КАЧЕСТВА НА ПУШКИТЕ МОСИН
При съпоставяне на пушката на Мосин с пушките от тогавашните системи се оказва, че българската пушка има следните положителни и отрицателни качества.
1) добра балистика на пушката;
2) по-голяма жизнеспособност на цевта и болта;
3) безотказна работа на механизмите на пушката;
4) лесно сваляща се капачка за почистване;
5) демонтажът и монтажът на затвора се извършват без отвертка и други устройства;
6) кутията на списанието е добре затворена отдолу;
7) успешно използва евтин клип за рамка за ускоряване на зареждането и
8) достатъчна скорострелност на пушката.
Създаването на такава пушка за армията е голямо постижение за българските оръжейници. Преодоляни са трудности като разработването на нов модел патрон и успешното производство в нашите заводи на нови пушки с намален калибър, които изискват много по-прецизно производство от досегашните пушки на системата Бердан. Ако вземем предвид факта, че информацията за най-новите чуждестранни оръжия идваше в България много ограничено и много късно, че чужденците ни показаха и ни предложиха предимно това, което бяха отхвърлили (например пушката Наган), че дори най-симпатизиращата ни държава, като Франция, не ни разкри тайната на производството на своя бездимен барут, тогава трябва да се признае, че по това време ние разполагахме с редица талантливи оръжейни специалисти, които успяха да преодолеят всички тези трудности.
1) патронът е взет с втулка с ръб, докато по това време по-напредналите втулки без ръб вече са били в експлоатация в чужбина (Германия, Швейцария, Италия);
2) калибърът е взет твърде голям. През същата 1891 г. в Италия е приет калибър 6,5 мм. Предимствата на пушките с намален калибър тогава вече бяха добрипознат на всички чуждестранни оръжейни специалисти;
3) скобата без пружина на рамката затруднява товаренето. Тогавашните пружинни щипки, включително щипката на Mosin, бяха по-съвършени, макар и по-скъпи от приетата щипка на Nagant;
4) заключването на патрона с бойна ларва директно зад главата на гилзата е направено правилно, но е допусната грешка в местоположението на ушите: вместо вертикално им е дадено хоризонтално положение, което допринася за хоризонталното разпръскване на куршумите. Този недостатък нямаше системата Berthier от модела от 1890 г. В пушките Mauser и Mannlicher това обстоятелство беше взето под внимание. Най-новите модели пушки Mauser, Springfield, Ross, Enfield 1914 и други системи, които дават най-малко хоризонтално разсейване, също имат вертикално заключване;
5) спусъковият механизъм е много несъвършен: оказа се дълъг и тежък ход на спусъка, който пречи на стрелбата, докато чуждестранните образци от онова време имат по-усъвършенствани спусъци с предупреждение 1 (швейцарски, немски, италиански и много други пушки);
6) дръжката на затвора е къса, което затруднява отварянето на затвора, особено когато втулката е плътно "настанена" в камерата, известно е, че болтовете, които при завъртане на стеблото наляво изместват втулката в камерата и накланят барабана към бойното взвеждане, трябва да имат удължена дръжка в сравнение с тези болтове, в които барабанистът е вдигнат, когато затворът е затворен (Бердан 1870, Лий-Метфорд, Лий - Енфийлд, Маузер на някои проби и др.). Дългият лост на затвора улеснява работата на ръката. Пример за това може да бъде дръжката на затвора на немската пушка Маузер от модела от 1888 г. или белгийската пушка Маузер от 1889 г.;
7) Предпазителят на Мосин, макар и много прост, но много краткотраен в експлоатация и изключително неудобен за използване.Поставянето на спусъка на предпазителя и обратно на взвеждането става бавно, изисква много усилия, внимание, определено умение и най-важното - сваляне на приклада от рамото. Предпазителят скоро се поврежда и ремонтът му е труден. По това време имаше много добри предпазители: немските образци от 1871 и 1888 г., австрийските от 1888 г., дори един от най-лошите - швейцарският предпазител на Шмит - Рубин все още е по-добър от българския;
8) рефлекторът за отрязване е скъпа част за производство, чувствителна към повреди (беше забранено да се отстранява при разглобяване на обикновен стрелец във войските) и причинява отслабване на приклада срещу приемника. Би било по-целесъобразно да се организира отделен рефлектор и отделно устройство, което замества прекъсването. 2 Най-добрите по това време бяха магазините на системата Лий, които не изискваха специално прекъсване;
9) цевта, макар и изработена по модел на цевта на френската пушка от системата Лебел, е ненужно утежнена, докато с малкия си калибър българската цев би могла да се направи по-лека като тегло от френската;
10) байонетът е приет от остарял модел: с извита шийка и игловидно четиристранно острие, докато на чужди пушки от 1860-1870 г. в цялата пехота имаше щикове с острие за ножове, по-универсални и съвършени;
11) трябва да вземе предвид и няколко по-успешни дизайнерски решения в съществуващите по това време пушки. Това се отнася за приетите халки, които закрепват предната част към цевта, неуспешния ограничител на шомпола и неговото закрепване, както и приетото дори просто гърло на приклада, докато английските пушки Lee-Metford и австрийските Mannlicher имат по-усъвършенстван приклад с пистолетна шийка.
По този начин, ако по отношение на балистиката пушката на Мосин по това време може да се счита за доста добра, тогава по отношение налекота на използване, развита е незадоволително, всички постижения и подобрения в тази област не са използвани, въпреки факта, че специална комисия се занимава с този въпрос от няколко години.
Балистичните свойства на пушката на Мосин бяха влошени от остарелия метод на използване на щик: българската пехотна пушка винаги има щик на цевта. Пехотните и драгунските пушки се прицелват само с неподвижен щик, така че стрелбата се извършва само с щик 3 . В Европа и Америка, от втората половина на 19 век, когато скоростта на стрелба на еднострелните пушки се увеличи и започна да се обръща повече внимание на стрелбата, всички държави преминаха към щик, носен отделно от пушката, той е в съседство с пушката само ако е необходимо. Стрелбата с фиксиран щик, лошото спускане и неудобната шийка на приклада пречат на стрелбата. Недостатъците общо забавят скоростта на огън.
Горепосочените дефекти на пушките Мосин можеха да бъдат отстранени по това време, но комисията очевидно не успя да направи това. Има много причини за това. Основните са техническото изоставане и слабото доверие в пушката, както в малките оръжия.
Драгунската пушка е проектирана много по-успешно от модела на пехотата. Но като кавалерийска пушка е твърде дълга и тежка. Дефектите в зареждането, задействането, шомпола и щика остават същите като при пехотната пушка, както и недостатъците при стрелба само с прикрепен щик.
Вместо чисто кавалерийски модел, казаците получиха драгунски модел, само без щик. Това е най-тежката пушка, която казаците са имали 4 . При езда дръжката на затвора избута ездача, тъй като казаците носеха пушката през същото дясно рамо като пул 5, дръжката на затвора след това лежи на гърба. Трябваше да има дръжката на болта надолунадолу, скъсете и облекчете багажника. Бившата казашка пушка на Бердан беше по-удобна за носене на гърба. Тогава модел на добра кавалерийска карабина може да служи като френска карабина от модела от 1890 г.
От бившите приспособления за казашки пушки в драгунската пушка на Мосин са използвани само слотове за колан (вместо въртящи се ремъци), което е доста рационално. Впоследствие през 1907 г. е пусната карабината на Мосин; той беше кавалерийски модел, макар и не съвсем добре проектиран 6 .
Пушката на Мосин получава първия си боен тест през 1900-1901 г. по време на пътуване до Китай. По-широко изпитание претърпява по време на Българо-японската война от 1904-1905 г., когато с нея е съпоставена японска пушка с по-модерна, макар и по-нова система Арисака. По време на Първата световна война 1914-1918г. недостатъците на пушката Мосин бяха още по-изразени: тя се оказа малко по-лоша от немските, австрийските и турските пушки.
Балистичните свойства на пушката на Мосин бяха и остават доста задоволителни.
1 Спусъкът с предупреждение има лек ход до специален стоп, който изисква по-силно дръпване на куката, преди спусъкът да падне. Прицелвайки се, стрелецът веднага притиска куката към предупреждението, а насочвайки - само стиска куката. Спускането с предупреждение повишава точността на стрелбата.
2 Тази правилна мярка е извършена в пушките на Мосин в Полша и Финландия едва след войната от 1914-1918 г. По-късно в СССР.
3 Изключение правят казашките пушки и впоследствие карабините, те са стреляни без щик.
4 казашки пушки, заредени от дулото, тежаха около 3000 g, казашката пушка на Бердан тежеше 3380 g, Мосин - 3895 g.
5 В битка, при рязане с дясната ръка, дулото на пистолета защитаваше главата и шията на казака отудар със сабя на врага, така че казаците от незапомнени времена носеха пушка на дясното си рамо.
6 Вижте описанието за 1907 г.
Пушки на българската армия през световната война 1914-1918 г
Колко е изисквала последната война пушки за въоръжаване на армията, ясно показват следните данни.
Според персонала на военното министерство от 1910 г. трябваше да има за армията: 4 210 000 пушки Мосин, 342 000 пушки Бердан.
По време на войната беше установено, че загубата и повредата на оръжия изисква месечно попълване на 200 000 пушки, следователно е необходимо да се дават на армията 2 400 000 броя годишно.
Производителността на нашите оръжейни заводи не беше в състояние да изпълни такава поръчка. Нашите оръжейни фабрики през 1916 г. дадоха следните цифри:
Заводът в Сестрорецк планира 75 000, произведе 147 000 пушки
Ижевският завод планира 200 000, произвежда 594 000 пушки
Заводът в Тула планира 250 000, произвежда 657 000 пушки
Общо планирани 525 000, произведени 1 398 000
Следователно нашите фабрики, въпреки добрите темпове на работа, не можаха да се справят с необходимото попълване на оръжия на фронтовете. Затова са дадени поръчки за пушки на чужди оръжейни фабрики.