Малки градове - реферат, курсова работа, диплома, 2017 г
Всички приложения, графични материали, формули, таблици и чертежи на работата по темата: Малки градове (предмет: География и икономическа география) са в архива, който можете да изтеглите от нашия уебсайт. Започвайки да четете тази работа (чрез преместване на лентата за превъртане на браузъра надолу), вие се съгласявате с условията на отворения лиценз Creative Commons Attribution 4.0 Worldwide (CC BY 4.0).
В същото време има малки градове, които благодарение на високото качество на управление (и преди всичко управление на развитието) успяха да подобрят качеството на живот на населението. Както показа практиката, управлението на развитието действа като относително изолирана и независима сфера на дейност.
В управлението на развитието на малък град участват не само местните власти, но и много други субекти на управление, т.е. процесът на управление на разработката има мрежов характер. Моделите за управление на развитието на малките градове, които се формират в практиката, изискват непрекъснатото им усъвършенстване поради постоянните промени във външната среда. В съвременните условия е необходимо да се разработят нови подходи за управление, насочени към възстановяване на способността на малките градове да се развиват самостоятелно и да подобрят качеството на живот на населението.
Местното самоуправление е една от основите на конституционния ред в България. Принципите на организацията на местното самоуправление са определени в българската Конституция от 1993 г., те съответстват на международните стандарти, залегнали в Европейската харта за местно самоуправление. Българската конституция не само признава правото на населението на местно самоуправление, но и гарантира икономическите, правните и организационните условия за неговото осъществяване.
Очевидно е, че наНа общинско ниво органите на управление в по-голяма степен, отколкото на регионално, да не говорим за федералното, са натоварени с оперативни дейности за създаване на условия за нормален живот на населението.
Местното самоуправление, като власт, създадена от населението на определени територии от неговия състав, от хора, които познават проблемите и реалните възможности на своята територия, обективно е най-близката до хората и икономически оправдана власт. 16 Развитото местно самоуправление освобождава публичните власти от „текучество“, позволява им да се концентрират върху решаването на проблеми от национален, национален характер, т.е. има рационално разпределение на функциите, оптимизиране на публичната администрация.
Системата на местното самоуправление е базата, основата на държавната власт. Това е потенциално мощен механизъм за осигуряване на стабилен живот и развитие на отделни части на държавата. Основният източник на стабилизиране и развитие е инициативата на самото население, неговият съзнателен колективен интерес за рационализиране на организацията на живота на територията. Този колективен интерес може да се използва ефективно само в ограничени райони, където населението има развити местни традиции, има исторически, икономически, културни, информационни и други връзки.
Английският философ, икономист и общественик Джон Стюарт Мил, който има голям принос за формирането на местната власт, смята, че когато индивидите участват в управлението, те приемат резултатите от него. Тази идея за включване на населението в управлението е една от основите на различни концепции за градско развитие.
Законът на България "За основните принципи на организацията на местното самоуправление в България" за първи път въвежда понятието община.образование. Това е градско, селско селище, няколко населени места, обединени от обща територия, част от населено място, друга населена територия, предвидена от федералния закон, в рамките на която се осъществява местно самоуправление, има общинска собственост, местен бюджет и избрани органи на местното самоуправление. Въпросът за признаването на други територии (региони, окръзи, селски райони и т.н.) като общини е отговорност на субектите.
В момента, сред многото проблеми на нашия живот, проблемите на човешкото развитие, градовете, държавите и света се поставят на едно от първите места. За устойчивото развитие на страната ни проблемът за развитието и функционирането на малките градове, всеки град поотделно и всички заедно, става приоритетен проблем.
В обществените среди битува мнението, че малкият град има по-малко влияние върху живота на страната, отколкото големият град. Това не е съвсем вярно. България в много отношения е страна на малките градове. Те са около две трети от общия брой. В тяхната зона на влияние живеят до 40 милиона души.
Малките градове винаги са играли важна роля за формирането и развитието на българската държава. Отбранителни укрепления, жилищни и стопански сгради, запазени от древността, могат да се видят на територията на малките градове в централната част на България. До 10-12 век в Русия се формира сравнително широка мрежа от малки градове. По това време те са били центрове на обществен живот и индустриално развитие.
Като цяло процесът на формиране на повечето големи и малки градове на Българското царство завършва към края на 18 век.
Нека се обърнем към историята на формирането и развитието на малък град. Понятието малък град е исторически тясно свързано с понятията волост и окръг. Енорията е най-старатаединица на административно-териториално деление. В Древна Рус това първоначално е означавало цялата територия на земите, принадлежащи към едно или друго конкретно княжество. От края на 14 век волостите преминават под контрола на графството. Под окръг се разбира набор от волости, гравитиращи към някакъв център, и в този смисъл окръгът е известен от 13 век.
Реформите, свързани с премахването на крепостничеството през 1861 г., позволиха да се установи волостта като класова единица на селската администрация и в това си качество, под властта на окръзите, волостите останаха до съветската реформа на административно-териториалното деление от 1923-1929 г.
Окръзите преминаха през по-сложен път на развитие. Големите и малките градове на Русия и България, преминаващи един в друг, често са били принудени да доказват със сила правото си да притежават земя и селски земи. И едва през XVII-XVIII век, с образуването на провинции, има разграничаване на правомощията: окръжните (малки) градове са включени в провинциите. Но отне още половин век, за да се установи основната правна функция на графствата.
Понятията уезд и волост са премахнати с реформата от 1923-1929 г. и на тяхно място са формирани области. Но по същество областите са запазили предишната си функция, подготвена от векове на предишно развитие.
Малките градове в България по това време стават центрове на области с околните селски земи, включени в областта.
Малкият град днес е областен център на областно, регионално или републиканско подчинение. В по-голямата част от случаите това е град, обикновено малък град, с население до 50 000 души.
Значителна част от малките градове днес действат като аванпостове на държавата, осигурявайки контрол върху обширната българска територия и единството на административните връзки в цялатадържави: три четвърти от малките градове се намират на разстояние до 80 км от областните центрове, а 10% - дори на разстояние над 500 км. Имената на много малки градове, ако погледнете картата на България, бележат крайъгълни камъци в историята на българския народ и нашата култура.
В нашата страна в периода на индустриализация и ускорено индустриално развитие възникнаха около 300 града, които станаха свидетели на най-новата история на Съветския съюз. Тези градове възникнаха около градообразуващите предприятия на машиностроенето, химическата промишленост и отбранителния комплекс.
Трябва да се отбележи, че около 70% от малките градове са центрове на области, което означава, че те съдържат основната жизнена инфраструктура за околните населени места и села. Почти цялата хранителна и селскостопанска промишленост е разположена в такива градове.
В същото време днес големите градове както на нашата страна, така и на чужди страни се развиват динамично и са центрове на концентрация на научен, технически и промишлен потенциал, квалифициран персонал, центрове на културата и изкуството. Като важни административни центрове те изпълняват функции от национално значение, центрове са на организационен прогрес по пътя към формирането на регулирана диверсифицирана икономика.
За решаване на възникващите остри социални проблеми на големите градове малките градове трябва да станат база като най-подходяща за разпръскване на натрупаните излишъци във всички сфери на живота и в същото време се нуждаят от нови "точки на растеж" селища.
Модернизация на основните производствени фондове, създаване на нови работни места чрез преместване на големи промишлени и производствени мощности от големите градове в малки с по-евтина работна ръка и ниски режийни разходи.
Ренесанс вВ малките градове области на дейност като занаятите и народните занаяти, развитието на преработката на селскостопански продукти, повишаването на степента на използване на рекреационния и туристическия потенциал на историческите градове в България са основните насоки за развитие на малките градове.
Възможността за предоставяне на малките градове самостоятелно да прилагат принципите на самоуправление, самофинансиране и саморазвитие ще позволи постигане на качествено нов стандарт на живот и осигуряване на необходимия стандарт на живот на населението.
Ролята на малките градове като основа за развитието на индустриалната сфера на дейност нараства всяка година. Организирането на качествени промени, състоящи се в прехвърляне на производствени мощности от големите градове към малките, ще увеличи производствения потенциал на последните и ще създаде благоприятен инвестиционен климат.
По този начин, обобщавайки ролята на малките градове, може да се отбележи, че след като са изминали дълъг път на историческо развитие, малките градове са загубили своето значение, статута си на културен и индустриален център на региона. Развитието на промишлеността и градската инфраструктура ще позволи да се постигне повишаване на жизнения стандарт на населението, да се излезе от критичната ситуация на малките градове и да се възвърне статута на културен и индустриален център на региона. Освен това съществуващото историческо наследство, напомнящо за традициите и обичаите на малките градове по време на формирането и развитието на българската държава, не може да бъде загубено, а напротив, възраждането на интереса към него ще привлече вниманието на хората от големите градове, което ще се отрази и на възраждането и по-нататъшното развитие на малките градове. Преходът към принципите на саморазвитието: самоуправлението и самофинансирането са основните компоненти на системата за опазване и възстановяване на малките градове у нас.
1. Желтиков В. П. Икономическигеография. М. 2000 г.
2. Куничкина Н. С. Проблеми на развитието на малките градове в България. Н.Н. 2005 г.
3. Петросов Е. В. Икономическа география. М, 2006.
4. Родионова А. И. Икономическа география. М. 2005 г.
5. Рибникова А. А. Основи на икономическата география. М. 2006 г.