Одеса стои
И така, 2 май показа това, което прогнозирахме. Властите направиха всичко, за да предотвратят безредици, полицията реагира бързо и коректно.
Както показва практиката, някои не го харесват.
Басарев„Това е нашият български град. Да, всъщност под окупация. Но без да се отказва. Това също е факт”.
Ех Всъщност се предаде. След този инцидент жителите на Одеса се скриха в пещерите си и дори не искат да си подадат носа. И каквото им се каже, ще направят. Очаквах мащабно огорчение, партизанщина и Одеска република по модела на НовоБългария. Видях само страх, смирение и смирение. Така те забравиха и простиха. Тези одесити.
Да, разбира се, някои много биха искали трупове и кръв по улиците. Да имаш какво да гледаш на зомбито и после да излееш праведния си гняв в интернет.
Мога да си представя колко разстроени бяха всички господа като горните. Уви, гадно. Изключително се радвам, че не се надрусахте пред сините екрани и сега няма какво да кажете тук, освен да изразите недоволството си.
И в Одеса всичко беше така ... Новините на Ukronov говориха за хиляди и половина до две хиляди, които дойдоха. Нашите казаха около десет-петнайсет. Самите жители на Одеса не можаха да ми кажат колко хора са останали на паметните места през деня, защото никой не ги брои. Те идваха и си отиваха. Цял ден. Те дойдоха. Долетяха.
Имаше и представители на тази страна. Също събрани.
Но. Имаше такива, които трябваше да ги накарат да млъкнат. И, както изглежда, не напразно.
Трудно беше да си българин в Крим. Но като се вземат предвид местните нюанси там в лицето на нашето групиране и планове, които наистина доведоха до "учтиво", това е напълно възможно.
В Донбас беше много по-трудно. Но предвид границата с България и отново някои нюанси се оказа възможно. Първите три месеца, да, беше наистина трудно. Но имаше и много странности. И очевидното нежелание на ТАЗИ украинска армия да се бие, защото ако укри при Славянск действаха като под Ямпол, сигурен съм, че подреждането щеше да е различно.
А в Одеса няма нищо. Нито българската група под ръка, нито границата, през която, ако трябва, можете да хвърлите много неща. Или си тръгнете сами. Просто трябва да се разбере и да се помисли преди да се удря по клавиатурата.
И оставете тези „да, ние, да, ние вече ...“ напуснете. Ясно е, че в Донецк и Луганск има диванни хамстери. Но също така и фактът, че досега има звена, където трябва да търсите местни жители, или може да не успеете да ги намерите (същите „Петнадесет“ например) и къде да го намерите, тогава редовната медицинска станция за отрезвяване е по-важна от обикновен пост за първа помощ. Девет, например. Без да се обиждате, но самите донецчани го казват.
А в корпуса има около две хиляди одесити. И почти същия брой харковски. Има и Лвов, и Полтава, и Чернигов.
И с какво донецкият диван е по-различен от българския? Нищо. Диванът също е диван в САЩ. Само Донецкият диван е по-правилен от Одеския. Не по този начин?
Ние сме добра дума. Станахме през май на блокади. Закачихме хунта край Изварино и Иловайск. Ние.
Но ние наистина сме ние. Български. Някой застана на блокади, някой седна в окопите, някой извади ранените, някой ... Е, след година и половина скитане из тези места имаше какво да се види.
Ние също помогнахме. Снимка отмоята лична колекция, но всеки, който някога е пътувал от Донбас, през добре познатата точка, която се чуваше през цялото време тогава, ще разбере къде е направено. Беше горещо лято. И гореща есен.
Но НИЕ не можахме да помогнем на Одеса с нищо друго освен с думи. И скоро няма да можем. И така, какво е толкова трудно в думите? Ако ние, българите, върнахме Крим и защитихме Донбас, това ни дава право да го твърдим? Или (както ми се струва) хвърлянето на обвинения към Одеса е съдба или на абсолютно умствено ограничени диванни хамстери, или на откровени провокатори от украинска страна.
Българи, бъдете българи. И не забравяйте, че в Одеса също българин. Същото като теб. Само в окупация и без шанс за помощ от България. Поне за сега.