Художествен метод в творчеството на Кафка
Курсова работа: 37 стр., 15 източника.
Обект на изследване на тази работа е разказът "Метаморфозата" и творчеството на Франц Кафка.
Целта на работата: да се запознаят с разказа "Метаморфозата" и да подчертаят характеристиките на художествения метод на Франц Кафка.
- прочетете литературата по темата;
- запознават се с творчеството на Франц Кафка;
- да се определи значението на понятието "художествен метод";
- подчертават основните черти на стила на Франц Кафка;
- подчертават особеностите на сюжета и структурата на разказа "Метаморфозата" на Франц Кафка;
- направете подходящи заключения.
Новостта на изследването се състои в изучаването и обобщаването на актуалното ниво на проблема.
Методът на изследване е методът на системния анализ.
Сфера на използване - училищно и университетско обучение по литература.
Художествен метод, разказ, стил, метаметафора, "мистична метафора", "метареалност", метафоризъм, фантазия, реалност, структура.
1. Понятието "художествен метод" в литературата. 5
2. Животът и творчеството на Франц Кафка. 8
3. Художествен метод на Кафка в разказа „Преображение”. 12
3.1. Стилът на писане на Франц Кафка. 12
3.2. Фантазия и реалност в разказа "Преображение". 17
3.3. Структурата на разказа „Преображение”. 25
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА. 53
Писателят Франц Кафка е от Прага. Блестящ художник-визионер, който видя в световния ред и човека много неща, за които проспериращите му сънародници, жителите на града, дори не подозираха.
Личност с невероятно изтънчена умствена организация, Кафка беше изключително дълбок в себе си; смятайки собствения си умствен и духовен живот за фантастичен, споредпо същество написа безкрайна автобиография.
Преследван от материални грижи, прозаичната необходимост да носи тежкото и досадно бреме на бюрократичното обслужване, да съществува в най-тривиалния филистерски свят, волю или неволю Кафка се разделя на две, като много художници на романтичен склад, и е измъчван от вечно безсъние, страда от пристъпи на страх, нервна слабост, халюцинации. Разбира се, основната причина за такъв дълбок психически срив трябва да се види, очевидно, в несъответствието между възвишените идеали на индивида и това, което животът наистина й предоставя. Той видя самотата като идеал на собствения си живот и, както се случи с много гении, избяга от булката си.
Съдържанието и поетиката на творбите на Кафка са съзнателно ориентирани към Достоевски: достатъчно е да споменем такива крайъгълни реалности на художествения свят на българския писател като "ъгъл" и "стена", които стават водещи и в творчеството на Кафка.
Създателят на "Процесът" и "Замъкът" се е смятал за художник на ежедневието, както Достоевски твърди, че е писател на фактите.
Темите на книгите на Кафка са разнообразни. Пише за бюрокрацията ("Процес"), анализира същността на тоталитаризма ("В наказателна колония"), една от водещите му теми е свободата и несвободата ("Доклад за Академията"). В тях се очертава един особен, ужасно кошмарен свят, лишен от обичайните координати и очертания.
Немският писател Томас Ман нарече творчеството на Кафка поезия на мечтите, за пореден път неволно подчертавайки вътрешната връзка на този гений с Достоевски.
Тези художници, описващи болния свят, страдаха за всички.
Независимо от жанра, всичко написано от Кафка може да се припише на притча - есеизмът на неговите книги, подтекстът, фонът и възникващите асоциации са толкова осезаеми.
В романаПродавачът на "Трансформация" Грегор Самза една сутрин след неспокоен сън откри, че се е превърнал в ужасно насекомо с твърд гръб и многобройни крака, приличащи на бръмбар или стоножка. Но съзнанието остава същото. Страхува се от собственика, никога не спи достатъчно. Трансформацията се възприема от него като ужасна и фатална. Романът описва подробно усещанията, мислите, страховете на Грегор - животно. Той дразни родителите си, само сестра му остана близо до него, но след месец това й писна. На никого не му хрумва, че разбира (намекът на бащата, че смъртта му ще бъде спасение за тях). Най-баналният прочит на "трансформацията" лежи на повърхността. Това е "отчуждение" в семейството и обществото, самотата на чувствителна природа, способна на страдание и саможертва.
1 . Понятието "художествен метод" в литературата
- "начин за отразяване на действителността", "принцип на нейната типизация";
- "принципът на развитие и сравнение на изображения, изразяващи идеята за произведение, принципът на разрешаване на фигуративни ситуации";
- "... самият принцип на подбор и оценка от писателя на явленията от действителността" [1, с.218].
За първи път проблемът за определяне на отношението на художествения образ към пресъздаваната действителност се появява в изискването за "подражание на природата". Аристотел директно издига понятието "подражание" (мимезис) до универсалния закон на творчеството, като смята обаче, че изкуството не само копира природата доколкото е възможно, но, пресъздавайки света, "завършва частично" това, което "природата не е в състояние да направи" [2, с.151]. Теориите за "подражанието" в техния първоначален смисъл могат директно да определят само метода на натурализма. Развиват се и други творчески методи, които или развиват ценна основа за концепцията за "подражание" (различни етапи на реализма), или спорят с нея (романтизъм, различни форми на символизъм ии т.н.). Положителната основа на теорията за "подражанието" е утвърждаването на връзката между художествения образ и истината на пресъздадената действителност; общата им слабост е подценяването или игнорирането на субективно-творческата страна на отдиха. Формите на такава творческа субективност ни позволяват да говорим за наличието на всеки метод като начин за въображаемо пресъздаване на живота.
Опростяването на теорията за имитация е разкрито от I.V. Гьоте, спорейки с възгледите на Д. Дидро и по-специално със склонността му да "смесва природата и изкуството". Напротив, Гьоте смята, че „... едно от най-големите предимства на изкуството е, че то може поетично да създава такива форми, които природата не може да реализира в действителност“, „и художникът, благодарен на природата, която го е създала, по този начин връща към нея нещо като втора природа, но природа, родена от чувство и мисъл, човешки завършена природа“ [3, с.99]. Романтичните писатели всъщност, възприемайки идеята на Гьоте за "втора природа", са склонни да преувеличават пречупващата възможност на изкуството.
Методът, в своята трансформация, „угасва“, разтваря се в произведения на изкуството. Тя трябва да бъде реконструирана с усилие в стил, като винаги се помни, че истинската конкретност на метода на истинския художник е неизмеримо по-богата и по-дълбока от всяко общо определение ("реализъм", "символизъм" и т.н.). Индивидуалните методи за пресъздаване са безброй и следователно все още не е разработена систематична типология на метода. Отделят се надиндивидуални методи от типа: класицизъм, романтизъм, символизъм, различни етапи на реализма [1, с.218].