Христос - Неговата личност и служение » Голяма християнска библиотека
Елън Уайт пише много за личността и служението на Исус Христос. Представяме тук представителна селекция от нейни изказвания по тази тема. Други статии, които се занимават със специфични аспекти на нашата тема, като Христос Създателят, Неговата божественост, Неговото първосвещеническо служение и Неговото второ пришествие, ни позволяват да изучаваме тази тема по-задълбочено.
А. Словото стана плът
„Христос, Светлината на света, скри ослепителния блясък на Своята Божествена природа и дойде да живее като човек сред хората, за да могат те, без да загинат от Божественото сияние, да опознаят своя Създател” (Служението на изцелението, стр. 419). „Ставайки човек, Христос остава Бог. Въпреки че Той се смири, като прие човешка природа, Той все още беше Бог” (The Desire of Ages, стр. 663, 664).
Б. Падналото човечество
Исус от Назарет е не само въплътеното Слово, истинският Бог, Той е и напълно човек. „За да изпълни Своя план на любов към падналата човешка раса, Той стана кост от нашата кост и плът от нашата плът... Божествената и човешката природа бяха тайнствено обединени, Бог и човек станаха едно” (Вяра, която живея, стр. 48). „Христос, който нямаше нито петно от грях или мръсотия, прие нашата природа в нейното деградирало състояние“ (Избрани вести, том 1, стр. 253). „Исус прие човешката природа, когато тя беше натежала от четири хиляди години грях“ (The Desire of Ages, стр. 49). „Той облече Своята безгрешна природа с нашата грешна природа“ (Медицинско служение, стр. 181).
В същото време обаче Елън Уайт обяснява, че „Той трябваше да заеме Своето място начело на човечеството, като поеме върху Себе Си естеството, но не и греховността на човека” (Знаменията на времето, 29 май 1901 г.).
Освен това:„Христос беше неопетнен, неопетнен и без грях, но въпреки това Той често се молеше със сълзи и силен вик. Той се молеше за Своите ученици и за Себе Си, съчувствайки на нашите нужди, нашите слабости и нашите човешки провали. Той беше могъщ Доставчик и не знаеше за страстите, които завладяват нас, падналите хора, но имаше същите физически недъзи и беше изкушаван във всичко точно като нас ”(Свидетелства за Църквата, том 2, стр. 508, 509).
В. Две природи в едно лице
Писанията на Елън Уайт ясно излагат християнската доктрина за присъствието на две природи в едната Личност на Христос.
Г. Христос е нашият пример
„Затова Исус беше „изкушаван по всякакъв начин като нас“ (Евреи 4:15) и Той издържа всички изпитания, които ние издържаме, и не се възползва от едно от предимствата Си, нищо, което не би било достъпно за нас. Идвайки на земята като човек, Спасителят се бори с изкушението и победи със силата, дадена Му от Бог” (The Desire of Ages, стр. 24).
Г. Жертвена смърт
Смъртта на Христос, както я разбираше Елън Уайт, беше жертвената смърт, символизирана в жертвите на Стария завет. Описвайки значението и последствията от кръста, тя оперира с такива понятия,(155)като заместване, изкупление, изкупление, умилостивение и помирение, подобни на термини от библейските речници. „На Христос, нашият Заместник и Поръчител, греховете на всички ни са възложени. Той беше причислен към злодеите, за да ни спаси от осъждането на закона. Вината на всички потомци на Адам потискаше сърцето Му. Божието отвращение към греха, Неговият ужасен гняв срещу цялото безбожие, изпълниха душата на Неговия Син със скръб” (The Desire of Ages, стр. 753).
F. Показване на Божията любов
„Смъртта на възлюбения Божий Син на кръста потвърждава ненарушимостта на Божия закон... свидетелствайки на човека за неговиянеизменен характер” (Свидетелства за Църквата, том 2, стр. 201). Въпреки това, за да избегне недоразуменията, Елън Уайт пише: „Тази велика жертва не беше направена, за да събуди в сърцето на Отец любовта към човека или да събуди в Него желание за спасение. Не не! „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ (Йоан 3:16). Отец ни обича не защото е направена великата Жертва на изкуплението. Напротив, Той осигури изкупителната Жертва, защото ни обича” (Пътят към Христос, стр. 13). „Смъртта на Христос доказва, че Бог обича човечеството“ (Деяния на апостолите, стр. 209). Освен това Е. Уайт заявява: „Кой може да съзерцава непонятната любов, проявена на кръста на Голгота в смъртта на Христос, така че да не загинем, но да имаме вечен живот, и в същото време да мълчим и да не прославяме Спасителя?“ (С Исус на планината на благословенията, стр. 43,44).
Ж. Възкресение Христово
Възкресението на Христос бележи края на сатанинското царство и е заключението, че за вярващия смъртта е само сън. „Когато Исус беше поставен в гроба, Сатана триумфира. Той се осмели да се надява, че Спасителят няма да отнеме отново живота Му. Той предявява претенции към тялото на Господ и поставя стражи около гроба, за да направи Христос свой затворник. И той много се разгневи, когато неговите ангели избягаха от присъствието на небесния пратеник. Виждайки, че Христос е възкръснал в слава, той разбра, че неговото царство е към края си и неизбежното му унищожение” (The Desire of Ages, стр. 782).
„Исус възкръсна от гроба, заобиколен от множество ангели, в невероятна сила и слава – обединявайки заедно божествената и човешката природа. Той взе в Своите ръце света, който Сатана претендираше като Негово законно притежание, и чрез Своята удивителна жертва, като даде живота Си, Той възстанови на цялата човешка расаБожието благоволение” (Избрани вести, том 1, стр. 343).
„Христос стана едно с човечеството, за да могат те да станат едно в духа и в живота си с Него. Чрез това единство и подчинение на Божието Слово, Неговият живот става техен живот. Той казва на каещия се грешник: „Аз съм възкресението и животът” (Йоан 11:25). Христос гледа на смъртта като на сън – тишина, мрак, забрава. Говори за него като за нещо краткотрайно. „Всеки, който живее и вярва в Мене, казва Той, никога няма да умре“ (Йоан 11:26). „Който пази Моето слово, никога няма да вкуси смърт” (Йоан 8:52), „Той никога няма да види смърт” (Йоан 8:51). За вярващите смъртта няма значение. Да умреш в Исус означава просто да заспиш” (пак там, стр. 302,303).
З. Възнесение Христово
Коментирайки последните дни и часове, които Христос прекарва с учениците и значението на Неговото възнесение на небето, Елън Уайт отбелязва: „Дойде времето Христос да се възкачи на трона на Своя Отец. Божествен Победител, Той беше готов да се завърне триумфално в небесните обители. Преди Своята смърт Той каза на Отец: „Аз свърших работата, която Ми даде да извърша” (Йоан 17:4). След възкресението Си Той остана известно време на земята, за да могат учениците да общуват с Него – възкръснал и прославен. Сега беше готов да ги напусне. Той свидетелства, че е жив Спасител. Неговите ученици знаеха, че Той вече не е в гроба. В Него те видяха Господа прославен пред цялата вселена” (The Desire of Ages, стр. 829).
„След като Христос се възнесе на небето, Неговите последователи продължиха да усещат присъствието Му. Той лично беше с тях, пълен със светлина и любов... Той се възнесе на небето в човешки образ. Неговите ученици знаеха, че Той е пред Божия трон, оставайки техен Приятел и Спасител, че Неговата любов към тях е неизменна, че Той винаги е бил такъвгрижи се за страдащото човечество. Христос сочи към Бог Неговите заслуги, Неговата скъпоценна кръв, Неговите пробити ръце и крака, напомняйки за цената, на която е извършено изкуплението на хората. Те знаеха, че Той се е възнесъл на небето, за да подготви място за тях там, и че ще дойде отново и ще ги вземе при Себе Си” (Пътят към Христос, стр. 73,74).
I. Първосвещеничеството на Христос
Личността и служението на Христос вдъхновяват Елън Уайт да изрази дълбока благодарност към Бог. Тя пише: „Не на нас, Господи, не на нас, но на Твоето име отдай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.“ Този, който размишлява върху великите Божии милости и не забравя дори най-скромните Му дарове, ще се препаше с радост и сърцето му ще пее на Господа. Бог показа любов към нас, изгубените грешници, когато ни обвърза със Себе Си, за да бъдем Негово специално съкровище! Каква жертва! скъпият ни Изкупител направи, за да можем да се наречем Божии деца! Ние трябва да хвалим Бог за благословената надежда, която ни се предлага във великия план на изкуплението; ние трябва да Го хвалим за небесното наследство и Неговите богати обещания, ние трябва да Го хвалим, че Исус живее доходатайствай за нас” (Патриарси и пророци, стр. 289).