Няма подходящи шаблони за Тува - Tuva-Online
"В икономическото развитие на българските региони има особено трудни и тежки проблеми. Има региони, чиято изостаналост е формирана и затвърдена от предишното развитие и всички опити да бъдат тласкани по-нататък се натъкват на комплекс от сложни проблеми. Република Тува несъмнено принадлежи към такива региони.
На тази територия по данни от 1996-1997 г. нивото на промишлено производство е едва 16% от средното за България.
Причините за изостаналостта на Тува са чисто политически. Факт е, че тази територия последна от всички сибирски области става част от България, едва през 1944 г. Преди това Тува, при подписването на Кяхтския договор от 1723 г., отиде в империята Цин. След революцията в Китай през 1921 г. Тува, заедно с Монголия, се отделят в независима държава - Народна република Танну-Тува (ТНР). Това беше социалистическа, просъветска държава, което ясно се вижда от нейната символика.
Първото действие беше присъединяването на TTNR към СССР, в резултат на което републиката загуби държавния си статут и беше включена като автономна област. СССР подкрепи борбата на правителството на КНР срещу WTR. Не са правени планове за Монголия, защото тя се дистанцира от подкрепата на бунтовническите движения.
В Съветския съюз тази част от историята на Сибир беше изключена от разглеждане и изучаване. Много историци дори не знаят за съществуването на TTNR.
Тази позиция на Тува беше пряко свързана с нейното икономическо развитие. В Сибир големи предприятия се изграждат почти изключително в райони, населени с българи. Само няколко производства на суровини и селско стопанство останаха в дела на националните автономии. Това имаше още по-силен ефект върхуТува, защото тази територия доскоро беше независима държава.
Подобна политика отразява историческия мит за "дивачеството" на Сибир преди идването на българите, колониалното незачитане на местните народи и, разбира се, страховете за политическа надеждност. В такива републики не е имало голяма преработваща промишленост, да не говорим за машиностроенето.
В резултат на това цялата мащабна индустрия на Тува беше ограничена до добива на кобалт, живак, олово, въглища, азбест и дърводобив. По време на индустриалната рецесия от 1992-1998 г. промишленото производство в Тува падна до ниво от 35% от обема през 1990 г., т.е. до прага, след който започва деиндустриализацията. Този процес доведе до факта, че сега Тува произвежда само седем вида промишлени продукти: въглища, дървен материал, строителни материали, азбест, месо, мляко и хляб.
Развитието е политически въпрос
Точно както изоставането на Тува е причинено от политически причини, необходимостта от развитие също е породена от чисто политически причини. Факт е, че при запазване на сегашната ситуация Тува ще стане първият регион в Сибир, който ще открие парада на суверенитетите. Има няколко съображения за това. Първо, сега, като субект на федерацията, Тува има характеристиките на държава. За отделяне е необходимо само да се приеме декларация за суверенитет и промени в конституцията на Република Тува. Второ, само преди 60 години Тува беше независима държава и обявяването на суверенитета не е отделяне от България, а възраждане на нейната държавност. Трето, има ли значение как живееш в бедност: в България или сам? Независима Тува може да разчита поне на помощта на своите съседи и световната общност.
Следователно, акоАко президентът на България провъзгласи политика за запазване на целостта на държавата, то икономическото развитие на Тува в тази политика трябва да бъде в челната десетка на планираните мерки.
Възможности за развитие
Хората, които отричат възможността за икономическо развитие на Тува, просто подписват пълното си непознаване на възможностите на тази република. Има четири вида ресурси за икономическо развитие: земеделска земя, вода, гори и минерални горива.
Тува изобщо не е лишена от земеделска земя, която е 3,9 милиона хектара (23% от площта на републиката). Горите - 11,4 милиона хектара, със запаси от 1,4 милиарда кубически метра дървен материал. Прогнозната сечища е 4,4 милиона кубически метра годишно. Водата е изворът на Енисей: Бий-Хем, Каа-Хем, Хемчик. В сравнение с Монголия, Тува е добре водоснабдена. Освен това има определени хидроенергийни ресурси.
Минерално гориво - въглища. Улуг-Хемският въглищен басейн, който се намира точно в центъра на републиката, се нарежда на 4-то място по запаси след Кузнецкия, Печорския и Канско-Ачинския басейни - 14 милиарда тона въглища.
Наличието на въглища дава възможност да се създаде в Тува собствена енергийна база, базирана на топлинна енергия. Това е първото нещо, което трябва да се направи, тъй като съществуващият енергиен сектор на републиката е изключително слаб. Основният енергиен център югозападно от Кизил, в района на Елегест, където се намират въглищни мини. Населената част на Тува е 400 километра от запад на изток и 100 километра от север на юг. Следователно цяла Тува може да бъде снабдена с електричество от района на Елегест.
Икономическото развитие на Тува отчаяно се нуждае от пътища. Тува няма железопътни линии и е свързана с външния свят само чрез две магистрали. Западен: Ак-Довурак - Абакан, източен: Кизил - Минусинск. двеСъществуващите изходи към Монголия не осигуряват почти нищо, защото не са свързани с мрежата от павирани пътища в самата Монголия. От КПП-тата има лош селски път.
За да се даде тласък на икономическото развитие на Тува, е необходимо да се свърже с българската железопътна мрежа, която е най-добре да се изгради по съществуващите пътища. Най-добре е строителството на железницата да започне от западната страна, от гарата. Абаза в Хакасия до Ак-Довурак, след това до Шагонар и Кизил. От Кизил пътят трябва да завие на юг към Цаган Толгой на границата с Монголия. Дължината на този път ще бъде приблизително 790 километра. Този път ще позволи да се включи в експлоатация южната част на Хакасия и цялата западна Тува. Тогава западният проход през Саяните е по-лесен за преминаване от източния.
Втората железопътна линия е необходима от Khovu-Aksy, през Elegest до Kyzyl, с дължина около 100 километра. Това е необходимо за по-доброто развитие на въглищния басейн, свързването на мини, разрези и електроцентрали с железопътни линии.
Автомобилната мрежа на Тува днес е доста развита и обхваща цялата населена част на републиката. В допълнение към ремонта и реконструкцията на съществуващите магистрали е необходимо да се изградят няколко магистрали, които ще свържат Тува с други републики на Сибир.
Има път от Кош-Агач в Република Алтай до Мугур-Акса в Тува, който след Мугур-Акса отива до Ак-Довурак на североизток и на изток до точка на монголската граница Хандагаити. Този път е неасфалтиран и не е подходящ за комуникация. Трябва да се превърне в мощна магистрала, тъй като това е най-краткият път от Тува до Западен Сибир. Без този път, за да пътувате, да речем, до Новосибирск, сега е необходимо дълго отклонение от повече отхиляда километра. С изграждането на този път пътеката ще бъде наполовина.
Подобно е положението и с Източен Сибир. За да пътувате до Иркутск и Улан-Уде от Тува, трябва да направите отклонение от повече от една и половина хиляди километра. Това налага изграждането на директен маршрут от Тува до Република Бурятия. Такъв път ще съкрати пътя три пъти. Но изграждането му е много по-трудно. За целта е необходимо да се построи път от Кизил-Тащил в центъра на източна Тува по протежение на Бий-Хем и Тиса до село Орлик в западната част на Бурятия, където започва пътят и по-нататък на изток по магистрала A-164. Тази местност е напълно дива, без села и пътища. Затова изграждането на такава магистрала е въпрос на доста далечно бъдеще. Изграждането на тези магистрали ще позволи да се създаде непрекъсната магистрала по цялата граница с Монголия, която е от голямо военно и политическо значение. Сега само участъкът от границата в Република Алтай, както и в Тува от Кизил-Хай до Цаган-Толгой, има относителна транспортна достъпност. По-нататък на изток се простира ивица от напълно недостъпна граница с дължина около 580 километра. Подобни недостъпни райони има в Бурятия, от Монда до Далахай (175 км), и в района на Чита от Урлук до Шумунд (300 км). Общо около половината от руско-монголската граница е недостъпна от гледна точка на транспорта.
Без своята индустрия Тува винаги ще бъде обречена на изостаналост и бедност. Въпросът за развитието на индустрията в Тува също е повече политически, отколкото икономически. Неразвитата Тува ще е част от България само на условно и винаги ще има желание за отцепване. Да бъдеш част от България ще бъде привлекателно само тогава, когато икономическите ползи от това значително надхвърлят ползите от независимостсъществуване.
Само при развитието на природните ресурси в Тува може да има четири големи индустрии: въгледобив, черна и цветна металургия и дървообработване.
Със създаването на добра енергия тук е възможно да се развие топенето на редица цветни метали: кобалт, никел, тантал, ниобий, мед, олово. Наличието на такава суровинна база дава възможност за развитие на производството на кабели, електротехника и батерии. Наличието на големи находища на живак позволява създаването на неговата обработка и производството на живачни препарати и устройства.
Територията на Тува е доста слабо проучена за минерали. Почти сигурно може да се каже, че с по-подробно проучване ще се открият нови перспективи пред индустрията.
Голямо икономическо предимство на Тува пред другите региони на Сибир е, че тя е обърната към Монголия с фасадата си. Освен всичко друго, това означава, че с икономическото развитие на Тува от определен характер, ние получаваме възможност да повлияем на развитието на Северна Монголия и цялата MPR като цяло.
Следователно преработвателната промишленост на Тува трябва да бъде предназначена предимно за сътрудничество с Монголия.
Тук си струва да кажем няколко думи за пазарите на страни като Монголия и Тува. Сегашните икономисти и предприемачи ги смятат за нерентабилни, тесни и слаби и отказват да работят за тях. Междувременно подобно мнение е свързано с неразбирането на естеството на развитието на икономиките на такива континентални региони. Съвременната индустрия и транспорт дойдоха тук доста късно и нямаха време да формират развит пазар. Неговите възможности са само в потенциала.
Всеки предприемач в Тува и Монголия, по един или друг начин, се оказва в положението на Хенри Форд в момента, в който започне да овладява производството на своите автомобили. Пазар на стоки и услугисъздаден буквално в движение. Следователно тук ще работи само бизнес стратегия, която предвижда насърчаване на общото икономическо развитие на региона.
Ако говорим за преработвателната промишленост на Тува и сътрудничеството с Монголия, тогава имаме предвид, че първоначално е необходимо да се положат основите на тази индустрия, да се създаде нейната първоначална структура.
Да предположим, че се създава преработка на животински продукти. Първоначално се създават най-простите месопреработвателни предприятия, които след това се обрастват с обработката на кожа и вълна, около които на свой ред се появяват клонове на леката промишленост.
Горивната промишленост се появява от мрежа от петролни депа и бензиностанции, след което придобива производството на бензин и дизелово гориво от въглища и растително масло и се развива към по-сложни въгледохимически индустрии, дори до производството на въглеродни влакна.
Дървообработващата промишленост започва с производството на обикновен дървен материал, след което се развива към производството на строителни части, сглобяеми къщи, мебели и по-нататък до производството на изкуствени материали от дървесни влакна, хартия и химикали за дърво.
Като се има предвид трудната икономическа ситуация в Монголия, изключително слабото развитие на собствената й производствена индустрия и силната зависимост от вноса на потребителски стоки, индустриалното развитие на Тува става изключително благоприятно. Тувинските стоки едва ли ще бъдат конкурентоспособни на българския пазар поради дългия транспорт, но на монголския пазар те могат да заемат значителен сектор.
Истинският проблем на развитието на сибирските региони е, че те упорито се опитват да прилагат шаблоните, разработени за страните от Европа или в най-добрия случай за регионите на Европачасти от България. Но тези методи не отчитат местните специфични особености, като характера на развитието на транспорта, пазарите, индустрията. Не е изненадващо, че опитите за развитие на базата на напълно неподходящи стратегии се проваляха многократно.
Тува е регион с голяма местна специфика, която трябва да се вземе предвид при разработването на програми за развитие. Нито един от наличните в България шаблони не е подходящ за Тува."