П Р О С П И Д И Н

Използването на проспидин при системни заболявания на хемопоетичните органи при деца

И. В. Кошел, Б. Я. Вялушкин, В. Е. Поляков, В. И. Курмашов

Институт по педиатрия, Академия на медицинските науки на СССР, Москва

През последното десетилетие се появиха нови антилевкемични и противотуморни лекарства, които до голяма степен предопределиха подобряването на терапевтичните тактики на хематологични и онкологични пациенти, което доведе до значително увеличаване на продължителността на живота на пациентите, главно поради продължителността на периода на ремисия. Сред тези терапевтични средства, според нас, новото цитостатично лекарство, проспидин, трябва да заеме своето достойно място.

В хематологичния отдел на института е проведено клинично изпитване на проспидин при 15 пациенти на възраст 6-14 години с различни форми на системно увреждане на хемопоетичните органи. Сред наблюдаваните деца седем са с генерализирана форма на лимфогрануломатоза (III-IV стадий); три - с локална форма (Iетап)болест на Ходжкин; три - с остра левкемия (тумороподобна форма); двама - с ретикулосаркоматоза, от които един пациент е в терминален стадий.

Във всички случаи лекарството е използвано като един от компонентите на комбинираната химиотерапия, която включва преднизолон, винбластин, 6-меркаптопурин, левкеран, циклофосфамид, кръвопреливане и неговите компоненти.

За да се постигне терапевтичен ефект, проспидинът се инжектира директно в разширените лимфни и ендолимфни (в лимфните съдове) по време на директна лимфография.

При три деца с лимфогрануломатоза и при едно дете с остра левкемия, включваща периферни лимфни възли, ние прилагаме проспидин директно в засегнатите лимфни възли. Еднократна (тя е и дневна) доза притова възлиза на 60-100-200mg.Инжекциите се правят с интервал от 2-15 дни. Като разтворител се използва 0,25-0,5% разтвор на новокаин, в 1mlот които се разтварят 50mgот лекарството. В същото време се получава добър терапевтичен ефект. След 2-3 инжекции лимфните възли значително намаляват по размер, до пълен лизис. Не са наблюдавани локални реакции при въвеждането на проспидин в лимфните възли, не са наблюдавани промени в периферната кръв. Все пак трябва да се отбележи, че лимфолитичният ефект на проспидин при лимфогрануломатоза е по-изразен, отколкото при левкемия. По-долу са два извлечения от историята на случая.

Пациентът започва лечение с преднизолон 50 mg дневно, симптоматично хранене и трансфузии на еритроцитна и левкоцитна маса. Като се има предвид тежката левкопения, беше решено да се въздържат от употребата на антилевкемични цитостатици, но се предписва интравенозно приложение на проспидин 100-200 mg дневно. Едноседмичен курс на лечение с проспидин нямаше терапевтичен ефект, така че той беше заменен с винкристин. В допълнение, проспидин в доза от 120 mg се инжектира четири пъти директно в увеличените лимфни възли (аксиларни, цервикални и субклавиални). На втория ден след всяка инжекция имаше умерена болезненост и известно увеличение на лимфните възли (очевидно локална реакция). Лизирането на лимфните възли под действието на проспидин започва на 4-5-ия ден и завършва на 7-8-ия ден след приложението.

По този начин въвеждането на проспидин директно в засегнатия лимфен възел има добър терапевтичен ефект още на втория ден с лимфогрануломатоза при деца. При остра левкемия неговият лимфолитичен ефект се удължава във времето и в допълнение инжектирането на проспидинпричинява локална реакция под формата на болезненост и подуване на лимфните възли. Струва ни се, че местното действие на проспидина заслужава специално внимание. В момента това е едно от малкото лекарства, които могат да се инжектират в лимфните възли, очаквайки несъмнен терапевтичен ефект. Изследванията в тази посока трябва да продължат.

Интерес представлява ефектът на проспидин при ендолимфатично приложение. В нашата практика по време на директна лимфография инжектирахме лекарството в доза от 100-200mg(еднократно) директно в лимфните съдове на долните крайници, като се има предвид, че ще достигне до ретроперитонеалните групи лимфни възли. След приложението на проспидин се инжектира маслен разтвор на контрастно вещество (йодолипол), който остава в лимфните възли 4-6 месеца и позволява рентгеново проследяване на ефективността на приетото лекарство.

Според нашите наблюдения, лимфолитичният ефект след прилагане на проспидин се проявява след 7-14 дни. На рентгенови снимки се установява промяна в структурата и намаляване на размера на лимфните възли на тазовата и коремната кухина. Не са наблюдавани странични ефекти по време на ендолимфатното приложение на лекарството и параметрите на периферната кръв не се променят през първите 10 дни след приложението.

В заключение трябва да се отбележи още веднъж, че използването на проспидин в комбинация с антилевкемични и противотуморни лекарства при заболявания на хематопоетичните органи при деца е напълно оправдано, тъй като неговото действие до известна степен повишава общия терапевтичен ефект. Особено показано е въвеждането на проспидин в лимфните възли и лимфните съдове, което осигурява неговия локален ефект директно върху засегнатата лимфна тъкан без странични ефекти.

Публикувано:ПРОСПИДИН - НОВО ПРОТИВОТУМОРНО ЛЕКАРСТВО

Събрани съчинения на ВНИХФИ Брой III

Редактиран от доктор на медицинските науки професор V.A.Chernov