Опишете деня си
Най-накрая имах свободна минута и мога да говоря какво ми се случи днес.
Събудих се с "първи петли". И по-точно с първите котки. В крайна сметка за тези космати злодеи няма значение, че е едва 4 сутринта, а вие сте си легнали след полунощ. Техните котки трябва да пият, хранят и галят. И за да постигнат тази цел, те ще викат, ще тичат из стаята, ще тъпчат по главата и много повече. Но огромното количество радост и нежност си струва тези неудобства.
Но нещо се отклоних. Така че, след като сте се справили с котките, можете да закусите сами. Бавно си приготвих бъркани яйца с бекон, изпих с чаша кефир и започнах да се подготвям за сутрешно бягане. Времето беше прекрасно. Цяла нощ валеше, миришеше на свежест и гнила трева. Слънцето още не беше започнало да пече, дишаше се леко и приятно. След като включих селекция от любимата си музика на плейъра, затичах леко към границата на фермата.
По принцип не обичам да тичам по оживени улици, по пътища, по стадиони. Няма нищо по-хубаво от изоставен селски масив или малка утъпкана пътека в гората. И тази сутрин краката ме отнесоха до най-близката гора. Тичаше свободно, пътеката се оказа равна и изобщо нямаше комари и други дребни зли духове.
Изведнъж нещо привлече вниманието ми. Доста неясен, вижда се с периферно зрение. Спрях, изключих музиката и се отдръпнах от пътеката. Сякаш някой или нещо ме водеше там. След като влязох 50 метра навътре в гъсталака, изведнъж видях ужасна картина. Възрастен мъж лежеше на земята, мръсен и окървавен, а капан за мечки стисна десния му крак в смъртна хватка. Що за чудовище би оставило това тук? По тези места мечки нямаше.
Пристъпих по-близо. За щастие той все още дишаше. Откъснах клон от близкото дървопо-силен и с голяма мъка отвори капана. След това извади колана за кръста и с помощта на още няколко клона и тениската си направи шина, доколкото можеше. Хвърлих го на рамото си, изглеждаше изненадващо лек, започнах да си проправям път към цивилизацията. През цялото време мъжът почти не дойде в съзнание, беше в делириум и отново заспа.
Най-накрая стигнах до най-близката къща до гората. Оттам със собственика веднага повикахме линейка. Преди нейното пристигане успяхме да измием раната на горкия човек и дори да го напием малко. След като лекарите откараха пострадалия, се прибрах.
През целия ден се тревожех за него. И какво беше моето облекчение, когато вечерта ми се обадиха и казаха, че всичко с него ще бъде наред. Хубаво е да знаеш, че може да си спасил нечий живот.