Конспирация на надеждата! диаконов
За да тържествува злото, Достатъчно е добрите хора да не правят нищо!
Уважаеми читателю! Е, пак съм с теб и пак държиш третата ми книга в ръцете си. Честно казано, очаквах, че цялото ми писане ще бъде ограничено до издаването на втората книга от поредицата „В зоната Уз“ за изтезанията и затворите в Узбекистан. Първите два тома вече са налични за свободна продажба и ще ги намерите тук!
Едно нещо не мога да разбера, наистина ли "те" всички ни смятат за добитък или "те" си мислят, че самите те отдавна са станали богове и могат да ни серат на главите до края на света?
Читателят ще попита: -Какво стана?
Отговарям, нищо особено, просто минахме покрай демонстративното посещение на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун в Ташкент и след това в Бухара, преди това той посети други централноазиатски републики, където ситуацията с човешките права също не е прозрачна.
Официално на уебсайта на ООН беше посочено, че темата за правата на човека е била ключовата точка на посещението на генералния секретар, но от достоверни източници стана известно, че не са повдигнати въпроси, тъй като Ислам Каримов не понася никакви разговори по тази тема. Иначе сайтът на ООН и проправителствената преса вече щяха да се задавят в екстаз, тъй като в Узбекистан всичко е прекрасно и невероятно.
Не само кървавите диктатори са отговорни за престъпленията срещу човечеството в Централна Азия, но и техните високопоставени съучастници в Стария свят и във високи служби отвъд океана. Най-ужасните престъпления срещу човечеството през 21 век са не само концентрационните лагери, политическите репресии, детското робство, мъченията и извънсъдебните екзекуции, но и ясното мълчание за тези зверства.
В средата на миналия век на територията на СССР с усилията на комунистите имашековарните планове за премахване на неугодните лица бяха издигнати в ранг на държавна програма. Общо в периода 1930-50 г., според различни оценки, са били унищожени повече от 27 милиона души. Това ужасно престъпление срещу човечеството остана в историята като сталинските репресии.
Приблизително по същото време кафявата чума избухна в Европа, което доведе до Втората световна война, която струва повече от 100 милиона човешки живота. Престъпленията на нацистите нямат давност и са поразителни със своята жестокост.
Изглежда, че какво друго е необходимо? В крайна сметка човечеството осъди тези престъпления и се закле, че никога повече няма да има кланета на човек - човек и всички искрено вярваха, че това е последната война.
Ако сталинските репресии бяха възможни поради изолацията на СССР, който беше затворен от целия свят чрез „желязната завеса“, то фашизмът надигна глава само благодарение на мълчанието на световните лидери.
Въпреки това, днес в някои страни и особено в постсъветските републики - водени от бивши комунисти, в частност в Централна Азия, концентрационните лагери, наследени от Съветския съюз, са възродени и има изтезания на Гестапо, унищожаването на всяко недоволство и физическото изтребление на хората.
Абсолютно не ме интересува как се казва Обама, Меркел, Маккейн, Бан Ки Мун или някой друг, но дали става дума за масови репресии и други ужасни престъпления срещу човечеството. Ако това е така, значи или е болен в главата, или е същият престъпник като Сталин, Хитлер, Мусолини и тем подобни и трябва да го вкарат зад решетките.
Светът полудя, ако Нобеловата награда за мир се даде на човек, който е отприщил 7 войни за 6 години, а ООН не иска да спре тези войни, да не говорим за факта, че ООН просто беше длъжна да предотврати тези войни. Всъщноствиждаме, че някой спонсорира терористите с още по-големи оръжия, което е характерно за гасене на пожар с бензин.
Бежанските потоци от разкъсваните от войната региони вече се броят в милиони, а ООН мълчи, сякаш нищо не се случва. Защо човечеството се нуждае от такава структура? Каква е тяхната полза? Ако за мен, досега има само една вреда от ООН! Корупцията върлува! Оплакванията за нарушаване на човешките права се давят в кабинетите на дебелашки чиновници! Изтезанията, извънсъдебните екзекуции, робският труд на деца, заплахите от тероризъм – вече имат глобален мащаб и надхвърлят всички мислими граници! А ООН се прави, че нищо не се случва!
За втори път Генералният секретар на ООН открито игнорира оплакванията за политически репресии и изтезания не само в Централна Азия, но и по целия свят! За какво друго да говорим, ако цялата работа на Комитета за предотвратяване на изтезанията се свежда до демонстрационни посещения на генерални секретари в проблемни региони веднъж на пет години! Между другото, кой ще реши проблемите с вълната от бежанци, заляла Европа, след като един нобелов лауреат бомбардира къщите им и отприщи братоубийствени войни на земята им.
Защо ООН не прави нищо, за да спре този дяволски експеримент, наречен "Северна Корея"? В крайна сметка кой друг освен Бан Ки Мун трябва да знае за бедите на корейския народ! Но отново тишина, нищо не е направено за подобряване на отношенията на Корейския полуостров. От друга страна напреднаха много в т. нар. „граждански и политически права“, легализираха еднополовите бракове, а следващата стъпка е легализирането на педофилията. Какво следва? Ще издигнете ли зоофилите или некрофилите в ранг на полубогове? Знам, че за такива изказвания ще ме лепнат като хомофоб, нацист или расист и съм готов на това, какво ще отговоря, нямам омраза към малцинствата, просто се опитвамза да разберете, но дали това са „ценности“, към които трябва да се стремите толкова много и да ги излагате на показ толкова ревностно? Какво значение има за нас, простосмъртните, какъв анален крем използват еднополовите двойки, ако в 21 век милиони хора по света остават в концентрационни лагери на ръба на смъртта или милиони други хора са измъчвани, а други са били принудени да напуснат родните си земи, бягайки от войни и тероризъм. Но в същото време се опитват да ни убедят, че това е ТОВА и там са най-трудните проблеми на човечеството!
Аз обаче се отклоних! След като отново прегледах всички възможни източници на информация за посещението на генералния секретар на ООН, аз, за съжаление за себе си, стигнах до тъжното заключение, че Бан Ки Мун не направи нищо, за да подобри ситуацията с чудовищните нарушения на човешките права в Централна Азия и следователно той е обикновена страхлива марионетка и, както обикновено в тази организация, със сигурност не е виновен за нищо. Колкото и невинен да е Кофи Анан, който породи чудовищна корупция в най-уважаваната организация и превърна ООН в трамплин за корумпирани чиновници… Но какво стана, какво стана, ООН вече не се смята за нищо!
Но дали това улеснява няколко милиона обикновени граждани на Узбекистан?Най-важните въпроси не само не бяха решени, но дори не бяха засегнати. Срам! Защо тогава изобщо е дошъл в Централна Азия? Да караш с бриз? Или да ядете пилаф?
Видях нещо подобно през 2002 г., когато Кофи Анан по време на подобно посещение в Узбекистан тържествено обеща да се срещне с независими журналисти и правозащитници в Ташкент и да вземе всички възможни мерки за изкореняване на нарушенията на човешките права в Узбекистан. Сред групата активисти беше и вашият покорен слуга. Разбира се, никой не ни прие, напразно половин ден тъпчехме на входа на офиса на ООН в Ташкент, напразно само ние попаднахме в обективите на Националната служба за охрана и то чак в късния следобед.уведомиха ни, че главният секретар не може да ни приеме, тъй като има по-важни неща. За по-голямо значение ни казаха, че Кофи Анан де е отишъл да инспектира лагера на смъртта Жаслик в Каракалпакстан, което не може да не ни зарадва. В името на такова нещо се прибрахме в очакване на глобални промени, е, тук е чудо! Счупено е! Да, сега!
Бяхме измамени, като сополиви момчета на матине, обещавайки торба с бонбони, в която всъщност имаше само празни опаковки от бонбони и мирис на шоколад!
Кофи Анна не отиде никъде и нямаше да отиде, просто не го пуснаха в Джаслик! Кой ще го пусне? По-точно, никой дори нямаше намерение да обсъжда въпроса за лагерите и още повече за посещенията на видни гости там. Ще си позволя да заключа, че бившият генерален секретар дори не си е помислял да ходи никъде, камо ли да инспектира концентрационните лагери в Узбекистан, никой не би го допуснал.
За тези, които не знаят, днес Узбекистан е полицейска държава, където под прикритието на уж борба за мир и спокойствие властите извършват масови репресии, изпращайки хиляди невинни хора в концлагери на сигурна смърт, обричайки семействата им на глад и лишения!
За тези, които не знаят, в Узбекистан действат концентрационни лагери, полицията навсякъде използва изтезания и извънсъдебни екзекуции. Има робски труд на деца върху памукови плантации, преследване на вярващите, официална забрана на опозицията и тотална цензура в медиите и това далеч не е всички „прелести“ на съвременния Узбекистан.
Брилянтен срам, или очаквахме повече от Вас, другарю генерален секретар!
Справедливо поставените въпроси за човешките права в Узбекистан са повече от „оригинални“ в отговор на критиките не само от ООН, но и от Белия дом, ОССЕ, Съвета на Европа, Британския парламент, НАТО, ПАСЕ и др.хуманисти, които се застъпват за спазването на човешките права по такъв начин:
Ето отговорите им - „Нищо не можем! Ние не можем да повлияем на политиката на Узбекистан и не можем дори да поискаме от Ислам Каримов да спре политическите репресии, изтезанията и други нарушения на човешките права. Ние не можем да се намесваме във вътрешните работи на Узбекистан.
Към което имам естествени въпроси, както всеки здрав организъм, преливащ от токсини, има повръщащ рефлекс, така и аз изпитвам явна анорексия към лъжите и перченето на европейски и задгранични идиоти, раздиращи анусите си за гей права или защитаващи терористи от справедливо възмездие.
Един от въпросите, който остава без отговор, е: „Защо сте нужни тогава, ако не можете да овладеете няколко диктатори и да спасите милиони хора от страдание?
Войните и разрушенията вече са отнели милиони животи, а някой създава още по-ужасни "проекти", за да убие още повече хора. Така наречената "Ислямска държава" също е продукт на външно производство и никой не може да каже със сигурност какви са плановете на спонсорите на ИДИЛ!
С парите, изразходвани за войни и военно оборудване, беше възможно да се построят къщи за всички бездомни, за да се нахранят всички гладни по целия свят, но това не се случва и никога няма да се случи.
Не ми пука какво казва генералният секретар, ако хората са измъчвани и близките им страдат от лишения, но в същото време ООН и ОССЕ безпомощно вдигат рамене и заявяват безсилието си.
Не е нужно да сте експерт, за да разберете, че работата на Генералния секретар на ООН беше безплодна и показна, а следователно и незадоволителна, и има смисъл да се повдига въпросът за предсрочното отстраняване на Бан Ки Мун от поста ръководител на ООН.
Всеки, който има здрав ум, ще повдигне въпроса за целесъобразността на съществуванетонай-голямата международна организация, изяждаща многомилиардни бюджети, но в същото време нито на йота не напреднала в задачите си, без да броим присвояването и непотизма и потулването на чудовищни престъпления срещу човечеството.
Но какво да кажем за тези, които седят в концентрационни лагери, които са измъчвани или принудени да се скитат в чужда земя, защото къщата им е разрушена от бомби, носещи демокрация?
За себе си ще кажа, че започвам подготовка за издаването на третата книга от поредицата In the Zone of Ouse, която ще се казва The Conspiracy of Hope.