Откриване, проверка, фиксиране и отстраняване на микрообекти

Откриване, проверка, фиксиране и премахване на микрообекти.Информационната стойност на микрообектите зависи до голяма степен от правилността на тяхното откриване и отстраняване. При следствения оглед трябва да се търсят преди всичко микрообекти по оръдията на престъплението, дрехите, обувките, тялото на заподозрения и жертвата; върху техните вещи (чанти, куфарчета, очила, чадъри); върху превозни средства и препятствия, които заподозреният е преодолял. На човешкото тяло микрообектите обикновено се локализират на ръцете, в местата на нараняване, косата, ушите и слуховите канали, под ноктите.

Търсенето на микрообекти се препоръчва да се извършва на два етапа. Първо трябва да намерите и премахнете елементи, за които се предполага, че ги притежават. След това (по-добре в лаборатория, с помощта на специалист) започват сами да идентифицират микрообектите. Решаваща роля тук играе познаването на типичните места за локализация и природата на микрообектите. Представяйки механизма на престъпното събитие, действията на извършителя и жертвата му, използваните инструменти, с голяма степен на вероятност може да се предположи от кои обекти и към кои микрочастици е трябвало да преминат, какви са, къде се намират.

Когато преглеждате дрехите, трябва да обърнете специално внимание на зоните в близост до копчета, закопчалки, куки, катарами, ципове, джобове и шевове, тъй като там по правило се фиксират микрочастици, отделени от дрехите и тялото на жертвата и от сцената.

За откриване на микрообекти трябва да се използват лупи с различно увеличение, източници на насочено осветление и други средства. Огледът се препоръчва да се извършва при затворени прозорци и врати, а обектите, които ще се изследват, да се поставят върху маса, покрита с бяла гладкахартия или нова целофанова лента. Ако следователят не може сам да открие микрочастици, той следва да изземе целия предмет (дрехи, обувки, оръжие) и да го изпрати на вещото лице за преглед и изследване.

Търсенето, отстраняването и фиксирането на микрообекти не означава отказ от работа на мястото на произшествието с традиционни следи. Те се изследват и фиксират едновременно с микрообекти. При издирването на последното трябва да се имат предвид обстоятелствата по делото, характерът и особеностите на местопроизшествието, характерът на обектите. Важно е да се определи възможно най-точно кои микроследи в този случай могат да бъдат намерени и къде да се търсят.

На етапа на обща проверка, за да се открият микроследи, трябва да се обърне специално внимание на обекти като счупени прегради, мръсни, грапави, груби повърхности и техните изпъкнали части. В отпечатъците от обувките на заподозрения и под ноктите на заподозрения могат да бъдат открити частици от почвата (замърсяване), цветен прашец и др. В следите от взлома има микрочастици ръжда, боя, смазки от инструменти и инструменти, използвани при взлома.

Необходимостта от подходящи предпазни мерки трябва да бъде указана на всички участници в следствения преглед, включително поемните лица. В този случай е необходимо да се има предвид, че микрочастиците, като правило, са слабо свързани с повърхността на носителя на обекта и следователно могат лесно да се отнесат върху ръцете, дрехите и обувките. На мястото на инцидента могат да бъдат донесени странични микрообекти: влакна от дрехи, пръст от обувки и др. Поради това на мястото на следствения преглед се изключва пушенето (за да не се внася пепел), разресването на косата (микрочастиците могат да бъдат фрагменти от коса или сухи кожни люспи).

За търсене на микрообекти се препоръчва използването на: специални осветителни устройства, които иматмощен насочен светлинен поток, като фенерчета, осветители с диафрагма, устройства, които позволяват гледане на обект с различни увеличения както в предавана, така и в падаща светлина под различни ъгли. Много ефективни източници на поляризирана светлина, халогенни лампи, светещи лупи, металографски и биологични микроскопи, цветни филтри, ултравиолетови осветители и електронно-оптични преобразуватели "Таран" и "Ясен-64м". Последният ви позволява да гледате обекти в обичайния светлинен поток, в ултравиолетовите и инфрачервените зони на спектъра.

Отстраняването на микрообекти се предхожда от тяхното протоколно описание и фиксиране, като се използват допълнителни методи (фотография, скициране, съставяне на планове, диаграми и др.). Те позволяват по-пълно и по-точно, отколкото в словесна форма, да се предадат характеристиките на микрочастиците и микроследите, да ги направят достъпни за възприемане от всички участници в следственото действие.

Отстраняването на микрообекти се извършва върху лепливо фолио (включително произведени за опаковане на книги), както и с помощта на меки четки, гъби от порест каучук, пинсети, скалпели, специални микропрахосмукачки със сменяеми улавящи филтри, магнити, стъклени и ебонитни диелектрични пръчици, стерилна марля и др. В същото време е невъзможно да се смесват микрообекти, взети от различни сайтове. Събират се в отделни контейнери с обозначение на мястото, където са намерени.

Начинът на отстраняване на микрообектите зависи от вида и естеството на обекта носител, но винаги се дава предимство на отстраняването на самия обект или част от него с открити частици и микроследи. Предмети, които могат да съдържат микрообекти, се отстраняват в следните случаи: 1) когато е невъзможно или непрактично отделянето на слоевете от носителя (пръски кръв, слюнка,горива и смазочни материали, следи от близък изстрел и др.), 2) когато топографията на микрочастиците е запазена върху обекта-носител, който сам по себе си е подходящ за експертни изследвания, включително следи, например пръстов отпечатък, отпечатък от тъканна структура и други; 3) когато върху обекта не се откриват микрочастици, но тяхното присъствие е много вероятно и откриването е възможно само в лабораторни условия.

Необходими са и предпазни мерки за предотвратяване на загубата на микрообекти при огледа на местопроизшествието и отделни предмети. Необходимо е да се изключи възможността за течения, да се предотвратят ненужни движения на предмети и трупове, да се извърши проверка на района от подветрената страна.

Опаковането на носителите се извършва при спазване на следните правила: носителите се фиксират неподвижно в контейнера, за да не се нарушава тяхното положение по време на транспортиране; контейнерът трябва да има добро затваряне; материали и вещества, подлежащи на сушене, гниене, топене и др., са плътно затворени, замразени, изсушени и др.; опаковъчният материал (тъкан, хартия, картон, шперплат и др.) не трябва да има мъхеста или грапава повърхност. Иззетото е опаковано в чисти епруветки, найлонови пликове, в стъклени съдове с шлифовани запушалки. Контейнерите с микрообекти трябва да бъдат снабдени със удостоверителни надписи.

При изпращане на микрообекти за изследване е необходимо да се поставят въпроси за наличието на техния специфичен вид върху обекта носител, тъй като те винаги присъстват, но не е задължително да са свързани с разследваното криминално събитие. Често се изисква да се открият такива въпроси: какъв е механизмът на образуване на микрочастици; към какви продукти са принадлежали; дали е възможно последните да бъдат идентифицирани по тях. Ако има съмнение, че са оставени микроследи от жертвата илиучастници в проверката, е необходимо да се вземат проби от тях за сравнение.