Изпълнение на принудителни медицински мерки
Изпълнение на принудителни медицински мерки
При назначаването на принудителни медицински мерки съдът не определя сроковете на принудителното лечение. Анализът на член 99 от Наказателния кодекс на България води до извода, че такова лечение трябва да се извършва до възстановяването на лицата с психични разстройства или до такова подобрение на психичното им състояние, което ги изключва от извършването на нови деяния, предвидени от наказателния закон.
В правната литература се изразява становището, че "основание за решаване на въпроса за удължаване, изменение, прекратяване на принудителното лечение може да бъде само състоянието на психичното здраве на лицето, спрямо което се прилагат принудителни мерки" (Коментар на законодателството на България в областта на психиатрията. М., 1997. С. 317). Законодателят разрешава този въпрос по-конкретно, тъй като свързва промяната или прекратяването на прилагането на принудителни медицински мерки с такава промяна в психическото състояние на лицето, при което „не е необходимо да се прилага предварително предписана мярка или има нужда да се предпише друга принудителна мярка от медицинско естество“ (чл. 102, част 3 от Наказателния кодекс). Според закона основанието за прекратяване на прилагането на принудителни медицински мерки е такава промяна в психическото състояние на лицето, при която неговата обществена опасност изчезва или е значително намалена, свързана с "възможността да причини друга значителна вреда или опасност за себе си или други лица" (част 2 на член 97 от Наказателния кодекс).
Пълното възстановяване на лице с психично разстройство свидетелства за отпадане на обществената опасност. Случаите на пълно излекуване обаче са относително редки в практиката на психиатричното лечение. Поради тази причина, за да се решипо въпроса за спиране на принудителното лечение, съдилищата трябва да се съсредоточат върху такава промяна в психическото състояние, която рязко намалява социалната опасност на пациента. Значителното намаляване на социалната опасност на психично болен човек може да се докаже не само от подобряване на психическото му състояние, но и от явно влошаване на психическото му състояние. В последния случай значително намаляване на социалната опасност на пациента е следствие от неговата психическа или физическа слабост в резултат на трайно и необратимо психическо или съпътстващо соматично заболяване.
За да се предотврати използването на задължителни медицински мерки да се превърне в задължително третиране през целия живот, законодателят, заедно с основанията за прекратяване на такова лечение, установен съдебен контрол върху изпълнението на задължителните медицински мерки (част 1 от член 102 от Наказателния кодекс) и условията за изследване на психично недобросъвестни лица за разрешаване на емисиите на прекратяването на композицията на композиция или промяна на неговия тип (част 2 от член 102 от престъпния код).
Нормите на Наказателния кодекс установяват нов ред за удължаване, промяна и прекратяване на принудително лечение, според който съдебният контрол върху изпълнението на принудителните медицински мерки включва:
а) приемането на съдебно решение, което гарантира валидността на принудителното лечение (част 1 на член 102 от Наказателния кодекс);
б) приемането на съдебни решения, които гарантират не само валидността, но и навременността на удължаването, промяната и прекратяването на принудителните медицински мерки (част 2 на член 102 от Наказателния кодекс).
Законът (част 2, член 102 от Наказателния кодекс) определя условията за задължително изследване на лицата на задължително лечение от комисия от психиатри и механизъм за прилагане на удължаване, промяна и прекратяване на задължителното лечение.мерки. В съответствие със закона комисията от психиатри е длъжна да извършва периодични прегледи на пациентите "най-малко веднъж на шест месеца", също така, според промените, направени в Наказателния кодекс, комисията трябва да проведе преглед по-рано от този период, ако има искане от пациента или неговите близки. Администрацията на институцията, предоставяща принудително лечение, въз основа на заключението на комисията внася в съда предложение за прекратяване на молбата или за промяна на принудителната мярка от медицинско естество. Съдебното решение служи като основание за изписване от психиатрична болница или за преместване в болница от различен тип.
Процедурата за промяна на задължителното лечение включва също:
а) извършване на периодични прегледи на психично болни от комисия от психиатри;
б) спазване на установените от закона срокове за изпит;
в) изпращане или предоставяне на становище на съда за промяна на вида на задължителното лечение;
г) прилагане на съдебната процедура за вземане на подходящо решение.
Основанието за промяна на принудителна мярка от медицинско естество е такава промяна в психическото състояние на дадено лице, което се характеризира с две взаимосвързани характеристики:
а) не е необходимо да се прилага предварително назначената мярка;
б) възникне необходимост от назначаване на друга принудителна мярка от медицинско естество (част 3 на член 102 от Наказателния кодекс).
Изчезването на необходимостта от предварително предписана мярка може да бъде свързано с подобряване на психическото състояние на пациента или с такова влошаване на психическото му състояние, което намалява социалната опасност на пациента. В последния случай може да настъпи развитие на деменция или апатично-абуличен синдром, което води до загуба на способността запоследователна активност и значително намаляване на активността.
Необходимостта от назначаване на друга принудителна мярка от медицинско естество може да бъде причинена от такава промяна в психиката, че:
а) намалява обществената опасност до такава степен, че прилагането на предварително определената мярка става нецелесъобразно;
б) повишава опасността за психично болен до такава степен, че се налага налагането на принудителна мярка от медицински характер с по-строг режим на задържане и наблюдение на пациента.
Промяната на мерките за принуда е промяна на вида на принудителното лечение. Когато обществената опасност на пациента е намалена, промяната на принудителното лечение се извършва в съответствие с принципа на градация, който включва постепенен (стъпка по стъпка) преход от една принудителна мярка към друга. При този подход пациентът се прехвърля със съдебно решение от специализирана психиатрична болница с интензивно наблюдение в болница без интензивно наблюдение, след това в многопрофилна болница, като задължителното амбулаторно наблюдение и лечение от психиатър може да се използва като краен етап (етап) на лечението.
При повишаване на обществената опасност на пациента при промяна на задължителното лечение се прилага и принципът на степенуване, но в обратен ред: амбулаторното лечение се заменя последователно с лечение в болница: общ тип, специализиран тип и специализиран тип с интензивно наблюдение.
По този начин принципът на градация на принудителното лечение, в зависимост от намаляването или увеличаването на психическата опасност на пациента, може да има пряка и обратна последователност. Директна последователност на изпълнение на товаПринципът предполага смекчаване на режима на принудително лечение, обратното е засилването му.
Основанията за удължаване на принудителните медицински мерки са формулирани от законодателя в отрицателна форма като „липса на основания за прекратяване на молбата или промяна на принудителната медицинска мярка“ (част 2 на член 102 от Наказателния кодекс). Това означава, че има две обстоятелства:
1) лице страда от психично разстройство, свързано с възможността да причини "друга значителна вреда или опасност за себе си или други лица" (част 2 на член 97 от Наказателния кодекс);
2) все още има нужда от амбулаторно задължително наблюдение и лечение от психиатър (член 100 от Наказателния кодекс) или лице, поради психическото си състояние, се нуждае от стационарно лечение и наблюдение (член 101 от Наказателния кодекс).
За да оправдае и ефективно удължи принудителното лечение, законодателят установява два срока за удължаване на принудителните медицински мерки:
а) Първото удължаване се прави след шест месеца от началото на лечението. Към този срок се прилага шестмесечен срок за редовни психиатрични прегледи за промяна или прекратяване на задължителното лечение;
б) при последващо удължаване на задължителното лечение се извършва ежегодно.
В съответствие със закона (част 1, член 81 от Наказателния кодекс) „лице, което след извършване на престъпление развие психическо разстройство, което го лишава от способността да осъзнава действителния характер и обществената опасност на своите действия (бездействие) или да ги управлява, се освобождава от наказание, а лицето, изтърпяващо наказанието, се освобождава от по-нататъшното му изтърпяване. Това освобождаване обаче не е безсрочно, тъй като наказателният закон предвижда възможност за назначаванепринудителна мярка от медицинско естество, ако субектът представлява обществена опасност (част 1 на член 81 от Наказателния кодекс), а в случай на възстановяване преди изтичането на давностния срок лицето, извършило престъплението, подлежи на наказателна отговорност и наказание (част 4 от член 81 от Наказателния кодекс). Възстановяването на лице, извършило престъпление, е основание за съдебно решение за прекратяване на задължителното лечение и в същото време служи като причина за възобновяване на наказателното производство или решение на съда за продължаване на изтърпяването на присъдата.
Законът (чл. 103 от Наказателния кодекс) не съдържа инструкции за реда за прихващане при налагане на други видове наказания, различни от лишаване от свобода. В същото време изглежда съвсем разумно в съответствие с правилата за изчисляване на сроковете на наказанието и прихващането на наказанието, установени в чл. 72 от Наказателния кодекс, зачитат 1 ден престой в психиатрична болница за 1 ден арест или задържане в дисциплинарно военно поделение, 2 дни ограничаване на свободата, 3 дни поправителен труд или ограничаване на военната служба, 8 часа задължителна работа. И последно: правилото за равенство на 1 ден лишаване от свобода на 1 ден престой в психиатрична болница по никакъв начин не противоречи на принципа на законност, залегнал в чл. 3 от Наказателния кодекс, тъй като включването на времето на задължително лечение в срока на наказанието е не само техническа процедура, но и наказателноправна последица, определена от Наказателния кодекс във връзка с преминаването на курс на задължително лечение от лице, подлежащо на наказание.
а) страдащи от психични разстройства, които не изключват вменяемостта;
б) страдащи от алкохолизъм или наркомания.
При постановяване на осъдителна присъда на лица с ограничен разум, алкохолици и наркомани, които са извършили престъпления, съдът, в съответствие със закона (част 2 на член 99 от Наказателния кодекс), има правоназначава наред с наказанието само задължително амбулаторно наблюдение и лечение от психиатър, тъй като стационарно психиатрично лечение се прилага за лица, които поради психическото си състояние не могат да изтърпят наказанието си.
При осъждане на всякакъв вид наказание може да се наложи принудителна мярка от медицинско естество. Законът (част 1, член 104 от Наказателния кодекс) предвижда, че принудителните медицински мерки, свързани с лишаване от свобода, се прилагат на мястото на изтърпяване на присъдата, а по отношение на осъдените на други видове наказания - в лечебни заведения, предоставящи извънболнична психиатрична помощ.
За провеждане на задължително лечение на мястото на изтърпяване на присъдата в пенитенциарната система се създават специализирани медицински поправителни институции за поддържане и извънболнично лечение на алкохолици и наркомани, както и психиатрични лечебни и профилактични институции за задължително лечение на лица с психични аномалии в рамките на отговорността (чл. 101 от Наказателния кодекс на България от 1996 г.).