
Действителното разпределение на растителната покривка в източното полукълбо е много различно от разглежданата схема на идеален континент. Това се дължи на факта, че разпределението на растителната покривка се влияе не само от широчинните и надлъжните климатични промени, но и от други фактори, като наличието на студени и топли океански течения, планински релеф и др.
В естествената растителна покривка на земното кълбо освен зонална се разграничава и незонална (вътрешно- и извънзонална) растителност.Зоналната, или климатично обусловената, растителност заемаплакори- добре дренирани водосборни пространства с почви със среден механичен състав. В предземеделския период във всяка зона зоналната растителност по правило доминира в района. Понастоящем, поради унищожаването на естествената растителна покривка от човека на големи площи, зоналната растителност в някои райони вече не е доминираща (например в степната зона на Европав част от България са запазени относително малко степи).
Интразоналнарастителност е такава растителност, която се развива в специални, екстремни условия на околната среда (например в застояли водоеми, върху солени и прекомерно влажни почви, върху скали, пясъци и др.) И в същото време никъде не образува своя отделна зона (не е зонална). В по-малка степен се определя от климата и в много по-голяма степен от субстрата. Следователно интразоналната растителност е разпространена почти непроменена върху еднакви почви в различни зони. Водните фитоценози са много сходни от бореалния регион до тропиците. Растителността на солените почви и пясъчните дюни е доста сходна в различните климатични райони. Въпреки това интразоналната растителност в различни климатични зони като правило носи отпечатъка на зонален климат.
Зонална растителност може да се намери и извън нейния климатичен пояс, ако намери подходящи местообитания там, тогава се наричаекстразонална. Например малки площи от степта в горската зона, развиващи се по склоновете на южното изложение, или горска растителност в степната зона, ако подземните води в близост до реките компенсират недостатъчното количество валежи.
По този начин зоналната растителност създава основния фон, докато вътрешно- и екстразоналната растителност обикновено се среща под формата на включвания и е свързана с някои специални условия на околната среда.
Климатът се променя не само хоризонтално, но и вертикално. Същото се случва и с растителността. Зоналната растителност в равнините съответства на височинните пояси в планините. С изкачването климатът става по-студен, вегетационният сезон се скъсява и топлият сезон започва по-късно. Условията на влага също се променятВ някои случаи климатът става по-влажен с издигането, а в други, напротив, става по-сух.
Има известно сходство в редуването на растителните пояси в планините и растителните зони в равнините. Например, изкачвайки планините в Кавказ, наблюдаваме почти същите промени в растителността, както при движението от юг на север по равнината в европейската част на България. Въпреки това, няма пълна аналогия между височинните зони и зоните на ширината. И така, в европейската част на България иглолистните гори се заменят с тундра, а в Кавказ - с алпийски ливади. Но общата причина за промяната на поясите в планините и редуването на зоните в равнините е една и съща - изменението на климата в пространството.
Планинските системи, разположени в различни растителни зони, имат своя специфика във връзка с височинната зоналност на растителността. Всяка растителна зона и всеки голям район в рамките на зоната има специален тип височинна зоналност. Видът на зоналността може да бъде океански, ако планинската система е разположена близо до брега на океана, и континентална, ако планините са разположени далеч от океана, в централната част на континента.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: