Основни понятия и определения в областта на сертифицирането

Система за сертифициране– съвкупност от участници в сертифициране, които извършват сертифициране съгласно правилата, установени в тази система.Система за сертифициране на хомогенни продукти– система за сертифициране, свързана с конкретна продуктова група, за която се прилагат същите специфични стандарти и разпоредби и същата процедура.

Централният орган на системата за сертифициранее органът, който ръководи системата за сертифициране на хомогенни продукти.

Сертифициращ орган– орган, който удостоверява съответствието на определени продукти.

Лаборатория за изпитване(център за изпитване) - лаборатория (център), която провежда изпитвания (определени видове изпитвания) на определени продукти (наричана по-нататък лаборатория за изпитване).

Сертификат за съответствие– документ, издаден съгласно правилата на системата за сертифициране за потвърждаване на съответствието на сертифицираните продукти с установените изисквания.

Знакът за съответствиее надлежно регистриран знак, който съгласно правилата, установени в тази система за сертифициране, потвърждава съответствието на маркираните с него продукти с установените изисквания.

Акредитацияна изпитвателна лаборатория или сертифициращ орган е процедура, чрез която орган, упълномощен в съответствие със законодателните актове на Република България, официално признава способността на изпитвателна лаборатория или сертифициращ орган да извършва специфична работа в декларираната област.

Инспекционен контрол по спазване на правилата за сертифициране(върху дейността на акредитирани сертифициращи органи, изпитвателни лаборатории) - проверка, извършена сс цел установяване на постоянно съответствие на продуктите с определени изисквания, потвърдени по време на сертифицирането им.

Заявител– предприятие, организация, лице, подали заявление за акредитация или сертификация.

Метод (форма, схема) на сертифициране- определен набор от действия, официално приети (установени) като доказателство за съответствие на продукта с определени изисквания (наричани по-долу схема за сертифициране).

Идентификация на продуктае процедура, чрез която се установява съответствието на представените за сертифициране продукти с изискванията за този вид продукт (в нормативната и техническата документация, в продуктовата информация).

Задължителната сертификациясе извършва в случаите, предвидени от законодателните актове на Руската федерация. Организацията и провеждането на работата по задължителната сертификация се осъществява от Българския комитет по стандартизация, метрология и сертификация (Госстандарт на България). За определени видове продукти организацията и провеждането на работа по задължителна сертификация се извършва от други държавни органи на Руската федерация, ако това е предвидено от нейните законодателни актове. Този вид сертифициране е средство за държавен контрол на безопасността на продуктите.

Доброволната сертификациясе извършва по инициатива на юридически лица и граждани въз основа на споразумение между заявителя и сертифициращия орган.