Как да не станете роби на джаджи съвети на експерти
Израелският психолог Дани Шандор разказа пред Фокус как да не станете роби на джаджите си и какво да направите, ако дигиталната зависимост все пак възникне.
„Няма Wi-Fi в нашето кафене, не защото сме алчни, просто общувайте с тези, които са дошли.“ Тази шега може да послужи като илюстрация на глобалния проблем с подмяната на виртуалната комуникация с реалната. Според клиничния психолог, научен директор на израелския институт "Jaaad Khen" Дани Шандор, това е един от симптомите на "дигиталната зависимост", която всъщност не се различава много от алкохола и наркотиците.
Милиони хора постоянно използват цифрови технологии, как да различим зависимите от тези, които просто отдават почит на удобството на джаджите?— Същността на всяка зависимост е, че човек създава паралелна реалност за себе си и постепенно се премества в нея. Връзките с външния свят отслабват.
Така се губи умението за общуване на живо. За тях става трудно да водят разговор. Трябва да погледнете в очите на събеседника и незабавно да отговорите на това, което казва, а когато сте в интернет, никой не ви вижда и във всеки диалог има поне няколко минути, за да излезете с отговор. Ако видите човек, на когото му е трудно да общува, да изразява мислите си устно, който не иска да напуска къщата отново и изобщо да предприема каквото и да е действие офлайн, трябва да знаете, че това са ясни прояви на цифрова зависимост.
Как възниква дигиталната зависимост?— Точно като алкохола или наркотиците. Човек изпитва пристрастяване в първите дни от живота си. Новороденото е обективно физически зависимо от майката. В нормална ситуация се формира много тясна връзка на ниво чувства, отново зависимост, напълно естествена и здравословна. Аковече на този етап нещо се обърка, например майката започна да има следродилна депресия и тя не иска да се свърже с бебето отново или това е нежелано дете, с което тя е неприятно да се доближава, в живота на бебето се образува празнина, която то напразно ще се опитва да запълни през следващите години.
Няма да кажа, че всички нежелани деца, като узреят, стават зависими, но това със сигурност е една от рисковите групи. Друга група са хората, преживели сериозна психологическа травма, без значение на каква възраст е станала. Основното е, че те имат скрито желание да избягат от реалността и лесно изпадат в зависимост от това, което дава тази възможност.
Като цяло, всякакви сериозни проблеми на родители и деца увеличават риска детето в крайна сметка да стане роб на собствените си джаджи. Една от причините за повсеместното разпространение на цифровата зависимост е, че работещите родители не са много внимателни към децата си. Тази тъжна тенденция започна преди около тридесет години. И бащите, и майките отделят време за общуване с децата на остатъчен принцип и сега се занимаваме с тъжните последици от тази родителска небрежност.
Обръщали ли сте се към вас хора, които искат да се отърват от цифровата зависимост?—Разбира се. В клиниката, в която консултирам, има такъв пациент. Той е женен мъж на средна възраст. Включихме съпругата му и други членове на семейството му, те участват в решаването на проблема. Всъщност по време на контакта с мен съпрузите бяха на ръба на раздялата. Зависимият мъж почти не контактуваше със съпругата и децата си. Със сигурност имаше оправдание за това - каза, че живее онлайн, защото това е важно за работата му, но истината е, че по-голямата част от времето минаваше за игри, комуникация и развлекателни услуги. Ние лекуваменего като обикновен наркоман, тоест първото нещо, което правим, е да блокираме достъпа до „наркотика“. Сега му е трудно, не знае какво да прави, загубил е джаджите си, но постепенно го връщаме в реалния свят. Пациентът знае, че дори и след проведено лечение, трябва да бъде много внимателен. Няма нищо по-лесно от това да се освободиш и отново да изпаднеш в зависимост. Продължителността на лечението зависи от мотивацията на пациента и степента на неглижиране на проблема. Обикновено са достатъчни 10-12 срещи с психотерапевт.
Вероятно има ли по-млади пациенти със същата диагноза?—Сред младите хора, юношите и децата дигиталната зависимост е изключително разпространена, но те обикновено не го осъзнават. Смятат се за напълно здрави, ако забележат признаци на пристрастяване в себе си, наричат ги „начин на живот“. И това значително усложнява въпроса, осъзнаването е 50% от възстановяването. Разтревожени родители идват при нас, опитвайки се да разберат как да върнат синовете или дъщерите си в реалния свят.
Какъв съвет имате за такива родители?—Първо, наблюдавайте децата си, следете къде са и какво правят. За съжаление, в съвременния свят родителите практически са престанали да наблюдават децата си. Смята се, че контролът нарушава и пречи на развитието. Тук е важно да се намери някаква "златна среда". Демократичните методи на родителство не са лоши сами по себе си, но в крайна сметка родителите са отговорни за тях.
Второ, говорете с децата си за пристрастяването. Те трябва ясно да разберат какво точно не ви харесва в тяхното поведение и най-важното - защо. Трето, ако приказките не помогнат, преминете към санкции. Докато децата живеят във вашия дом, те са на ваша милост и няма нищо лошо да отнемете джаджите или поне да ограничите времето, прекарано онлайн.
Как да се избегнедигитална зависимост?—Ако сте изложени на риск, т.е. има сериозно нараняване или има причина да смятате, че не сте получили любов като дете, ще трябва да се свържете с психотерапевт. Решавайки проблема, който ви прави уязвими, вие значително ще намалите риска от всякакъв вид пристрастяване. Иначе всичко е просто: дръжте се в границите. Инсталирайте ги първоначално, без да чакате момента, в който е необходима воля. Решете колко часа на ден си позволявате да прекарвате в контакт с цифровите технологии.
В такива неща старото като светът правило работи перфектно: трябва да знаете мярката във всичко. Например обичам да изпия чаша вино или чаша нещо по-силно в приятна компания, но със сигурност знам, че след няколко чаши трябва да спра, в противен случай удоволствието може да се превърне в проблем.