Казахски народни приказки, Приказки за Алдар-Кос, Вълшебната птица на Алдар-Кос
След смъртта на баща си Алдар-Косе се сбогува с братята и роднините си и тръгва на пътешествие през степта. Издърпване на крилото, подпирайки се на пръчка, денят продължава, нощта продължава, месецът продължава, годината продължава. И така го поведе, пътят към подножието на непозната планина. Като легнал нар-гигант планината прегради пътя. Снежният връх се издигаше в облаците, по стръмните склонове имаше само голи скали: нямаше какво да се хване за копито на архар, камо ли човек да стъпи. Алдар-Косе се замисли, но веднага си каза: — За човека няма нищо невъзможно. Най-здравото желязо е покорно на ковашкия чук. Ако смелият не се страхува от смъртта, наистина ли се страхува от стръмно изкачване? Да става каквото ще! Ще изкача тази планина и ще я преодолея. Прекара нощта. Презимували. А през пролетта с песен се захвана за работа: издълбаваше скалите, правеше стъпала, стъпало по стъпало се изкачваше все по-високо. Настъпи денят и часът - Алдар-Косе, събрал последните си сили, направи още една крачка и - пристъпи с двата крака към върха. Той погледна напред и като видя яркото слънце точно пред себе си, извика от радост и падна безчувствено върху камъните. Дълго време той лежа неподвижен и когато се събуди, полуотвори очи и какво тогава? Птицата Байгуз седи на гърдите му, обръща глава в различни посоки, изглежда, че е объркала човека с парче скала. Той грабна птицата Алдар-Косе и бързо завърза крилете й. - Това е добре - казва той, - ти все още, Baiguz-bird, ще ми бъдеш много полезен! Като постави птицата на дясното си рамо, Алдар-Косе започна да се спуска от стръмното. Тук той се спуска в долината, оглежда се: зелени склонове, могъщи ели, цъфнал жайлау, прозрачен извор. А до пролетта има нова юрта, бяла юрта, по-бяла от яйце, и дим се вие над нея. Глоба. Алдар се влюби. „Това жилище на приятел ли е или на враг? Хората живеят ли тук или са страшни дяуси?Влизане или преминаване? Няма защо да отлагаме и няма защо да бързаме“, помисли си той. Той внимателно се промъкна, надникна през процепа на вратата и видя: двама мъже и една жена седяха на богат килим, пиеха пенлив кумис, пируваха с ароматна наденица и шепнеха нещо. „Ех, да, ето, гледам, празникът е! А където има празник, има и гости. Ще вляза!“, каза си Алдар-Косе. Слушах. Мъжът говори тихо, навеждайки се към ухото на жената: - Съпругът ви ще се появи, трябва да побързаме. Скрий ме в сандък и ме заключи. Посрещнете съпруга си по-любезно, за да не мирише лошо. Нахранете го обилно, дайте му да пие кумис, омекотете леглото. И когато захърка, отвори сандъка, ще убия стария мутрак за нула време. Да вземем богатството. Да живеем в Байски! Апчи! Алдар-Косе кихна. Заговорниците скочиха от страх и се стрелнаха из юртата. В един миг мъжът се качи в сандъка, а домакинята го заключи там и скри ключа под ятагана. „Всичко е ясно“, каза си Алдар и прекрачи прага. Домакинята го погледна намръщено с недоумение и гняв. И Алдар-Косе: — Здравей, Келин! Имай милост, остави уморения пътник да си почине край твоето огнище. — Шейтан те доведе, неканен гост! Как ме уплаши! А Алдакен вече е кацнал на почетното място, с кръстосани крака и усмихнат от върха на главата си. -На какво се усмихваш?-пита жената. И тя си мисли: „Този негодник има нещо на ума си. " - Усмихвам се на тази саба с кумис и онова ястие с наденица - трогателно казва Алдар. — Е, яжте и пийте! Просто побързайте и се изгубете! Когато казват „яж и пий“, Алдар чува перфектно, когато казват „изгуби се“, той е глух. Алдарк седна до черна саба и до дървена чиния, напи се, хапна, колкото можеше да побере утробата, и веднага се изтегна върху шарен килим. Виждайки, че скитникът не бързапо пътя, жената извадила златна и казала: - Ето ти една жълтица, скитнико. Вземи го и се махай! Алдар-Косе, след като получи парите, започна да благодари и да се покланя, в продължение на час или може би повече се поклони и благодари, а след това каза: — Сбогом, господарке, напускам, напускам напълно, напускам завинаги. Просто ще нахраня вълшебната си птица на дълго пътуване. И той пуска птица на килима да кълве трохите храна. Байгуз кълве, времето тече, домакинята се ядосва, Алдакен се хили.