Относимост и допустимост на доказателствата
Уместност на доказателствата˸
Съгласно чл.56 от АПК „арбитражният съд приема само доказателства, които имат отношение към разглежданото дело“. Релевантността на доказателствата зависи от правилното определяне на предмета на доказване. Релевантни ще бъдат доказателства, потвърждаващи или опровергаващи наличието на обстоятелствата по предмета на доказване.
Независимо, че горният член от АПК сочи, че съд
определя относимостта на доказателствата, участващите в делото лица също решават въпроса за относимостта на доказателствата. Не без основание в процесуалната наука относимостта на доказателствата се приема като правило за поведение на съда и всички лица, участващи в доказването.1 Въпросът за относимостта на доказателствата обаче се решава окончателно от съда.
Въпросът за приемане на доказателства се решава първоначално от страните при избора на доказателства в момента на представянето им пред съда. Съдът е изправен пред необходимостта да определи релевантността на доказателствата към момента на представянето им от страните. Но на този етап понякога е погрешно да се изключат доказателства, които имат отношение към делото. Следователно по отношение на едни доказателства въпросът за относимостта трябва да се реши в момента на представяне на доказателствата, по отношение на други - на по-късен етап, до постановяване на решение по делото.
Допустимост на доказателства˸
Допустимостта на доказателствата се определя и от АПК ˸ „Обстоятелствата по делото, които според закона или други правни актове трябва да бъдат потвърдени с определени доказателства“ (чл. 57 от АПК). 1 Горната законодателна дефиниция трябва да се нарече общо правило за допустимостта на доказателствата. Ако релевантността характеризира обективната връзка на доказателствата с обстоятелствата, то допустимостта има процесуален характер исъздадени за конкретни цели.