Kak_im_zhit_vmeste Уики справочник на Human Rights Defender
Потребителски инструменти
Инструменти за сайта
Родители и тийнейджъри: как могат да живеят заедно?
Комуникацията родител-юноша е сложна и потенциално конфликтна и за двете страни. Неслучайно има много популярна литература за родители, която има за цел да им помогне да изградят отношения с децата си. В България най-известни са произведенията на Ю.Б. Гипенрайтер и Робърт Т. Баярд и Вашият неспокоен тийнейджър на Джийн Баярд. На практика няма авторитетна литература за тийнейджъри как да поддържат отношения с родителите. Очевидно днес Интернет трябва да се притече на помощ и на двете страни на общуването, особено на младите хора. В този смисъл появата на портала „Самият си педагог: как да избегнем конфликт с родителите“ и видеоклипове, в които на тийнейджърите се дават прости и ясни съвети, изглежда изключително важна и уместна.
Когато децата навлязат в юношеска възраст, това често се превръща в изпитание за цялото семейство. Отчасти ситуацията може да бъде намалена, като се работи със самите тийнейджъри, като им се дават съвети как да изградят безболезнена комуникация с родителите си. Но те могат да се контролират в слаба степен, именно поради повишеното хормонално натоварване. Затова е много по-важно родителите да се ориентират към изграждането на нов тип отношения с децата. Необходимо е, но е много трудно. Дълги години те са чувствали тясна връзка с децата си, сега тази връзка отслабва и сякаш е прекъсната. За повечето възрастни това се възприема като драматично. Те често изпитват реакцията на еманципация дори по-трудно от децата, защото децата искат, стремят се да се откъснат, да се чувстват като възрастни, а за родителите това е нежелателно и изключителноболезнен процес, който изглежда като загуба на дете. Те са свикнали да се чувстват по-опитни, по-знаещи, по-добре разбиращи живота от децата, свикнали са да ги учат, образоват, да им предават опита си и изведнъж децата отхвърлят този опит, искат да получат свой собствен. За родителите е очевидно, че по този път децата ще правят грешки, както им се струва, трагични, те се стремят да защитят децата, да не ги оставят да правят тези грешки. И не разбират защо желанието им, толкова разбираемо, толкова полезно, не предизвиква благодарност, а протест и често дори агресия. Разчупването на навичните стереотипи винаги е трудно, а когато става дума за най-важното нещо в живота - децата, изглежда просто невъзможно.
За да разбера как съвременните „напреднали“, образовани, богати родители изграждат отношения с тийнейджъри, тези, които условно наричаме средна класа, се обърнах към дискусии в семейните интернет портали. Тази група изглежда най-обещаваща, т.к това е авангардна група, далеч пред останалите. Това са предимно жени, майки, живеещи в Москва, Санкт Петербург и други големи български градове, с висше образование и доходи над средните. Много от тях четат литература, посветена на отглеждането на деца и юноши, опитват се да прилагат съвременни методи за отглеждане на деца. Много от тях обаче попадат в конфликтни ситуации и молят други участници в конференцията за съвет какво да правят.
Уеб сайт за самоубийства гласи: „Процентът на самоубийствата сред младите хора се е утроил през последното десетилетие. Основните причини за самоубийство: несподелена любов, конфликти с родители и връстници, страх от бъдещето, самота. Всяка година всеки дванадесети тийнейджър на възраст 15-19ггодини опити за самоубийство. В България коефициентът на самоубийства сред младежите на 100 000 е 20, което е 2,7 пъти повече от средното за света.
Най-често родителите пишат за конфликти с тийнейджъри по следните причини:
2) Тийнейджър се държи грубо (не достатъчно уважително) към родителите си. Има много широк диапазон в разбирането какво е: от непълно изпълнение на изискванията до истинска грубост. Значителна част от родителите, особено високообразованите, изхождат от факта, че тъй като тийнейджърът все още е зависим от тях, той трябва да изпълни всичките им изисквания. В много случаи именно разминаването между представите на родителите и подрастващите за това доколко младото поколение има право на собствено мнение води до остър конфликт, тълкуван като грубост;
3) Тийнейджърът изисква независимост, която родителите не са готови да му дадат. Значителна част от съвременните грижовни родители обграждат децата си със свръхзакрила, породена от екзистенциални страхове. Те са сигурни, че детето, ако не е до тях, е в постоянна опасност, от която са длъжни да го пазят. Някои родители дори казват и пишат, че докато детето навърши пълнолетие, те носят пълна отговорност за него и следователно са длъжни да го предпазват от всякаква опасност. Ако вземем предвид, че всичко изглежда опасно, тогава реакцията на еманципация при съвременния тийнейджър е значително затруднена. Родителите не искат да го пускат никъде сам. Във форумите непрекъснато питат за съвет дали е възможно да пуснат 15-годишно момче при приятели, чиито родители не познават. Отговорите почти винаги са отрицателни. Опасно е, семейството може да е нефункционално, децата ще започнат да правят нещо неподходящо (секс, гледане на порно филми ии т.н.), маниаци и педофили могат да го атакуват. Базисното недоверие към света, което съществува в съвременното българско общество, не може да не предизвика междупоколенчески конфликти, тъй като подрастващите се стремят да разхлабят контрола, родителите пречат на това. Между другото, когато на тийнейджърите просто е забранено да ходят някъде без родителите си, това не е толкова опасно, колкото родителите да започнат да обясняват защо налагат тази забрана. Чрез сплашването се излъчва основното недоверие към света, появата на фобии и депресия - целият свят е опасен;
5) Родителски забрани върху всякакви „тагове“ на младежката култура или субкултура – от облекло до пиърсинг и т.н. За тийнейджърите това е начин да потвърдят принадлежността си към референтна група, за родителите – нарушение на приемливите норми.
Изглежда, че родителите трябва да са положителни за това, че децата им могат да получат помощ, че ще им стане по-лесно. На практика това не е така, което трябва да се има предвид при популяризирането на различните форми на оказване на психологическа помощ на деца и юноши. Основните причини за остро негативното отношение на родителите към подобни форми на подкрепа са следните.
1) Родителите смятат, че децата не трябва да се оплакват от тях. А молбата за помощ се възприема именно като оплакване срещу родителите. От една страна, те смятат, че всички проблеми трябва да се решават в семейството. Недопустимо е да се правят боклуци от семейството, защото тийнейджърът е извън родителския контрол. От друга страна, родителите са уверени, че действията им са правилни, а оплакването от поведението им е форма на предизвикателство;
2) Много родители, особено образовани, много се страхуват от детското правосъдие, въпреки че малко хора знаят какво е то. Те са сигурни, че ако дете или тийнейджър съобщи за конфликт с родителите си, те могат да бъдат отнети от семейството, признавайки ги за лоширодители. В същото време те вярват, че детето ще ги лъже, фантазира, клевети, което прави припадъка особено реален;
3) Общото недоверие на българското население в държавните институции води до това, че всеки опит да се даде възможност на децата и юношите да се изкажат може да доведе само до негативни резултати – детето ще бъде настроено срещу семейството и родителите. Това се отнася за държавните услуги за деца и юноши. В по-общ план това означава, че тийнейджърът принадлежи на родителите и родителите решават как да го възпитават.