Геоложки строеж на територията на района, Опасни инженерно-геоложки процеси - Влияние
Геоложки строеж на територията на района
Територията на района е изградена от различни скали. Тук са представени както седиментни слоеве, така и магмени и метаморфни скали във възрастовия диапазон от докамбрия до кватернера включително. За строителството най-важни са кватернерните отлагания с различен генезис, които са широко разпространени в развитата част на Краснодарския край. Разпределението на кватернерните отлагания на територията на района е показано на фигура 5.
Фигура 5 - Карта на кватернерните отлагания на Краснодарския край [3]
Кватернерните отлагания са широко развити както в планинските райони на района, така и в предпланинските и междупланински котловини. В планинския район се разграничават следните генетични типове: ледникови отлагания (морени) - грубокластични, несортирани натрупвания; флувиоглациални, алувиални и пролувиални отложения - каменно-какълови образувания, пясъци, глини; езерни отлагания - глини; склонови отложения - делувиални, свлачищни, солифлукционни.
В пиемонтските и междупланинските котловини са развити: пролувиални и алувиално-пролувиални отлагания на наклонени равнини на Пиемонт, образувани от сливането на обширни алувиални фенове (камъчета, глинести, пясъци), алувиални образувания на тераси (камъчета, глинести, пясъци), покрития от льосовидни глинести полигенен произход, морски седименти, представени от плитководен фациес (конгломерати, камъчета, пясъци, ракушени скали, глини, глини)
В равнинната част на Предкавказие кватернерните отлагания са широко разпространени в Кубанската депресия, където тяхната дебелина достига 200-300 m. Континенталните образувания са представени от тераси, чиито нива постепенно намаляват на север, а отлаганията на по-млади тераси често сапокрийте по-старите. Те са съставени от пясъчно-чакълести образувания, покрити от повърхността (с изключение на най-младите тераси) от делувиални глинести почви с дебелина до 50–80 m [7].
По Черноморското крайбрежие и в нископланинската част на района кредно-неогенските отлагания са оголени или покрити с тънка покривка от кватернерни образувания, представени от флиш, различни карбонатни и глинести скали [8].
Всички горепосочени находища съдържат подземни води, които според условията на възникване се разделят на две групи - подземни и напорни.
Подземните води, въпреки плитката си дълбочина и широката си практическа употреба, все още са много слабо проучени. Отличават се с много разнообразен химичен състав и пъстра минерализация.
Проучване на напорна вода по-подробно. Те имат доста ясно изразен модел на разпространение и не се отличават с такова разнообразие на минерализация и химичен състав, което позволява да се установи тяхната хидрохимична зоналност на големи площи. В по-голямата част от територията на Краснодарския край напорните води на кватернерните отлагания имат локално разпространение. В западната му част те са свързани с континентални пясъчно-чакълести отлагания от долния, средния и горния участък на кватернерната система, покриващи отлаганията от горния плиоцен. Дебелината им варира от 30 до 50 m. Водите се отварят от кладенци на дълбочина от 10 до 40 m, те са с ниско налягане и обикновено не се изливат на повърхността. Водите са пресни, предимно бикарбонатно-калциеви и бикарбонатно-калциево-натриеви. Водоносните хоризонти се захранват от инфилтрация на атмосферни валежи, както и от напорни води от подлежащите горноплиоценски отлагания. Разтоварването му се извършва само частично - впокриващи кватернерни образувания. Водоносният хоризонт се използва за водоснабдяване на много населени места, включително град Краснодар [7]. Схематичните карти на подземните води на кватернерните отлагания, както и хидрогеоложкото райониране са представени на фигури 6 и 7.
Фигура 6 - Схематична карта на подземните води на кватернерните отлагания на Краснодарския край (Съставена на базата на схематична карта на подземните води на кватернерните отлагания на Северен Кавказ) [7]
Символи: 1 - Басейн на подземните води на Голям Кавказ със система от малки междупланински и предпланински артезиански басейни; 2 - Моноклин на южния склон на Голям Кавказ със система от малки предпланински артезиански басейни; 3 - планинско-нагъната област на централната част на Голям Кавказ; 4 - Планинска зона на моноклиналата на северния склон на Големия Кавказ; 5 - Ивица от подножието на моноклиналата на северния склон на Голям Кавказ; 6 - Система от малки артезиански басейни на Таманския полуостров; 7 - Азово-Кубански артезиански басейн; 8 - Басейн на подземните води на Ставрополското куполовидно издигане и неговите склонове; 9 - граници на басейни от втори ред; 10 - граници на басейни от трети и четвърти ред; 11 - посоката на движение на подземните води в зоната на налягане; 12 - границата на територията.
Фигура 7 - Схематична карта на хидрогеоложкото райониране на Краснодарския край (съставена на базата на схематична карта на хидрогеоложките райони на Северен Кавказ)[7]
В допълнение, територията на Краснодарския край се намира на кръстовището на няколко тектонични структури, което също определя сложността на инженерните и геоложките условия. Основните структури включват: планинската структура на Голям Кавказ, Предкавказкия падин, Ставрополското издигане, Скитската плоча и на самия северръбовете са издатина на кристалния фундамент на Източноевропейската платформа [9, 10].
Опасни геотехнически процеси
На територията на Краснодарския край са широко развити почти всички опасни инженерно-геоложки процеси (с изключение на вечната замръзналост): свлачища, свлачища, кални потоци, сеизмогеоложки деформации, карст, слягане, ерозия, абразия на морските брегове и други, които усложняват инженерно-геоложките условия на региона [11].
Сеизмичността на територията на Краснодарския край варира в различни граници, достигайки максимални стойности при 10% вероятност (OSR карта A) - 8 точки на брега на Черно море и в планинската част на региона. При 1% вероятност максималната сеизмичност е 10 бала в южната част на района, а сеизмичност от 8 бала се определя за значителна част от района (както планинска, така и равнинна).
Като цяло, територията на Краснодарския край се характеризира със сложни инженерни и геоложки условия, предопределени от голямо разнообразие от геоложки образувания, тяхното интензивно тектонско нарушение, разнообразие от геоморфологични форми и активна съвременна сеизмичност. По време на инженерно-геоложкото райониране в Краснодарския край бяха идентифицирани повече от 630 разновидности на почви, систематизирани според стратиграфско-генетични комплекси в рамките на инженерно-геоложките региони, като се вземе предвид геоморфоложкото положение (карта на зонирането на IG). Обособени са и парцели с различна степен на благоприятност за строителство.
Общо за територията Краснодар разпределени:
-26 обекта - благоприятни за строителство, заемащи до 20% от територията;
-140 обекта - условно благоприятни за строителство, заемащи до 50% от територията;
-128 парцела - неблагоприятни за строителство, заемащи до 30% от територията на района[12].
Това ни позволява да заключим, че както строителството като цяло, така и проектирането на пътища в частност, в по-голямата част от територията на региона се извършват при относително благоприятни и неблагоприятни инженерно-геоложки условия, което съответно оставя отпечатък върху характера на инженерно-геоложките проучвания.