Из разказите на преподавателя по Български език като чужд (Вячеслав Кудяков)
Едно време в нашия колеж учеха чужденци. Те живееха в хостел, така че това не са измислени истории.
Обичам работата си. Сред поздравителните картички, подарени ми от студенти, любимата ми е тази, която получих за рождения си ден през първата година от моята работа: „Скъпи дарител на саламура! **** Викаме ви госпожо майка ви!
*** Урок по фонетика. На таблото - известно от детството: "Саша вървеше по магистралата и изсмука сухо." Учениците - шестима китайци и един турчин, се опитват да повторят. Свистещият и съскащ турчин няма проблеми, бързо се освобождава и рови в речника. Китайците, най-малкото, също се справят с любител на сушилни. Но особеността на техния манталитет е, че всичко се нуждае от буквален превод. - Какво е това - "изсмукано"? - пита ме една китайка. Турчинът прокарва пръста си по страницата на речника и чете на глас: - Смучи, смучи, смучи, смучи! Вдига учудено вежди и почтително цъка с език. Това не ви е турското "шургум-бургум бердик-кирдък". Това е българско.
*** Името на новия ученик е Wang ***. Китайски. Трети ден в България. Вкъщи, учи български в училище. Започвам да пиша името му в дневника си и спирам. - Хайде, ще ти сменим фамилията. Или по-скоро името - казвам му. - За да звучи по-добре. Гледа ме с недоумение. - Добре, Хуи, например. Или Хой. Много известен, между другото, в България - Khoi. Харесвам. Човекът не е съгласен. Например едно нормално име и това е. - Не, аз съм ***. Уанг Хуей. Е, добре. *** така мамка му. Записвам го в дневника си. Усмихвам се на себе си: „Оцелях, приятелю. Ти мръсни офис документи с майка. Няколко седмици по-късно Ван *** идва след час. - Учителю, съжалявам. Защо полицията се смее, когатовиж паспорт? „Виждаш ли, Юра. “ – каза в такива случаи адютантът на негово превъзходителство. Обяснявам директно и честно. Очите на Ван се разширяват. Същия ден отидохме в учебното звено, препратихме името на студентската карта и в списанието. И според паспорта си остана такъв.
*** - Как е животът ти в хостела? Кое е добро, кое лошо? Студентите имат едно и също общежитие. DAS. Къщата на абсолвент и студент на ул. Шверник. Бърлога и хлебарка. Много близо, между другото, до болницата. Кащенко. Студентите са китайци, непретенциозни хора. Не се оплакват особено, някои дори са доволни. Най-възрастният в групата взема думата - китайка на около двадесет и пет години, ще влезе в аспирантура. - В хостела имаме истинско ****ство! – веднага заявява тя. Почти изпускам тебешира. Вече от някого, но от нея не очаквах това. "Чуто" - мисля. Китайката ме оглежда внимателно през стъклата на тесни очила и продължава: - ****ството е много важно. Как смятате? Муцуната на лицето й е някак тежка. Като на партийно събрание. Всичко е ясно. Общежитието тя е хостел. Комшиите, българи глупаци, ме научиха да се разкарвам. Решавам да я отклоня от хлъзгавата тема и да й задавам разсейващи въпроси. Не, тя упорито упорито каза своето: "****ство", "****ство", "****ство". Китайците по принцип трудно се движат в желаната посока. И ако са фиксирани върху нещо, е по-лесно да го търпят. - Ли Сяо! казвам й. - Откъде знаеш тази дума? Отговорът ме обезсърчава. - Оттук - и взима пухкав джобен речник. - Ето, "****ство". „Компилаторите бяха напълно зашеметени!“ – Може ли да погледна? Взимам речник от нея. Гледам. Като се засмях, обявявам следващия урок - урок по фонетика. "Братството" в общежитието те имат голямо, оказа се. Братство.
И в този духкуплети пет, импровизиран. - Нямаме време за превод. Ще учим наизуст, за да не влезем в затвора. Трябваше да видите лицата им, как си счупиха езиците. Пот, стават от местата си. Но те пееха усърдно, четяха с израз. Прекъсват се един друг. Гледа ме с надежда. Четиридесет минути - и осем души сякаш знаеха как да ръмжат от детството си. Страхотното нещо е мотивацията. Спомних си кравата от "Особеностите на народния лов" - "ако искаш да живееш, няма да станеш толкова помия." В края на урока той поздрави всички за Деня на шегата. Някак си не бяха много щастливи...
*** Много е трудно да се работи с махмурлук. Знам, че е трудно за всеки, но особено за учител. - Защо "столова" е съществително? питат учениците. Защо не прилагателно. Ще обясня. - Има ли други подобни думи? - Със сигурност. Например. "Бира" - дава мозък. Не, не става. - И така. има много думи с подобен модел. Тук. Така. Чаши за вино. Уф, по дяволите. Магазин за сандвичи. "Пиене". "Закусвалня". - Ъъъ. Разбира се, много думи. Например. ъъъ да Ще говорим повече за тях в следващия урок.
Седя в методичната стая и прелиствам вестници. Влиза по-възрастен учител. - Боже! - крещи. - Той ще ме убие! Някой крещи от коридора. Слушам. „Аз не съм момиче. "Аз не съм момиче! Не е момиче! аз! НЕ!! ДЕ-ВИ-ЧКА. “ – някой се разкъсва с мъжки глас. Оказва се, че сирийският ученик не си е написал домашното. Той обясни, че просто е забравил. На което бабата-колега, без да мисли за последствията, изсумтя: „Е, паметта е на момиче, нали, Саид?“ Мюсюлманинът не можеше да го понесе. Той изпъчи очи, излезе на петна и започна да крещи. - Аз не съм момиче! Аз съм мъж! Не е момиче! Не е момиче! Никакви опити да се обясни, че това е просто идиом не са били неуспешни. Така той извикадокато не ти писне. Той застана в полуклек, стисна юмруци и извика. Горещ и горд народ.
Отдавна се каня да напиша "Бележка на учителя". Направете списък с думи и изрази, които предизвикват нездравословна реакция на чуждестранните студенти.
- "Юрий Гагарин беше много смел", - чете фраза от учебника американката и вдига озадачено глава: - Воня? Защо?
Испанецът усърдно чете текста за момчето Виктор и неговата мечта. - "От детството си Виктор мечтаеше да стане моряк." Замръзва за момент. Издува бузите, изчервява се. Неспособен да го понесе, той се кикоти с пълно гърло. "Марикон" на испански - "пидарас".
*** Група корейци се готви да напише резюме на текста „P.I. Чайковски“. Прочетете внимателно текста и изпишете непознати думи. - Всичко ясно ли е в текста? Аз питам. Те кимат - всичко е ясно. Започват да пишат. След десет минути виждам - шепнат си нещо. - Какво е това? - Не разбираме нито една дума. Не е в речника. - Каква дума? - "Чайковски".
*** Аспирант от Иран изпрати бележка чрез своите съученици: „Скъпи учителю! Съжалявам, че не съм в час в момента. Баба ми дойде от Иран, така че трябва да го направя. Иранците обикновено идват да учат със семействата си, така че влизам в позиция и нямам нищо против. Сигурно е така. Жена да дойде при мен, и аз няма да дойда на урока. На следващия ден питам: - Мехди, как е жена ти, летя ли нормално? Оказва се, не жена му. Татко пристигна.
*** - Ще направя маймуна - казва ми друг иранец. - Вярваш ли? В крайна сметка, ако съм казал - маймуна, значи - аз съм маймуна. За всеки случай не споря с чернокос и брадат мъж. Той вижда по-добре. Едва по-късно той обещава да си напише домашното.
*** "Сибарити". Мистериозна дума, обичана от старецяпонски. На стари години внезапно се интересува от България, оставя жена си и децата си и идва в Москва. Той носеше сандали на босите си крака през зимата и лятото и тънка плитка от сива коса на главата си. „Имам сибарити“ – всяка сутрин съобщаваше на пазача, на всички учители, които срещаше по пътя, и на групата си. Пазачите не го харесаха. Японците не само плашеха с неразбираеми "сибарити", така че той им се поклони още три пъти на входа. Старите гвардейци бяха нервни, не знаеха къде да отидат и как да отговорят. Най-после някой го разбра. "Как си?" - попита японският защитен въпрос. "Сибарити!" - последва отговорът. „Всичко е наред“ просто имаше човек. Всичко е наред.
*** Бисерите за писане, които учениците предоставят, са специално нещо. Ето дълбочината на мисълта: "Колкото повече уча, толкова по-малко правя." „Унищожаването на природата е важна задача. Затова искам да стана ветеринарен лекар. Сестра ми също е куче лекар. Важно е да живееш." И специална визия за нашата история: „Ломоносов е велик учен. Само той можеше да измисли толкова трудна граматика. „Генерал Михаил Кукурузов командва българската армия.“ И само един вид "олбански": "Всички в семейството ми говорят френски кучки." "Винаги съм дразнил момичетата с цветята на konveda." "Вчера с моите приятели виех в театъра." „Наблюдавах това в микроскоп.“