Какво е добро и какво е лошо Linux за училищата
Спорове, спорове, спорове.
След това искам да дам примери за аргументите на защитниците и противниците на въвеждането на софтуер с отворен код в училищата. Нека се опитаме да разберем кои фактори наистина пречат на прехода и кои са „надути“ и нямат основна причина.
– „Повечето програми, използвани на компютри, включително игри, са проектирани да работят само на операционна система Windows“ Честно твърдение. Това обаче изобщо не означава, че след като сме инсталирали Linux, няма да можем да използваме компютъра, а ще търсим дълго и упорито програмите, от които се нуждаем. Всичко е точно обратното. Факт е, че в комплекта, доставен на училищата (както всъщност на всеки инсталационен диск на Linux) има огромен брой програми за удобна работа и учене (в края на размисъла си ще говоря малко за техния състав и реакцията на децата към присъстващите в комплекта програми) Освен това Linux има програма Wine, която ви позволява да стартирате програми, предназначени да работят в Windows. Разбира се, не всичко е толкова гладко и за някои от програмите, използвани в нашите училища, няма аналози в Linux, но не трябва да гледате на това като на извинение да се откажете от софтуера с отворен код и да се върнете към познатите програми, за които трябва да плащате понякога неоправдано високи цени. Това е просто проблем за решаване.
- „Linux е твърде сложен, учителите ще трябва да бъдат преквалифицирани, училищните програми ще трябва да бъдат преработени, а студентите, обучени в операционната система Linux, няма да могат да продължат образованието си във висши учебни заведения и да намерят нормална работа“ Такива твърдения, според мен, са типични за хора, които са далеч от учебния процес, но ако чуем тези аргументи от устата на учителите, тогава това е сериозна причина да се съмняваме в тяхната компетентност, тъй като, първо, всеки, който се опитва да разбереLinux ще направи това без особени затруднения - външният вид на операционните системи има много общи черти. Интерфейсът на програмите понякога е напълно еднакъв. Второ, училищната програма по компютърни науки не означава изучаване на една операционна система, а тяхната обща цел и принцип на работа. Освен това съвременните учебници предоставят примери и практическа работа, предназначени както за Windows, така и за Linux. По този начин промяната на външния вид и дизайна не трябва да обърква нито учениците, нито особено учителите.
В резултат на това, след като се запознаете с подобни аргументи, човек получава усещането, че говорителите не само не са виждали операционната система в действие, но понякога не са запознати дори с описанието и придружаващите документи. Сега нека чуем мнението на поддръжниците на свободния софтуер.
Сред привържениците на внедряването на софтуер с отворен код повечето от тях използват свободен софтуер от дълго време, поради което дават по-силна аргументация за своите мнения; и въпреки че понякога и те "прекаляват", много от изтъкнатите от тях аргументи заслужават да им се обърне внимание. Ето някои предимства, които според потребителите на безплатен софтуер трябва да ни убедят в очевидното предимство на безплатния софтуер:
— „Отвореният код отваря нови възможности за учене“ Изходният код е структурата на програмата и можете да разберете как работи програмата само като проучите изходния код. Логично, нали? Автомонтьор няма да стане като изучава кола само по снимки и външен вид, без да може да надникне под капака и да разглоби двигателя.
Но най-, според мен, най-големият плюс е, че разработването на софтуер с отворен код на фона на внедряването в училищата ще насочи вниманието на хората към свободния софтуер, което не само ще намали нивото на пиратството в България, но и евентуално ще насърчиплащат на производителите на софтуер да преразгледат цената на своите софтуерни продукти, тъй като днес тяхната ценова политика не може да се нарече адекватна, поне на българския пазар. Всъщност какво ще избере купувачът, ако в магазините се появят лаптопи с модерни безплатни операционни системи, които ще струват 4-5 хиляди по-евтино от подобни модели с предварително инсталирана операционна система Windows, като същевременно не са по-ниски по функционалност от последните, а понякога дори и пред тях?
Ами на практика?
И накрая – първият ден след смяната на софтуера на примера на малко селско училище. Компютърен клас. 5 компютъра - 4 стари ученически и съвременен учителски, към които са свързани проектор и МФУ. Системните изисквания на компютрите на учениците оставят много да се желае, така че от огромната купчина платени програми, изпратени в пакета за първа помощ, преди това бяха инсталирани само операционната система, "офисът" и антивирусната програма. Същият "Photoshop" децата никога не са виждали.
Така. Децата са поканени да се запознаят с новата "сложна" операционна система. Отнема няколко минути, за да свикнете, след което започват да се отварят една по една (в смисъл - на свой ред) програми. gimp, отворен офис. Менделеевата таблица. тестове по география... Знаете ли начин да накарате учениците да учат география? Или химия? Правете го с удоволствие, със страст. И как да се обясни значението на термина "Алгоритъм", така че да се настани сигурно в тяхната памет? В училищния комплект има програма за обучение по програмиране, наречена Kturtle, в която можете да накарате костенурката да се движи с прости команди ... Даваме на децата задача: накарайте костенурката да нарисува квадрат и след няколко минути те написаха „Първата програма в живота си“ с удоволствие; и тук става ясно: ролята на Учителя изобщо не еда научите как да използвате програмата (децата сами могат да отидат на помощ и да научат основните команди), но да събудят у децата интерес към ученето, жажда за нови знания. И какъв вид "ОС" е инсталиран на компютъра - десетото нещо.
Има проблеми - и къде без тях. Засега мултифункционалното устройство, свързано с компютъра на учителя, не работи и учителите гледат новата ОС с квадратни очи. Затова беше решено да оставим Windows заедно с Linux до Нова година - ще има време учителите да свикнат с него и да решат проблема с MFP.
Обобщавайки горното, можем да кажем, че софтуерът с отворен код е достойна алтернатива за инсталиране на училищни компютри (и на компютри като цяло) и има несъмнени предимства, които повече от компенсират недостатъците, без които, както знаете, няма такова нещо. Можете само да се карате на организацията за изпълнение, но кога в България нещо е вървяло гладко и по план? И освен това нещата ще вървят много по-забавно, ако спрем безкрайния дебат за това кое е "по-готино" и се справим с проблемите, които пречат на внедряването на софтуер с отворен код.