Как да прекратите трудов договор по споразумение на страните, какви плащания трябва да бъдат направени -
Автор: Гульнара Бигаева
Гулнара Бигаева
Адвокат
имейл: gulnara . bigaewa @ yandex. en
В Кодекса на труда на България прекратяването на трудовия договор по споразумение на страните е уредено в чл. 78, но няма правила, предвиждащи последователност и инструкции, съдържащи необходимостта от анулиране на това споразумение, няма правила, определящи извършването на плащания от работодателя.
Кодексът на труда на България не предвижда писмено изпълнение на споразумение за прекратяване на трудов договор.
В съответствие с чл. Изкуство. 84.1, 140 от Кодекса на труда България трудовите възнаграждения, обезщетенията за неизползван отпуск и други дължими суми се изплащат в деня на прекратяване на трудовия договор, т.е. последен работен ден.
Съгласно чл. 279 от Кодекса на труда при освобождаване на ръководителя му се изплаща парично обезщетение, определено по споразумение на страните, но не по-малко от трикратния размер на средната месечна работна заплата.
Съгласно чл. 127 от Кодекса на труда България при уволнение на служителя трябва да се изплати обезщетение за всички неизползвани отпуски.
При уволнение служителят трябва да издаде редица документи в деня на уволнението:
съгласно чл. 140 от Кодекса на труда България трудово възнаграждение за отработено време, обезщетение за неизползван отпуск, обезщетение, свързано с прекратяване на договора, ако това е предвидено в договора;
При анулиране на споразумение за прекратяване на трудов договор е необходимо да се вземат предвид решенията на Конституционния съд на България и Върховния съд на Руската федерация.
В какви случаи работодателят е освободен от данък върху доходите на физическите лица?
В писмото на Министерството на финансите на България от 26.06.14 г. No.03-04-RZ / 30839 „Относно данъчното облагане на плащанията на данък върху доходите на физическите лица, извършени на служители на организацията при уволнение“, се посочва, че
плащанията, извършени въз основа на споразумение за прекратяване на трудов договор, което е неразделна част от трудовия договор, са освободени от данък върху доходите на физическите лица въз основа на член 217, параграф 3 от Кодекса в размер, който не надвишава общо три пъти средната месечна заплата (шест пъти средната месечна заплата за служители, уволнени от организации, разположени в Далечния север и еквивалентни райони). Сумите, надвишаващи три пъти (шест пъти) средната месечна заплата, се облагат с данък върху доходите на физическите лица по установения ред.
Съставът на разходите за заплати в съответствие с параграф 9 на чл. 255 от Данъчния кодекс на България включва обезщетения при напускане, изплатени от работодателя при прекратяване на трудовия договор, включително споразумения за прекратяване на трудовия договор, както и колективни договори, споразумения и местни нормативни актове, съдържащи норми на трудовото право.
В съответствие с параграф 3 на чл. 217 от Данъчния кодекс на България не подлежат на данъчно облагане (освободени от данъчно облагане) плащания под формата на обезщетения при прекратяване на работа, средни месечни доходи за периода на работа, компенсации на ръководителя, заместник-ръководителите и главния счетоводител на организацията в частта, надвишаваща като цяло три пъти средната месечна печалба или шест пъти средната месечна печалба за служители, уволнени от организации, разположени в Далечния север и еквивалентни райони.
При ненавременно изплащане на обезщетение за почивка по чл. 236 КТ България работодателят е длъжен да заплатилихва в размер не по-малко от една тристотна от действащия към този момент лихвен процент по рефинансиране на Централната банка на България върху неплатените в срок суми за всеки ден забава, считано от следващия ден след падежа на плащането до деня на действителното плащане включително. Размерът на паричното обезщетение, изплащано на служителя, може да бъде увеличен с колективен трудов договор, местна наредба или трудов договор. Задължението за изплащане на определеното парично обезщетение възниква независимо от вината на работодателя.
Към днешна дата законодателят предвижда наказателна и административна отговорност за навреме неизплатени обезщетения. Тази отговорност е заложена в част 1 на чл. 5.27 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, част 4 на чл. 5.27 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, част 3 на чл. 4.5 ЗАО България и чл. 145.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
По този начин при прекратяване на трудов договор по споразумение на страните трябва да се вземе предвид следното:
Кодексът на труда на България не предвижда писмено изпълнение на споразумение за прекратяване на трудовия договор. В случай на трудов спор работодателят ще трябва да представи доказателства, че уволнението е извършено точно по споразумение на страните, поради което е по-добре да прекратите трудовия договор по писмено съгласие на страните;
при уволнение на служителя трябва да се изплати обезщетение за всички неизползвани отпуски. Изплащането на обезщетение на служителите в случай на прекратяване на трудовия договор по споразумение на страните, с изключение на обезщетение за неизползван отпуск, не е предвидено от Кодекса на труда на България;
при уволнение служителят трябва да издаде следните документи: удостоверение под формата на 2-NDFL, удостоверение за размера на заплатите за предходните две календарни години, трудова книжка, както и да извърши следните плащания:заплати за отработено време, обезщетение за неизползван отпуск, обезщетение, свързано с прекратяване на договора, ако това е предвидено в споразумението, трудовия и/или колективния договор;
ако има съгласие за прекратяване на споразумението за прекратяване на трудовия договор, те съставят друго споразумение под всякаква форма;
в случай, че се сключи споразумение за прекратяване на трудовия договор със служител, който е научил за бременността, и той подаде заявление за анулиране на споразумението за прекратяване на трудовия договор, е необходимо това споразумение да бъде отменено;
в случай на ненавременно изплащане на обезщетение за ваканция, работодателят е длъжен да заплати лихва в размер не по-малко от една тристотна от лихвения процент на рефинансиране на Централната банка на България в сила към този момент от неизплатените навреме суми за всеки ден закъснение, считано от следващия ден след установения краен срок за плащане, до деня на действителното изчисляване включително, законодателят предвижда наказателна и административна отговорност за ненавременно изплатени обезщетения, тази отговорност е заложена в част 1 на чл. 5.27 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, част 4 на чл. 5.27 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, част 3 на чл. 4.5 CAO България и чл. 145.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация.