Къде е по-добре за нашите ученици - у нас или в чужбина » Не на реформата в образованието! Ние сме против закона
За безплатно образование и медицина
Къде е по-добре за нашия ученик – в България или в чужбина
Къде е по-добре за нашия ученик – в България или в чужбина
Директори на български и британски училища, ученици, техните родители и експерти се опитват да разберат къде и какво е по-добре да се учи
За да отговорите точно на въпроса къде е по-добре да учи едно дете, си струва да разберете какво добро може да предложи българското образование за деца от различни възрасти, както и как чуждестранното образование се различава от него. Това се опитаха да разберат директори на български и британски училища, самите ученици и техните родители, както и експерти от фирма „Албион“.
Преди 20 години, когато българите започнаха да изпращат децата си да учат извън България, те се ръководеха от простата идея, че при всички случаи в чуждо училище ще бъде по-добре, отколкото в българско. Такива решения често се водят от съображения за сигурност. „Днес, когато няма спешна нужда да се извадят децата от престъпното общество, желанието на всяка цена да се обучават деца в чужбина без балансиран избор на възможности и правилна подготовка на ученик или студент е явен атавизъм“, казва Валентин Шчукин, главен изпълнителен директор на Albion, един от водещите оператори на пазара на чуждестранно образование за българи.
Разбира се, въпреки че образователната система в България е сериозно болна, все още имаме училища със силни традиции, които поддържат високото си ниво на преподаване и са много конкурентни на световно ниво. Нелепо е да копираме образователни системи, които чуждите държави вече са изоставили или изоставят, а в чужбина въвеждат нашата система за работа с даровити ученици, която у нас се задушава. И така, американците спряха да творятогромни училища и ги разделят обратно, а в Англия например прилагат нашите принципи за организиране на физико-математическите училища Александър КовалджиЗаместник-директор по науката на лицей „Второ училище“, директор на ВМС
Наистина, като започнете да сравнявате възможностите на българските и чуждестранните училищни програми, веднага ще установите, че учебната програма за начално училище в повечето български училища, особено в столицата, е не по-малко обемна и качествена в сравнение с това, което могат да предложат чуждестранните училища. Така учители от частни британски начални училища, които работят с деца от различни страни, отбелязват, че българските ученици в началните класове традиционно са по-добре подготвени по математика от своите връстници от много страни. Преди време по-слабият акцент върху преподаването на чужди езици можеше да се отдаде на недостатъците на българското основно училище, но през последните години ситуацията се промени към по-добро. Да, и експертите по принцип не съветват да изпращат дете под 10-11 години да учи в чужбина: от една страна, учениците от началното училище все още нямат достатъчно езикова подготовка за пълноценно образование (съществува висок риск от чуждо „повтаряне“), от друга страна, те рискуват никога да не придобият умения за грамотна писмена българска реч, пропускайки значителен слой от националната литература и култура. Да не говорим за психологическата неподготвеност на повечето ученици от началните класове да бъдат отделени от родителите си за дълго време.
Преди пет години изпратихме дъщеря ни в известен пансион в северната част на Шотландия. Тогава тя беше на седем години. Наеха настойник, мислеха, че всичко ще бъде наред. Това обаче се оказа най-лошата година в живота ни. Детето беше напълно неспособно да се адаптира. Преместих се в Шотландия, за да прекарам уикенда с дъщеря си, но дори това не спаси положението. Върнахме се след шест месецасе грижи за детето дълго време след стрес. Сега тя е на 13 и не иска да мисли за обучение в чужбина Елена Токарева, московчанка
Нашата математика по-силна ли е?
В средното и средното училище отговорът на въпроса „да отида или да не отида“ също зависи от избраната специализация. Ако ученикът направи избор в полза на физико-математическо направление и има съответните способности, е напълно реалистично да избере за него силно българско училище, което поне няма да отстъпва на повечето добри чуждестранни.
И евентуално да надмине. В нашия лицей например са известни само два случая, когато богати родители са изпратили децата си след 9-ти клас в лондонско училище в името на по-нататъшна кариера. Но децата не бяха доволни от това, те написаха писма, колко им е скучно там, че знаят математиката по-добре от всеки друг. Но що се отнася до висшето образование, струва си да се признае, че има повече случаи на прием в чуждестранни университети. Мисля, че това се дължи на влошаването на позицията на науката у нас, с унижението на Руската академия на науките, която беше лишена от независимостта й. Александър Ковалджи, заместник-директор по науката на Втори училищен лицей, директор на VMS
В класацията на 500-те най-добри български училища, която се появи миналата година, първите редове наистина заемат столичните училища със задълбочено изучаване на физика и математика - като лицей № 1535, училището-интернат на Колмогоров към МГУ, училище № 57. Възпитаниците им лесно влизат в най-добрите български и чуждестранни университети. „След 57-мо училище влязох в Московския физико-технически институт и докато получих бакалавърска степен, получих покани да уча безплатно в магистърска програма в най-добрите европейски университети“, казва 25-годишният Константин Бушуев, който живее в Германия. – Избрах Технологичния институт в Карлсруе, станах магистър, сега работя с удоволствие като изследователсътрудник и написване на докторска дисертация.
В английските училища рано, от 10-годишна възраст, започва изучаването на теорията на вероятностите, а 14-16-годишните, като част от курса GCSE, изучават тази тема много задълбочено, използвайки примера на сложни проблеми. Също така математическата статистика и работата с данни са повече от сериозно застъпени в училищната програма на GCSE. Но тригонометрията в българското училище започва на същата възраст като в Обединеното кралство, но накрая се изучава по-задълбочено. Свойства на тригонометрични функции, уравнения с тригонометрични функции в българската училищна програма са по-трудни. Изучаваме логаритми и интеграли в последните класове на средното училище, във Великобритания - от 16-годишна възраст като част от A-level програма. Сергей Рахманов PhD, подготовка на български ученици за обучение в чужбина
Въпреки това консултантите на Albion отбелязват, че има редки случаи, когато българските ученици преминават лесно математиката, когато постъпват в чуждестранно училище. „Мнозина се спъват на задачи по теория на вероятностите и математическа статистика, на сложни задачи по планиметрия и стереометрия“, казват в Албиона. „Така че има сериозни пропуски в настоящата българска учебна програма по математика.“
Повече практика в чужбина
В същото време британските ученици започват да изучават естествените науки (физика, химия, биология) много рано и, за разлика от нашите ученици, те не само отделят повече време на тези предмети, но и получават знания „от практиката“, в процеса на многобройни експерименти, както успешни, така и не много успешни.
Добрите частни английски училища постигат задълбочено усвояване на програмата от блока естественонаучни дисциплини (science), въпреки че самата програма съдържа по-скоро по-тесен набор от теми, но с приложение в практиката. Например по биологиядетайлно се изучават съставът на здравословното хранене, основните често срещани човешки заболявания и факторите, водещи до тяхната поява и др.. д-р Сергей Рахманов подготовка на български ученици за обучение в чужбина
Валентин Шчукин, ръководител на Albion, отбелязва, че химията и биологията се изучават в британските училища година и половина напред, което създава големи трудности за нашите ученици както на етапа на подготовка за приемни изпити в британските училища, така и през първите месеци на изучаване на тези дисциплини в Обединеното кралство.
Трудно ми беше с химията. В нашите училища се преподава по различен начин, трябваше да наваксам и да свикна с това, посветих всичките си първи британски ваканции на часовете по химия. Като цяло ми се струва, че не е много трудно да се премине от българската към английската програма. Но от друга страна, в последните два класа A-level се преподават предмети на нивото на нашите университети, подготвяйки студента за бъдещо обучение в университета, ние нямаме това.Олег Фалков, 17-годишен ученик от Royal Russel School
Сергей Рахманов казва, че британските частни училища като цяло се справят по-добре по отношение на усвояването на учебната програма - "в сравнение с "обикновените" училища." На първо място, според него, чрез създаване на среда, в която ученето е на първо място. Основните тук са дисциплина, строг дневен режим, а оценката е обща, в зависимост от всяка изпълнена домашна работа и от всяка междинна контролна. Разделянето на учениците на групи според представянето също дава плодове, в резултат на което всеки ученик се занимава на своето ниво: „напреднали“ – сложни теми, изоставащи – по-прости: така нито единият, нито другият губят време.
Бях изненадан от разпределението на учениците по нива на знания, не бях до товаготов. Казаха ни, че въз основа на резултатите от първите тестове можем да бъдем преместени в други групи. Тоест нямаш един определен клас, в който учиш от влизането до завършването, както ние. Преминавате от група в група в зависимост от степента на владеене на предмета. Колкото по-високо е нивото на знания, толкова по-напреднал е класът. Много ми хареса, наистина помага за успешното учене Глеб Яшков A-level ученик в Ashford School
Разбира се, не само това помага да се учи в частно британско училище, но и висококвалифициран преподавателски състав.
Подбираме най-добрите и квалифицирани преподаватели. Успехът на училището и неговите ученици се осигурява от тях. Всеки предмет се преподава от професионалист, например музика от професионален музикант, химия от учен химик, ние не вземаме учители по специалност, а специалисти, които могат да станат учители и които са готови да се развиват. Патриша Уодхаус Директор на Malvern St. Джеймс
Заслужава да се отбележи, че наистина в десетки топ британски училища от 10 до почти 40 процента от учителите са специализирани специалисти, завършили Оксфорд и Кеймбридж.
За огромната роля на учителите в образователния процес се говори и в българските училища. „Добрите учители оценяват ученика не абсолютно, а в сравнение със самия него, дали расте, дали работи с пълна сила“, казва Александър Ковалджи. „Фундаментално важно е децата да учат не за оценки и не за родителите си, а за себе си и тогава тяхната гледна точка се променя, те се опитват да разберат какво и защо ги учат, откъде идват тези знания, къде и как се прилагат.“ Но според Ковалджи такива учители в България вече са все по-малко.
Талантливите млади хора не стават учители, защото професията не е престижна, кариерното израстване е малко, натоварването е голямо, а свободата е малко. И без това дори най-добрата училищна програма няма да бъде изпълнена. Критериите за оценка на дейностите на нашия учител са насочени към създаване само на видимо благополучие, а електронният дневник играе отрицателна роля, тъй като текущите оценки стърчат и те се считат за показател за качеството на образованието.
За разлика от това директорът на британското училище казва, че „основният плюс на британското частно образование е цялостното развитие на детето, включително чрез многобройни извънучилищни дейности - клубове, спортни секции, творчески лаборатории“, изброява Уодхаус. „Учим децата да оценяват критично всяко събитие, открито да изразяват и защитават своята гледна точка, да търсят изход от всяка ситуация, а това според мен е дори по-важно от придобиването на знания.“ „Така е“, потвърждава Глеб Яшков. „Няма тъпчене, няма обучение, урокът се провежда в диалог с учителя и това помага за разбирането на материала много по-добре.“
Един от най-трудните предмети в британските училища, което е много странно за нас, е историята. Както отбелязва режисьорът Малвърн Сейнт Джеймс, „оценките по история означават много за влизане в Оксфорд и Кеймбридж“. Причината е проста: във Великобритания тази дисциплина вече се изучава в училищата като наука, а не просто набор от дати и факти, и като анализирате факторите, които са определили хода на събитията в миналото, опитайте се да се научите как да предсказвате хода на събитията в бъдещето. По очевидни причини такъв анализ и още повече аргументирана прогноза за исторически събития изисква отлични аналитични умения.
В програмата на британското училище заЗа мен най-трудно беше изучаването на история или по-скоро необходимостта да пиша дълги есета по всяка изучавана тема. Дават ви се факти, а вие анализирате и изграждате теория. Те не ви натрапват възгледите си, те развиват способността да мислят и да изразяват своята гледна точка, това, което наричат „критично мислене“, казва Алия Айнетдинова, ученичка в Bromsgrove School. - Ако сте успели да аргументирате мнението си, дори и да не съвпада с общоприетото, ще бъдете признати за работата. Това ми хареса много. Знанието се придобива чрез обсъждане и анализ.
Експертите обаче предупреждават, че британската учебна програма с нейната ранна (от 16-17-годишна възраст) тясна специализация, включваща в повечето случаи изучаването само на четири предмета, крие риск от „недообразование“, особено ако този минимален брой предмети не се преподава от възпитаници на Оксфорд, Кеймбридж и други видни университети, както в най-добрите частни училища в Англия. Сега на този риск могат да бъдат изложени и българските училища, които, приели рано тясна специализация, да се окажат с полуграмотни възпитаници - особено когато става въпрос за селските училища. „Изборът на няколко предмета за бъдеща специализация, които се изучават в продължение на две години от програмата A-level, се определя от по-нататъшното обучение в университета“, оправдава ранната специализация Wodehouse. – Ако планирате да учите там, то такъв избор изглежда логичен и разумен и в никакъв случай не може да се счита за недостатък. Друг е въпросът как и от кого се преподават тези предмети и как се допълват след часовете.
Анна Василиева, Елена Коптелова