Категории на етиката (ерата на античността - модерния период)
Министерство на образованието на България
Омски държавен университет. Ф.М.Достоевски
Дисциплина: Етика
По темата: Категории на етиката (епохата на античността - модерния период)
Изготвил: Пазилова М.К.
Лектор: Конишева Т.Ф.
2.добродетели и съвест (и някои други).
Всяка морална идея (концепция) е нормативна, тя винаги предписва и оценява нещо. В етиката тази идея за дължимото и ценното, първо, получава научна обосновка (Нормативна етика) и, второ, става обект на теоретичен анализ, в който става ясно какъв вид морално отношение се изразява тук.
Етиката възниква и се развива под влиянието на необходимостта от научно разбиране на морала, за да се овладеят практически законите на моралната регулация. Представителите на етическата наука от най-ранните етапи на нейното развитие се стремят да дадат определена интерпретация на действащите в обществото морални норми.
За всекидневното съзнание, представите за добро и зло, справедливост и др. са неотделими от тяхното конкретно предметно-сетивно съдържание. Ако вземем предвид, че обикновеното съзнание не е защитено от погрешни, едностранчиви преценки и просто заблуди, както и възможността за разминаване на класови и социални интереси, към горното може да се добави по-голяма вероятност за субективистично разбиране на моралните идеи на нивото на обикновеното съзнание. Въпреки че моралният опит на човечеството като цяло е доста силна гаранция за запазването на тяхното най-общо обективно съдържание.
Процесът на формиране на етиката започва в средата на първото хилядолетие пр.н.е. в Древна Гърция, Индия,Китай. Самият термин „етика“ е въведен в научното обръщениеот Аристотел,който е автор на произведения като „Никомахова етика“, „Голяма етика“ и др.
В предишния период, в продължение на хиляди години, е натрупан първичен умствен материал, който е фиксиран главно в устното народно творчество - митове, приказки, религиозни идеи на първобитното общество, в поговорки и поговорки и в които са направени първите опити по някакъв начин да се отрази, да се разбере връзката между хората, връзката между човека и природата, по някакъв начин да си представим мястото на човека в света.
През V в. пр. н. е. етичните изследвания започват да заемат важно място в духовната култура. Учителят на Аристотел Платон (428 -348 г. пр. н. е.), както и учителят на самия Платон - Сократ (469 - 399 г. пр. н. е.) се занимават с различни проблеми на морала. Българският философ Вл.Соловьов обаче нарича И.Кант основоположник на моралната философия, т.е. етика.
Ел Ей Попов казва, че „може да се твърди с известни резерви, че в края на 18 век е завършен предварителният етап в развитието на етиката. По това време се създават основните понятия на морала, толкова важни за разбирането на същността на моралната философия.
Освен това началото на процеса на формиране на етиката беше улеснено и от внезапния срив на социалния живот, настъпил в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Все по-силната държавна власт измества племенните отношения, старите традиции и обичаи. Имаше нужда от формиране на нови насоки, идеали, нови механизми за регулиране на отношенията между хората.
Така че „мъдреците, които са работили още преди появата на философията, „издават“ практически препоръки за ежедневно поведение: „Нищо прекалено“ (Солон), „Най-доброто е мярката“ (Клеобул), „Почитайте старостта“(Хилон), „Не лъжи” (Солон) и др., отбелязва Попов.
Следователно вниманието, което древногръцките мислители обръщат на разглеждането на добродетелите, е съвсем логично. Правени са опити по някакъв начин да се систематизират добродетелите, така че да се ориентират по-лесно.