Характеристики на проявата на екстремизъм и тероризъм в обществото

обществото


Характеристики на проявата на екстремизъм и тероризъм в обществото. Начини и методи на конфронтация

За да се противодейства на екстремизма и тероризма, за ефективна превенция и борба, е необходимо да се изучават всички аспекти и характеристики на тези опасни за обществото явления. Екстремизмът и тероризмът е крайна форма на агресивно предизвикателство към човечеството и всякакви прояви на екстремизъм и тероризъм са престъпни и нямат оправдание, независимо от мотивите, формите и методите.

Днес се отделят и разграничават много форми на екстремизъм, като например: политически, националистически, религиозен, юношески и младежки, екологичен, антиглобалистки, морален и др.

Политически екстремизъм - крайни възгледи за политическата система, организация на формата на управление, пропаганда на насилствени или агресивни (въз основа на страх и подчинение на сила) начини за установяване на защитена форма на власт, до политически терор; непримиримост, непримиримост към други политически партии и позиции на опоненти.

Националистически екстремизъм - радикални, нетолерантни идеи и действия срещу представители на различна националност, националност, етническа група; стремеж към политическо или физическо елиминиране на нетитулното население; агресия, в крайни форми - тероризъм срещу хора от различна етническа група.

Религиозният екстремизъм е твърдо отхвърляне на идеите на друга религиозна деноминация, агресивно отношение и поведение към хора от други вероизповедания, пропаганда на неприкосновеността, „истината“ на едно вероизповедание; желанието да се изкоренят и елиминират представители на различна вяра до физическо унищожение (което получава теологично оправдание иоправдание). Тийнейджърският и младежкият екстремизъм е възгледи и тип поведение на младите хора, основани на култивирането на принципа на силата, агресия към другите, до насилие и убийство. Това предполага непримиримост към дисидентите (особено представители на определени младежки движения), както и желанието за създаване на тоталитарна общност, основана на подчинение.

Екологичен екстремизъм - радикални възгледи за организации и предприятия, които допринасят за влошаване на екологичната ситуация. Проявява се в действия и саботажи срещу извършителите на екологични престъпления, в пикетиране и демонстрации за опазване на околната среда. Представителите на екологичния екстремизъм използват крайни, дори терористични средства, за да привлекат общественото внимание към най-спешните и болезнени екологични проблеми. Радикалните мерки могат да се проявят по-специално в нападение срещу лица, носещи животинска кожа и др.

Антиглобалистки екстремизъм - радикални възгледи и агресивно поведение към организации, които оказват влияние върху глобализацията в икономическото, политическото, културното пространство. Непримиримост към създаването на единен пазар, политически и икономически монополи. Екстремистите в антиглобалисткото движение са склонни да организират бунтове, да използват пряко насилие за борба с транснационални компании, международни икономически и политически институции от глобален характер Моралният екстремизъм е крайна нетърпимост към определен тип морални норми и правила на поведение, използването на насилие за утвърждаване на насърчаван набор от морални изисквания, добродетели, заповеди. Примерите включват остри критики към промискуитет, неприличен език, носене на скандални дрехи,неспазване на религиозни и светски „кодекс на честта“ и др.

Ксенофобията е състояние на протест, основано на отхвърляне, страх от непознати, непознати, нетолерантност, неадекватност на възприятието на посетителите. Често такова състояние се развива под въздействието на целенасочени информационни и пропагандни усилия, които провокират спонтанен екстремизъм, неговите прояви под формата на формализирана идеология и целенасочена дейност на организирани групи или лица.

Обръща се внимание на съвременните механизми за формиране на екстремистки движения - често тези групи, които извършват екстремни престъпления, се формират чрез интернет, а съмишленици се търсят в съответните блогове. В България обаче все още не съществуват ефективни методи за контрол. Необходимостта от подходяща законодателна рамка за внедряването на Интернет е очевидна.

ДА. Медведев обърна внимание, че проявите на екстремизъм във всичките му форми зависят от конкретни български проблеми. Първо, това е бедността, която все още не е преодоляна. И решаването на този проблем е основната задача на държавата. И вторият проблем е корупцията. Корупцията като системно предизвикателство, като заплаха за националната сигурност, като проблем, който поражда недоверието на гражданите в способността на държавата да въведе ред и да защити гражданите от всякакъв вид престъпни изнудвания, от необходимостта да плащат пари за услуги, които не са поръчвали. С корупцията, правния нихилизъм, разбира се, необходимостта от укрепване на правоохранителната система, съдебната система също е свързана.

Една от формите на екстремизма и тероризма е религиозният и политическият екстремизъм. Анализът на ситуацията в района на Северен Кавказ показва, че въпреки предприетите силови мерки, оперативните ипропаганден характер, държавните власти на България все още не са успели да постигнат значителни успехи в борбата срещу религиозния, преди всичко ислямския екстремизъм. Религиозният екстремизъм трябва да се разбира като дейности в сферата на междурелигиозните отношения, които намират израз в насилствени опити за налагане на определена система от религиозни вярвания на обществото, както и обосновката или оправданието за такива дейности.

Религиозният екстремизъм става най-остър в случаите на използване на религиозна идеология за националистически и сепаратистки цели, което е особено важно в случаите на религиозна и етническа мобилизация на народите. Потушаването на религиозния екстремизъм изисква обединяване на усилията на религиозни организации, правоприлагащи органи, общественост и граждани и създаване на атмосфера на отхвърляне на всяка форма на религиозна нетолерантност.

Законодателството за противодействие на религиозния екстремизъм се развива успешно в субектите на България, за които този проблем е особено актуален. Очевидно, за да се промени ситуацията днес, вече не е достатъчно само да се говори за превенцията на екстремизма и тероризма и борбата с тях. Необходимо е да се положат значителни усилия от страна на държавата и обществото за премахване на условията за тяхното проявление. През последните години проявите на екстремистка и терористична дейност намалиха своя потенциал. Това беше улеснено от развитието и затягането на българското законодателство, активната работа на правоприлагащата система. Тези негативни явления обаче не бива да се подценяват. Действащото законодателство все още не позволява ефективно противодействие на екстремизма и тероризма във всички форми и проявления и трябва да бъде допълнително усъвършенствано. За успешното прилагане на политическата и правна рамкапротиводействието на екстремистки и терористични прояви изисква консолидирана позиция на обществото, културата, духовенството, правозащитните и обществените организации.

Важен въпрос е създаването на система за участие на гражданското общество в превенцията на екстремистките и терористичните прояви, в благоустрояването на обществото и установяването на гъвкаво взаимодействие между обществените структури и държавните органи. Такова взаимодействие може да се използва като основа за създаване на единна система за превенция и превенция на ксенофобията и екстремизма и формиране на толерантно съзнание и единна обща гражданска идентичност в обществото.

В регионите на България днес вече съществуват различни сдружения на граждани, създадени, за да съдействат на държавните органи и местните власти за осигуряване на законността и реда. Едно от направленията в превенцията на екстремизма и тероризма е работата с медиите. Средствата за масово осведомяване трябва да участват в решаването на проблемите, свързани с борбата с тероризма, мобилизирането на общественото мнение и възпитаването на отговорно политическо и правно съзнание. Медиите оказват мощно влияние върху етноконтактните нагласи на хора с различна етнокултурна идентичност. В конфликтни ситуации те често служат като ефективно средство за етническа мобилизация. Като се има предвид разрушителният характер на конфликтните междуетнически противопоставяния, е легитимно да се говори за защита на обществото от конфликтогенното въздействие на отделни журналисти и медии, които провокират растежа на ксенофобията и влияят негативно на етноконтактната ситуация. Центърът на толерантното образование трябва да бъде училището и семейството. Необходимо е по всякакъв начин да се насърчава гражданството сред учениците, патриотизъм, интернационализъм, както и да се образоват младитеуважение и толерантност към хората, за разясняване на опасността и разрушителността на екстремизма от всякакво естество, недопустимостта на използването на насилие за постигане на поставените цели, колкото и благородни да изглеждат те.

От първостепенно значение за предотвратяването на тероризма е социалната изолация на терористичните групи, лишаването от тяхната вътрешна и външна подкрепа, идентифицирането и премахването на източниците им на финансиране, включително законните и престъпни доходи на терористите както в страната, така и от чужбина, включително изолирането на терористите от източници на попълване на оръжия и материали, внос и продажба на оръжия.

Отчитайки борбата с тероризма и религиозния екстремизъм като приоритетна стратегическа задача, международната общност разширява сътрудничеството за предотвратяване и пресичане на терористичните актове, усъвършенства механизма за координиране на взаимодействието за укрепване на международно-правните основи за противодействието им. България, в съответствие с международните договори на България, си сътрудничи в областта на борбата с екстремизма с чужди държави, техните правоприлагащи органи и специални служби, както и с международни организации, ангажирани в борбата срещу екстремизъм.