Какво направиха комунистите в първата година на съветската власт българската седморка
Съветското правителство започва изграждането на „новия свят“ веднага след Октомврийската революция. Трансформациите се извършват с невиждан ентусиазъм, като се изкоренява почти всичко, което е свързано с появата на стара България.
Реформа в образованието
Нов правопис
Октомври 1918 г. беше белязан и от появата на постановлението „За въвеждане на нов правопис“, което, от една страна, предвиждаше опростяване на правописа, а от друга, създаването на писмен език за народи, които преди това не са го имали.
Честно казано, трябва да се отбележи, че реформата на правописа е планирана през 1904 г. от комисия на Императорската академия на науките, председателствана от А. А. Шахматов.
Сред нововъведенията изтъкваме следното: изключване от азбуката на буквите Ѣ (ят), Ѳ (фита), I („и десетична“) и замяната им съответно с E, F, I; изключване на твърд знак (Ъ) в края на думите и части от сложни думи, но запазването му като разделителен знак; замяна в родителен или винителен падеж на окончанията на прилагателни и причастия от -ago, -yago на -th, -his (пълен - пълен, син - син).
Страничен ефект от правописната реформа бяха някои икономии в писането и набора. Според българския езиковед Лев Успенски текстът с новия правопис е скъсен с около 1/30.
Национализация
Най-важната мярка на съветското правителство е „социалистическата национализация“, извършена в интерес на трудещите се и „експлоатираните маси на селото“. Така национализацията на земята става икономическа основа за кооперирането на селските стопанства.
С превземането на Държавна банка на България болшевиките поеха контрола над всички частни банки в страната. В такъв контрол Ленин вижда преходна форма на национализация,което би позволило на работниците да овладеят финансовото управление.
Но поради саботажа на банкерите, съветското правителство беше принудено да експроприира банковия сектор възможно най-скоро.
Земя за селяни
Този документ обаче съдържаше редица други също толкова важни разпоредби: разнообразие от форми на използване на земята (домакинство, ферма, комуна, артел), премахване на правата на частна собственост върху земята и забрана за използване на наемен труд.
Смята се, че след премахването на частната собственост върху земята, около 150 милиона хектара земя са преминали в употреба на селяните.
Прилагането на "Поземления указ" обаче доведе до безконтролно заграбване на собствеността на собствениците на земя. Според историка Ричард Пайс, "селското мнозинство от населението на страната за няколко месеца напълно се оттегли от политическата дейност, потапяйки се стремглаво в" черното преразпределение "на земята."
Мир на народите
„Декретът за мира” е разработен лично от Ленин и единодушно приет на същия Втори общобългарски конгрес на Съветите. В своите инициативи съветското правителство предложи „всички воюващи народи и техните правителства незабавно да започнат преговори за справедлив демократичен мир“.
С нота за началото на мирните преговори Ленин се обръща към редица европейски страни, но предложението на съветската страна е пренебрегнато. Още повече, че след получаване на съответната нота испанският посланик веднага е отзован от България.
Френският историк Елен Карер д'Анкос вижда едно от обясненията за тази реакция на Запада в това, че "Декретът за мира" е възприет от европейските страни по-скоро като призив за световна революция.
Разделяне на църквата от държавата
Указът, по-специално, установява свободата „да се изповядва каквото и да ерелигия или да не изповядва никаква”, лишава религиозните организации от всякакви права на собственост и обявява цялата църковна собственост за собственост на народа.
Реакцията на църквата след обнародването на проектоуказа последва веднага. Петроградският митрополит Вениамин се обърна с писмо до Съвета на народните комисари със следните думи: „Осъществяването на този проект заплашва православния български народ с голяма скръб и страдание. Считам за свой морален дълг да кажа на хората, които в момента са на власт, да ги предупредя да не изпълняват предполагаемия проектоуказ за изземване на църковни имоти.
Отговорът на това писмо беше само ускорена подготовка на процедурата за отделяне на църквата от държавата.
Въведение в григорианския календар
Появата на този указ се дължи главно на факта, че Юлианският календар, използван от Православната църква, създава за България „неудобство в отношенията с Европа“, ориентирано към григорианското летоброене. След отделянето на църквата от държавата нищо не възпира съветското правителство да въведе „новия стил“.