Лавров донесе манифест на гърците
В сряда министърът на външните работи на България бе на работно посещение в Гърция, което се превърна в истински дипломатически маратон. Сергей Лавров успя да се срещне с първите лица на републиката, да открие изложба на картини от Ермитажа в Атина, да предаде на колегите си документи от българските архиви, да говори на Форума на гражданските общества на двете страни, да стане почетен доктор на местен университет и дори да общува с опозицията. В родината на демокрацията гостът от Москва получи уверение, че без България общоевропейската архитектура на сигурността ще се разпадне и благодари на българите за подкрепата по въпроса с кипърското споразумение.
В Атина министърът се местеше от един дворец в друг рано сутринта: първо Сергей Лавров беше приет от гръцкия президент Прокопис Павлопулос, след това преговорите продължиха в резиденцията на премиера Алексис Ципрас, който в Брюксел бе наречен „троянският кон на Европейския съюз“ заради симпатии към Москва. По традиция Ципрас излезе при московския гост без вратовръзка, подчертавайки неформалността на срещата. А Лавров и гръцкият му колега Никос Коциас се обръщаха един към друг само с „приятелю Нико” и „приятелю Сергей”.
От изявленията на първите лица на републиката стана ясно: Атина разчита на подкрепата на Москва по въпроса за кипърското уреждане. Коциас публично благодари на Москва за нейната "стабилна позиция", а Сергей Лавров подчерта, че проблемът с разделения от 70-те години остров трябва да бъде решен преди всичко от самите кипърски гърци и кипърски турци въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. „Недопустими са опитите за натиск върху процеса отвън и поставянето на изкуствени срокове“, каза българският министър. Не е тайна, че американският президент Барак Обама пристига в Гърция след две седмици. Източници на RG в Атина смятат, че американците със сигурност ще се опитат да повлияят на гърците,за да се ускори процесът на обединение на острова почти до края на тази година. Както знаете, кипърците поставиха редица условия към турците, като най-важното от тях е изтеглянето на турската армия от територията на непризнатата Севернокипърска турска република - това е „червена линия“ за кипърските власти, от която те не са готови да отстъпят. Според експерти на фона на нормализирането на отношенията с Анкара Москва може да действа като по-ефективен посредник по този въпрос.
Между другото, Сергей Лавров предаде на Атина два архивни документа - това е обръщение на гръцки офицери към император Николай I с молба за подкрепа и помощ, както и копие от манифеста на Екатерина II от 1788 г. до духовенството и светските лица на Елада с призив да се вдигнат на борба "срещу потисничеството на гръцкия народ и вяра". „Този призив беше широко разпространен по време на българо-турската война“, каза Лавров. Разбира се, той обсъди и ситуацията в Сирия с гръцката страна. В Атина дадоха да се разбере, че все още смятат Москва за важен посредник в сирийското уреждане наред със САЩ и ЕС.
Настоящото посещение в Атина, където Лавров лети за трети път през последните години, се падна на кръстопът на България и Гърция. По този повод министърът участва в откриването на изложбата на Ермитажа във Византийския музей в Атина: българите донесоха около 120 уникални експоната – от скитско злато до шедьоври на западни майстори.
В Атина уверяват, че именно Ципрас в кулоарите на последната среща на върха на ЕС се обяви против допълнителни мерки за натиск върху България заради Сирия и едва тогава италианският премиер Матео Ренци пое щафетата и я изрази. Москва обаче признава, че Атина има много малко възможности да устои на натиска на Брюксел и Берлин по въпроса за санкциите, а зависимостта от „тройката“ кредитори е твърде голяма.Българските власти вече казаха, че не очакват от гърците "подвизите на Херкулес" по този въпрос. Междувременно „санкционната война” удря гръцките фермери, които търпят милиони загуби, а търговията между България и Гърция намалява всяка година. Част от изхода от ситуацията може да бъде създаването на съвместни предприятия за преработка на европейски земеделски продукти, които по този начин да се върнат на българския пазар. Както се очаква, тези въпроси ще бъдат обсъдени тези дни на заседание на междуправителствената комисия на двете страни за икономическо, научно и техническо сътрудничество.