Отпадъците като възможна основа за увреждане
Разхищението като възможна основа за лишаване от трудоспособност
За да има права и да носи задължения в гражданския оборот, субектът на правото трябва да притежава правосубектност, чиито компоненти са правоспособност и правоспособност.
Въз основа на това не малко значение има установяването на обстоятелствата, засягащи дееспособността.
Фактори, влияещи върху наличието на правоспособност
Първият от тях се дължи на психическото здравословно състояние на гражданин. И така, гражданин, който поради психично разстройство (психично заболяване или деменция) не може да разбере значението на своите действия или да ги управлява, може да бъде обявен от съда за некомпетентен по начина, установен от гражданското процесуално законодателство (клауза 1, член 29 от Гражданския кодекс).
Наличието на психично заболяване или деменция у гражданин се установява от съдебно-психиатрична експертиза, назначена от съда. Само по себе си установяването чрез експертен преглед на факта на психично разстройство под формата на психично заболяване или деменция не е достатъчно, за да се вземе решение за признаване на гражданин за некомпетентен. В допълнение към чисто медицинския критерий - психично разстройство, под което законът разбира психическо заболяване или слабоумие, съдът трябва да установи, че именно поради посоченото психическо заболяване или слабоумие гражданинът не може да разбере значението на своите действия и (или) да ги контролира. В същото време, както правилно се отбелязва в правната литература, проявата на психично разстройство под формата на неспособност на гражданин да разбира значението на своите действия и (или) да ги управлява трябва да се изразява в имуществената сфера (например при сключване на сделки и др.).
Недееспособността на един гражданин трябва да бъдеустановени единствено със съдебно решение. Няма други документи - заключения, удостоверения, епикризи, бележки, печати в документи, удостоверения и др. - фактът на неработоспособността не е установен и не е потвърден.
Решението на съда за признаване на гражданин за некомпетентен е основата за установяване на попечителство над гражданина. Именно на настойника законът налага задължението (и правото!) да извършва всички сделки, включително малки битови, от името на гражданин, признат за некомпетентен. Настойникът отговаря и за действията на недееспособния.
Горната норма се прилага само за граждани с пълна дееспособност, тъй като гражданите на възраст от 14 до 18 години, ако има достатъчно основания, са ограничени в дееспособността по начина, предвиден в параграф 4 на чл. 25 GK. Трябва да се отбележи обаче, че чл. 30 от Гражданския кодекс се прилага и за непълнолетни, които преди навършване на 18 години са придобили пълна дееспособност във връзка с брака (клауза 2, член 20 от Гражданския кодекс) или чрез еманципация (член 26 от Гражданския кодекс). По силата на закона за такива граждани трябва да се прилагат всички правила, отнасящи се до напълно дееспособни лица, а правилата, определящи правния статут на непълнолетните, не могат да се прилагат. Освен това правоспособността, придобита в резултат на брака, се запазва изцяло дори в случай на развод (част 3, клауза 2, член 20 от Гражданския кодекс).
Това правило не се прилага, ако бракът по чл. 47 от Кодекса на Република Беларус за брака и семейството е обявен за невалиден. В този случай съдът може да вземе решение за загуба на пълна дееспособност от непълнолетния от момента, определен от съда (част 3, клауза 2, член 20 от Гражданския кодекс).
Тъй като ограничаването на дееспособността на пълнолетен гражданин е много съществено вмешателство в неговото правостатут, то се допуска от закона само при наличие на сериозни основания, които трябва да бъдат установени от съда.
Първо, ограничаването на правоспособността е предвидено в чл. 30 от Гражданския кодекс само за лица, които злоупотребяват с алкохол, упойващи или психотропни вещества. На второ място, основанието за ограничаване на дееспособността на гражданин по чл. 30 от Гражданския кодекс е такава прекомерна употреба на алкохолни напитки, наркотични или психотропни вещества, която води до значителни разходи за закупуването им, причинява материални затруднения и по този начин поставя семейството в затруднено положение.
В същото време законът не свързва допустимостта на намесата в качеството на гражданин, като го ограничава с броя на членовете на семейството, неговия статус (дали семейството е многодетно или непълно). Ако обаче гражданин няма семейство, той е самотен и злоупотребява, например, с алкохолни напитки, докато изпива всичките си спестявания, имуществото му, има основания да се повдигне въпросът за неговото лечение, но не и за ограничаване на дееспособността му, тъй като в този случай няма необходимото условие - семейството е поставено в тежко финансово положение поради злоупотребата на гражданина с алкохолни напитки.
Последицата от ограничаването на дееспособността на гражданин в съответствие с чл. 30 от Гражданския кодекс е, че в съответствие с решението на съда над такъв гражданин се установява настойничество. Гражданин с ограничена правоспособност има право самостоятелно да извършва само малки ежедневни сделки (част 2, клауза 1, член 30 от Гражданския кодекс). Да извършва други сделки, както и да получава заплати, пенсии или други доходи и да се разпорежда с тях на основание на част 3, клауза 1, чл. 30 от Гражданския кодекс, той може само със съгласието на синдика.
Така действащото гражданско законодателство изхожда от необходимостта от ограничаванеправоспособност на гражданин със семейство, само когато прекомерното му харчене на пари, имущество е свързано със злоупотреба с алкохолни напитки, наркотични вещества или психотропни вещества. Имуществените щети, причинени от други причини (например хазарт), нямат значение.
Друг подход се наблюдава, ако непълнолетно лице на възраст от 14 до 18 години, тоест субект с ограничена дееспособност, е забелязано в прекомерни разходи. В съответствие с параграф 4 на чл. 25 от Гражданския кодекс, ако има достатъчно основания, съдът, по искане на родителите, осиновителите или настойника или органа по настойничеството и попечителството, може да ограничи или лиши непълнолетно лице на възраст от 14 до 18 години от правото да се разпорежда самостоятелно със своите доходи, стипендии или други доходи, освен в случаите, когато такова непълнолетно лице е придобило пълна правоспособност в съответствие с параграф 2 на чл. 20 GK. В същото време практиката изхожда от буквално тълкуване на законодателната норма, като се има предвид, че става дума за вече спечелени и получени средства (доходи), а не за тези доходи, които могат да бъдат получени в бъдеще.
Основанието за подаване на такава петиция може да бъде прахосване, хазарт или друго неразумно прахосване на средства. По силата на закона (клауза 4 на член 25 от Гражданския кодекс), както вече беше отбелязано, това ограничение не може да се прилага за непълнолетни, които са придобили пълна правоспособност.