Катапулт и гастрафет - цивилизационна война - цивилизация и война
изобретение на катапулт
В оригиналната си версия гастрафетът се състоеше от мощен сложен лък, монтиран през леглото. Външно гастрафетът бегло приличаше на по-късния арбалет. Гастрафетът („коремен стрелец“) получи името си от извитата коремна опора, която се използваше при навеждане на оръжието. Леглото на гастрафета съдържа две части, които по-късно определят развитието на катапулта: цевта (сиринкс) и затвора (диостра). Цевта е в основата на оръжието. Отпред към цевта беше прикрепен лък, а отзад - акцент за стомаха. Затворът беше по-къс и беше вкаран в жлеба на лястовича опашка на цевта, ходейки напред-назад по този жлеб. Кучетата бяха прикрепени към задната част на болта, опряни на зъбите на две прави тресчотки. В изпуснато състояние затворът беше отпред на нивото на права тетива. Преди изстрела стрелецът фиксира тетивата със спусъков механизъм. После опря болта на земята и се облегна по корем на ограничителя в задната част на кутията. Акцентът премести носа напред спрямо болта, вдигайки гастрафета. Не беше възможно гастрафетът да се вдигне по друг начин, тъй като лъкът беше твърде стегнат.
След вдигането на лъка се насочваше към целта. Тъй като гастрафетът беше твърде тежък, при зависване винаги се използваше спирачка. Във взведения гастрафет беше вкарана стрела. Лостът на спусъка освободи зъба, държащ тетивата, и се чу изстрел. След това целият процес се повтори.
В ранните години на 4в. пр.н.е някои разновидности на гастрафета вече са били известни. Гастрафет включваше в състава си голям композитен лък, състоящ се от дървена сърцевина с наслагвания от рог и сухожилия. Когато лъкът беше изтеглен, сухожилието работеше на напрежение, а рогът работеше на компресия. В момента на изстрела раменете на лъка се върнаха в първоначалното си състояние, изхвърляйки стрелата напред.