Никита Кричевски Как се краде според закона Линк http
На островите
За да се убедите в това е достатъчно да проучите списъците на собствениците на „голямата четворка” български петролни компании. Роснефт е 75,2% собственост на държавната Роснефтегаз, а Газпромнефт е 90% собственост на държавната Газпром. Но сред собствениците на ЛУКОЙЛ е кипърската компания Lukoil Investments Cyprus Ltd (9,0% от уставния капитал), която от своя страна е 99,9% собственост на офшорката от Британските Вирджински острови Lukoil International Invest (BVI) Ltd. Какво има: TNK-BP Holding, който включва много компании, е почти изцяло - 94,7% - собственост на кипърския офис Novy Investments Limited.
Чрез офшорни петролни компании изпомпват лъвския дял от приходите от износ, те натрупват значителна част от печалбите.
За разлика от нефтения и газовия сектор българската металургия е почти напълно приватизирана. Холдингът "Металоинвест", който се занимава с добив на минерали и производство на продукти от черната металургия, по данни за 2010 г. е регистриран в три кипърски компании: "Gallagher Holdings Limited" (50%), "Seropaem Holdings Limited" (30%) и "Coalco Metals Limited"(20%). Междувременнособственикът на "Металоинвест" Алишер Усманов в последната класация на списание Forbes получи титлата най-богатият бизнесмен в България. Състоянието му се оценява на 18,1 милиарда долара.
НоОлег Дерипаска надмина всички. След като смаза цялата алуминиева индустрия на страната, той не пропусна да регистрира собствеността върху компанията Русал от офшорния остров Джърси. За ефективността на "офшорно-частното партньорство" говорят резултатите от дейността на "Русал" през 2011 г. При световен ръст на производството на алуминий с 8% и потреблението на метал с 10%, ръстът в заводите на Русал е повече от скромен - 1%. Но през 2010 г., благодарение на офшорната юрисдикция, ефективният (реално платен) корпоративен данък беше само 4,8% (при стандартна ставка в България от 20%). Оказва се, че през изминалата година, при други непроменени обстоятелства, Rusal ще плати само $ 29,3 милиона данък върху доходите в бюджета. Ако беше българин, щеше да плати 122 милиона.
Правителството знае ли за всичко това? Разбира се, че знаят, защото предоставената информация е публична. Така че защо властите губят битката с офшорните компании от година на година? Изглежда, че основната причина е, че сред собствениците на офшорки личат имената на много български служители и техни роднини.
В цикъла на осребряване
Но измамникът не живее сам в офшорка. Друго нещастие за бюджета е осребряването. Това е името на прехвърлянето на средства по фиктивни договори към еднодневни фирми с по-нататъшно получаване на неотчетени парични средства. Таксата за тези "финансови операции" е ниска - средно 5% (за бюджетни средства - до 10%), поради което ползата за всички участници е очевидна. В крайна сметка, ако парите за заплати и други плащания бяха законни, търговците трябваше да плащат 13% данък върху доходите и 30% вноски в осигурителните фондове.И така – само 5%. Освен това е неправилно офисите за изплащане да се наричат „еднодневни“. Днес те дори предават баланси на данъчните. Благодаря ти корупция.
Правителството и Централната банка оценяват годишния нелегален финансов оборот на 2 трилиона рубли, но в действителност сумата на осребрените средства е поне два пъти по-голяма. Но ако от „официалните“ два трилиона се плаща само данък върху доходите (и тези пари се използват главно за лично обогатяване и подкупи на длъжностни лица), хазната ще се попълва годишно с 260 милиарда рубли.
ВМС на Монголия
Друга "черна дупка" на икономиката ни са ишлеме. Тази схема ви позволява да внасяте суровини в България безмитно за преработка и след това да изнасяте безмитно готови продукти, произведени от тях, които освен това не подлежат на ДДС и някои други данъци. В същото време суровините често се доставят в България от фирми, зад които се крият собствениците на собствените ни заводи. Така те успяват да произвеждат и продават стоки в чужбина, заобикаляйки почти всички данъци.
Толингът цари в българската икономика от 1992 г. В онези години предприятията бездействаха поради липса на поръчки, хиляди работници бяха съкратени. Апрезидентът Борис Елцин със свой указ одобри прилагането на тази схема в Братския алуминиев завод. Преди 20 години решението беше взето от отчаяние, въпреки че дори тогава страната понесе само загуби от него. Но дори и днес, когато много български предприятия са здраво стъпили на краката си, ишлемето остава легитимен начин за избягване на данъци благодарение на най-мощното индустриално лоби в правителството, състоящо се предимно от производители на черни и цветни метали.
Парите буквално излитат от хазната и защото абсолютният брой чуждестранни самолети, които орат въздушното пространство днесБългария, внесени в страната на лизинг. При такъв лизинг имотът остава в баланса на лизингодателя. И авиокомпанията не се таксува с вносни мита за широкофюзелажни самолети за дълги разстояния (20%), не плаща ДДС (18%) и регионален корпоративен данък върху собствеността (до 2,2%). Ще обясним „спестяванията“ за въздушните превозвачи (и съответно загубите за бюджета) на примера на новия самолет Boeing-787 Dreamliner с капацитет до 290 места. Стойността на каталога на Boeing е $227,8 млн. Покупката му означава за компанията еднократно плащане към бюджета на страната на мито (20%) в размер на $45,6 млн., ДДС (18%) - $41 млн. и данък върху имуществото (2,2%) - още $5 млн. Общо $91,6 млн. При лизинг те не трябва да се плащат.
Играта струва ли си свещта? Въпросът е риторичен. И не само за въздушните превозвачи, но и за собствениците на кораби, които избират „удобен“ флаг за регистриране на своите плавателни съдове. Днес повече от половината някогашни български кораби са регистрирани в такива "морски" сили като Камбоджа, Либерия и дори Монголия. Това позволява на собствениците на кораби да избегнат същите мита, ДДС, данък върху собствеността, множество пристанищни такси.
Анкета
Между другото, за ДДС. В България все още е прието този данък да се връща на износителите, тоест в джоба на нашите олигарси, въпреки факта, че до 80% от износа са суровини и продукти от тяхната първична преработка. Така през 2010 г., според Министерството на финансите, общият размер на възстановяването на ДДС възлиза на почти 1,3 трилиона рубли, или 15,7% от всички приходи на федералния бюджет. В същото време на производителите на суровини са върнати около 1 трлн. Връщането на ДДС на износителите на стоки, включително много офшорни компании, не може да се нарече другояче освен престъпление срещу държавата.
Междинна цена
В нашите магазини до 75%внасят се хранителни продукти, 80% от лекарствата, 90% от продуктите на леката промишленост и почти 100% от високотехнологичните продукти. Нещо повече, значителна част от предлаганата продукция се „задвижва” от най-големите български вносители чрез собствени облицовъчни фирми (както български, така и чуждестранни), в резултат на което стоките се оскъпяват в пъти. Само един пример: в САЩ таблетният компютър iPad-2 на Apple се продава средно за $529, а у нас за над $1000. Само държавата може да се справи с армията от крадци-вносители - като въведе тотален контрол върху вноса.