Перфорация на хранопровода
Спонтанното разкъсване на хранопровода, така нареченият синдром на Boerhaave, е едно от най-тежките заболявания, придружени от перфорация на стомашно-чревния тракт. Продължителността на лечението и смъртността при пациенти със спонтанна руптура на хранопровода се увеличават с няколко порядъка, ако диагнозата се постави по-късно от 12 часа след перфорацията. Класическата клинична картина на разкъсване на хранопровода е тежко неудържимо повръщане, при което в повърнатото внезапно се появява кръв и се появява интензивна болка зад гръдната кост, което е най-характерният признак за разкъсване на хранопровода. Болката се излъчва в епигастричния регион или към гърба. В същото време тези пациенти развиват дисфагия. В допълнение, бързо се развива задух, бързо и плитко дишане поради силна мъчителна болка. Понякога пациенти с разкъсване на хранопровода, които изпитват силна болка в епигастричния регион, се диагностицират погрешно като перфорирана стомашна или дуоденална язва. Въпреки това, с напредването на заболяването, болезнеността при палпация и защитното напрежение на мускулите на предната коремна стена, като правило, намаляват, докато гръдните симптоми се увеличават. При палпация може да се забележи пневмоторакс и крепитус в областта на изрезката на дръжката на гръдната кост или на шията. Диагнозата руптура на хранопровода се установява с помощта на обикновена рентгенова снимка на гръдния кош, която разкрива левостранен пневмоторакс и натрупване на течност в плевралните кухини. Ако има съмнение относно диагнозата, трябва да се направи езофагография с гастрографин, която може да открие изтичане на контрастното вещество извън хранопровода в лявата част на гръдния кош при 70% от пациентите с руптура на хранопровода. Ендоскопията няма голямдиагностична стойност и, обратно, е изключително опасно.
L.Nyhus, J.Vitello, R.Conden
"Перфорация на хранопровода" и други статии от раздела Диагностика на коремна болка