масово уволнение
Критериите за масово уволнение на работници се определят в отраслови и (или) териториални споразумения (част 1 на член 82 от Кодекса на труда). Това дава възможност да се отчетат териториалните и отрасловите особености на развитието на икономиката и нивото на безработицата в региона. Понастоящем обаче, докато не бъде решен въпросът за критериите в отрасловите и (или) териториалните споразумения, се прилагат критериите за масови съкращения, установени с Постановлението на Министерския съвет - правителството на България "За организацията на работата за насърчаване на заетостта в условия на масови съкращения". В съответствие с тази резолюция основните критерии за масови съкращения са показателите за броя на уволнените служители във връзка с ликвидацията на организацията или намаляването на броя или персонала на служителите за определен календарен период. Те включват:
а) ликвидация на предприятие от всякаква правна форма с 15 или повече служители;
б) намаляване на броя или персонала на служителите на предприятието в размер на:
50 души и повече - в рамките на 30 календарни дни; 200 души или повече — в рамките на 60 календарни дни; 500 души или повече — в рамките на 90 календарни дни;
в) освобождаване на служители в размер на 1% от общия брой на служителите поради ликвидация на предприятието или намаляване на броя или персонала в рамките на 30 календарни дни в региони с общ брой на служителите под 5 хиляди души.
Като се вземе предвид ситуацията, развиваща се на пазара на труда, решението на работодателите за масово уволнение може да бъде спряно до шест месеца. Такова решение се взема от местната власт по предложение на службата по заетостта и синдикалните органи. Конкретен момент на спиранемасовите съкращения зависят от нивото на безработните в региона.