Йероглиф Търпение
Китайският йероглиф за "жен" (rěn) означава "търпение, сдържаност, търпение".
Йероглиф "джен" - търпение
Редът за изписване на чертите на йероглифа "търпение":
Този йероглиф се състои от две части:
Когато ножът прониже сърцето и сърцето остане непоклатимо, това е "жен" - "търпение". Тоест, това образно отразява състоянието, когато, срещайки се с словесни или други атаки, които дразнят душата, човек може да се сдържи и да не позволи на гнева и възмущението си да надделеят над ума му, тогава това е „жен“.
В древен Китай умението да бъдеш търпелив и да сдържаш чувствата и емоциите си се смятало за проява на силен характер и било високо ценено.
Има много примери в историята на Древен Китай, свързани с истинското търпение: Тази история се случи с един от великите командири на Китай, Хан Син, който служи на император Лиу Банг (256-195 г. пр. н. е.) от династията Западен Хан и беше известен, наред с други неща, с голямото си търпение и способността да не изпуска нервите си във всяка ситуация.
Хан Син учи бойни изкуства и владеене на меч от ранна възраст. В онези дни тези, които учеха ушу през цялото време, носеха истински бойни мечове с бъг. Един ден Хан Син вървял по улицата и местен хулиган препречил пътя му и предизвикателно казал: „Ти носиш меч, което означава, че си смел и можеш да убиеш човек. Отрежете ми главата." След като каза това, хулиганът, ухилен, се наведе пред Хан Син и му предложи врата си. Въпреки това, предизвикателният тон и жестове на този човек не повлияха на Хан Син и той остана прав, без да помръдне. Виждайки това, побойникът казал: "Ако не смееш да ме убиеш, пропълзи между краката ми." В Китай подобен акт се смяташе за най-голямото унижение зачовек. Хан Син обаче пропълзя между краката му.
Впоследствие Хан Син става велик командир, който помага на бъдещия император Лиу Банг да обедини китайските земи и да основе династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г.)
Това се случи преди повече от две хиляди години, но хората все още помнят тази история.
Още един пример за голямо търпение от китайската история. В известния класически китайски роман "Трите кралства" е описан инцидент, който се е случил с великия командир и герой на Поднебесната империя на име Гуан Ю.
В една от битките в ръката на Гуан Ю падна отровна стрела, чиято отрова попадна върху костта. Знаейки за тежката рана на героя, известният лекар Хуа Туо дойде във военния лагер на Гуан Ю, за да му помогне. Той установи, че стрелата е била отровена с отрова от главата на врана и ако лечението не започне незабавно, дясната ръка на Гуан Ю ще бъде парализирана завинаги. Хуа Туо предложи на героя да използва „анестезия“: „Наредете да изберете тихо място в лагера и нека да поставят стълб там, към който ще заковат пръстена. Ще прокараш ръката си през този пръстен и аз ще го вържа здраво за стълба. Тогава ще покрия главата ти с одеяло, ще разрежа раната и ще изстържа отровата от костта. След това ще намажа ръката си с лекарство, ще зашия раната с копринени конци и всичко ще бъде наред. „Наистина ли е необходимо да се копае в стълб заради такава дреболия?“ — възкликна Гуан Ю. След като изпи няколко чаши вино и продължи да играе шах с воините, той протегна ръка към Хуа Туо.
Докторът взе остър нож и се обърна към Гуан Ю: "Не се страхувайте, започвам сега." „Прави каквото искаш“, отвърна Гуан Ю. „Не съм от хората, които се страхуват от болка!“ Хуа Туо проряза дълбоко в раната. Кокалът вече е почернял. Лекарят започнал да я стърже с нож. В шатрата цареше мъртва тишина, чуваше се само скърцането на желязото по костите; настоящепребледняха и покриха лицата си с ръце, а търпеливият като камък Гуан Ю по това време пиеше, яде, говореше и се смееше, без да издава страданието си. Тазът се напълни с кръв. Хуа Туо бързо почисти заразената зона, намаза ръката си с лекарство и заши разреза.
„Готово!“ – каза най-сетне докторът. Гуан Ю се изправи и усмихвайки се каза на командирите: „Имам същата свободна ръка, както преди, и няма болка!“ „Цял живот съм лекувал хора“, поклати глава удивен Хуа Туо, „но, честно казано, никога не съм срещал такава твърдост на духа!“
Китайската мъдрост гласи, че истинският войн е този, който може да победи преди всичко себе си и да държи чувствата и страстите си под контрол.